Определение № 479 от 26.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 369/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Д. Х. Г., чрез адв. Н. И., срещу определение № 50189 от 06. 01. 2023 г., постановено от Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение, по т.д. № 994 по описа на съда за 2022 г., в частта му, с която е прекратено производството по делото. В частната жалба се излага, че обжалваното определение е неправилно. Твърди се, че съобразно разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от ЗМТА, искът за отмяна на арбитражно решение може да бъде предявен в срок от 3 месеца от деня, в който молителят е получил решението, като законът обвързва началото на срока за предявяване на иск за отмяна именно с получаване на решението, а не с узнаването му, както това е приел съставът на ВКС, постановил обжалваното определение. Настоява се, че ищцата – частна жалбоподателка, няма как да обжалва решение, с което не се е запознала, доколкото преценката за обжалваемостта се прави след запознаване със съдебния акт, за да може да се изложат конкретни мотиви и основанието, на което се обжалва същия. Поддържа се също, че постановилият атакуваното решение арбитражен съд не функционира, поради което за жалбоподателката е съществувала обективна невъзможност да се снабди с решението. Сочи се също, че по първото образувано за принудително събиране на сумата по арбитражното решение изпълнително дело, жалбоподателката не е получавала препис от решението, като съдебният изпълнител изрично е посочил, че същото не се намира в кориците на делото. Поддържа се в заключение, че е житейски необосновано да се очаква ищцата – частна жалбоподателка да обжалва какъвто и да било акт, без да се е запознала със съдържанието му, а дали знае за съществуването на акта е ирелевантно, освен ако не се смята, че трябва да се депозират жалби на всички основания при всяка невъзможност за запознаване със съответния акт. Ответникът по жалбата „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД оспорва същата, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. за защита в производството по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и оплакванията в частната жалба, намира следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество същата е неоснователна. За да прекрати производството по иска с правно основание чл. 47, ал. 1 от ЗМТА, съставът на ВКС е изложил в обективиращата решаващите за изхода на делото изводи на съда, част мотивите си към обжалваното определение, че: Предявеният иск за отмяна на арбитражното решение следва да бъде подаден в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА, считано от узнаване на арбитражното решение; От приложеното в копие /служебно изготвено с оглед прилагане на оригинала към т.д. № 823/2022 г. на ВКС, II т.о./, изп.д. № 2013848040072 по описа на ЧСИ Р. А. се установява, че същото е било образувано по изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 9356/2012 г. на СГС въз основа на арбитражното решение срещу длъжниците Ж. М. и Ц. П., като на първата не е била връчвана покана за доброволно изпълнение; Съответно наследницата Д. Г. не е била конституирана и на нея също не е връчвана покана за доброволно изпълнение; По изпълнителното дело се намира сигнал от 03. 12. 2021 г. с подател Д. Г. и адресат – Министъра на правосъдието, в който подробно самата ищца излага известните ѝ факти относно образуването на второ изпълнително дело № 20199290401909 на ЧСИ Н. К. /след прекратяване на това пред ЧСИ Р. А.. на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК/, по което тя се явява длъжник в качеството си на наследник на Ж. М., относно размера на дълга, основанието за възникването му и др.; Изрично Д. Г. посочва в сигнала, че ѝ е известен връчен на дъщеря й Д. Г. /също наследник на Ж. М./, изпълнителен лист, издаден на 02. 01. 2013 г. от СГС въз основа на решение № 397/24. 08. 2012 г. по арб.д. № 397/2012 г. на „Арбитер Юстициариум“СНЦ; Видно от изпълнителния лист той изцяло отразява диспозитива на арбитражното решение и съдържа идентификационни данни за последното – номер, дата, арбитражен съд, номер на арб. дело; Горните доказателства следва да се ценят във връзка със съдържащите се документи по гр.д. № 9356/2012 г. на СГС, образувано по молба на „Профи Кредит България“ ЕООД на осн. чл. 51, ал. 1 ЗМТА, по което е бил издаден и изпълнителен лист въз основа на процесното арбитражно решение; Видно от същите документи с молба от 16. 09. 