Определение № 7716 от 20.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6256/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Борд“ ЕООД, гр. Варна, подадена чрез пълномощника адв. Куртева, срещу определение № 4484 от 29.04.2024 г., постановено по адм. дело № 758/2024 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу заповед № 132 от 07.03.2013 г. на главния архитект на Община Варна и е прекратено производството по делото. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата. Ответникът – главен архитект на Община Варна, чрез пълномощника си юрк. Стамова, изразява становище за неоснователност на частната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение съдът е приел, че оспорването е недопустимо на основание чл. 159, т. 1 от АПК, тъй като процесната заповед е издадена на основание чл. 124а, ал. 5 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, а съгласно изричната разпоредба на специалния закон – чл. 124б, ал. 4 от ЗУТ, решенията и заповедите по чл. 124 и чл. 124а не подлежат на оспорване, т. е. актовете, с които се допуска изработване на подробен устройствен план /ПУП/. Определението е правилно. Административен съд – Варна правилно приема, че оспорената заповед № 132/07.03.2013 г. на главния архитект на Община Варна, с която на основание чл. 124а, ал. 5 от ЗУТ е разрешено изработване на проект за ПУП – план за регулация и застрояване /ПРЗ/ за поземлен имот с идентификатор 10135.5010.82, землище Галата, е от категорията актове, които не подлежат на съдебен контрол. Процесната заповед е издадена при упражняване правомощията на административния орган по чл. 124а от ЗУТ и съгласно изричния текст на чл. 124б, ал. 4 от ЗУТ тази категория устройствени актове са изключени от съдебен контрол. Ето защо като оставя жалбата на „Борд“ ЕООД без разглеждане и прекратява производството по делото съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. За пълнота на изложеното следва да се има предвид, че е неоснователно направеното от частния жалбоподател възражение за неприложимост на чл. 124б, ал. 4 от ЗУТ, тъй като административното производство е започнало по заявление, подадено на 06.07.2012 г., т. е. преди влизане в сила на Закона за изменение и допълнение /ЗИД/ на ЗУТ /обн. ДВ, бр. 82/26.11.2012 г./. В тази връзка следва да се има предвид, че нормата на чл. 124б, ал. 4 от ЗУТ е с процесуален характер, влиза в сила веднага и има незабавно действие по отношение на всички съдебни спорове с предмет оспорване на актове, с които се разрешава изработването на проекти за ПУП, какъвто е и настоящия, в това число и по отношение на актове, постановени по заявления, подадени преди 26.11.2012 г. Разпоредбата на § 124 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, на която се позовава частният жалбоподател, касае само започнатите административни производства и то по изработване на подробни устройствени планове, а не по допускане, които не са приключили до влизане в сила на този закон с акт за одобряването им, но не и съдебните производства. При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати сумата в размер на 50 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,