2020 г. Д. Г. е поискала снабдяване с копия от писмени доказателства по делото на СГС, като подробно е описала същите от т. 1 до т. 10, включително решение на арбитражния съд, искова молба от „Профи Кредит България“ ЕООД до арбитражния съд, договор за револвиращ заем, протокол от заседание на АС и др.; Във връзка с указания на СГС за уточняване на правен интерес за снабдяване с копия от тези документи Д. Г. в молба от 29. 10. 2020 г. изрично е заявила, че в качеството си на наследник на Ж. М. е засегната от образуваното изпълнително дело № 20199290401909 за необслужен от наследодателката кредит, за което задължение е бил издаден изпълнителен лист по делото на СГС; Съвкупната преценка на така посочените доказателства обуславя цялостен и непротиворечив извод, че ищцата Д. Г. е узнала за постановеното арбитражно решение № 397 от 24. 08. 2012 г. по арб.д. № 397/2012 г. на „Арбитер Юстициариум“ СНЦ спрямо наследодателката й Ж. М. преди твърдяната дата 28. 01. 2022 г., а именно най-късно към датата на подаване на сигнала до МП на 03. 12. 2021 г.; С оглед момента на подаването на исковата молба - 19. 04. 2022 г. същата се явява депозирана извън рамките на преклузивния тримесечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. Обжалваното определение е правилно. Оплакването на жалбоподателката, базирано на буквалния текст на чл. 48, ал. 1 от ЗМТА, определящ като начало на срока за предявяване на иска по чл. 47, ал. 1 от с.з., именно получаването на арбитражното решение, не може да бъде споделено. Изискването арбитражното решение да бъде именно получено – физически и фактически, като получен от длъжника писмен документ, обективиращ съдържанието му, за да започне да тече срока за предявяване на иска за отмяната му, не следва да се абсолютизира. Връчването, респ. – получаването на решението не е самоцел, а цели с оглед охраняването интересите на длъжника, същият да има надежден и точен източник на информация за постановеното срещу него решение и за неговото съдържание. Самият документ на хартиен носител обаче не съдържа друга информация, освен тази, която може да се възприеме и чрез запознаване с решението по всеки друг начин, който в достатъчна за охраняването на интересите на бъдещия ищец по чл. 47, ал. 1 от ЗМТА степен, осигурява реалното и адекватно възприемане от негова страна, на съществуването на решението и на неговото действително, съответстващо на обективираното на хартиен носител, съдържание. В този смисъл освен изложеното от състава на ВКС в обжалваното определение, което настоящият състав също споделя, следва да се настои и на обстоятелството, че върху описаната в мотивите на обжалваното определение, молба от Д. Г., депозирана в СГС на 29. 10. 2020 г., в която жалбоподателката изрично е заявила, че в качеството си на наследник на Ж. М. е засегната от образуваното изпълнително дело № 20199290401909 за необслужен от наследодателката кредит, за което задължение е бил издаден изпълнителен лист по делото на СГС, е налице писмено разпореждане на съдията-докладчик по делото от 30. 10. 2020 г., с което е разпоредено да се издадат на молителката поисканите преписи от налични в делото документи. Същата молба е депозирана в изпълнение указания на съда по предходна молба на Г. – от 16. 09. 2020 г., с която е поискано издаването на преписи от съдържащи се в делото документи, включително и процесното арбитражно решение, което е описано в молбата. При така изложеното видно е, че от страна на съда и към 30. 10. 2020 г., са изпълнени всички условия, за да бъде именно получено – физически, от Д. Г., стига същата да е искала да си го получи, процесното арбитражно решение – като препис от намиращото се по делото такова, с което Г. явно е била запозната, тъй като го е описала в молбата си от 16. 09. 2020 г. По делото в СГС няма нарочно отбелязване Г. да е получила исканите преписи, но документите, преписи от които са искани от жалбоподателката, действително се намират в делото, и ако преписите от същите не са реално получени, то това се дължи не на някакво нарушение, пропуск или неоказано съдействие от страна на съда, а на бездействие на самата Г., поради което и настоящият касационен състав също намира, че искът с правно основание чл. 47, ал. 1 от ЗМТА, производството по който е прекратено с обжалваното в настоящото производство определение, е предявен след изтичането на законоустановения в чл. 48, ал. 1 от с.з. срок. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. На основание чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, същото следва да бъде определено в минималният размер от 50 лв. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия