Решение № 6511 от 3.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13202/2014 г.

Решение № 6511 от 3.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13202/2014 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на държавен експерт в Дирекция "Правителствена информационна служба" към Администрацията на Министерския съвет - Ралица Ивайлова Тоширова, против решение № 5090 от 22.07.2014 г., постановено по адм. дело № 3733/2014 г. по описа на Административен съд София-град. Жалбоподателят навежда доводи за недопустимост на решението и в условие на евентуалност за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Ответницата Славка Ангелова Динева не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Според настоящата инстанция касационната жалба е подадена в срок и е допустима, след представеното писмено изрично потвърждение на представителната власт на юрк. Градинаров от страна на държавния експерт, издал оспорения административен акт. Обжалваното съдебно решение също е допустимо. Първоинстанционният съд е конституирал като ответник по делото издателя на оспорения административен акт и е постановил решението си спрямо надлежните страни и в рамките на предоставените му правомощия. С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, съдържаща се в концесионните договори и сключените към тях анекси и допълнителни споразумения с няколко юридически лица - концесионери, и е върнал преписката на задължения субект за произнасяне. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при постановяването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е в нарушение на материалния закон. Решението е правилно. Като фактически основания за постановяване на отказа задълженият субект е посочил, че не се иска достъп до информация, а достъп до документи; третите лица не са дали съгласие за достъп до исканата информация и същата не следва да се предоставя и поради това, че е налична в Националния концесионен регистър. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая се иска достъп до обществена информация, независимо че в заявлението е посочено искане за достъп до документи. Правилно съдът е приел, че искането е за достъп до информацията, съдържаща се в исканите документи, като предоставянето им като копия е предпочетената форма за достъп до информацията. Правилно е заключението на съда, че независимо, че третите лица не са дали съгласие според разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, то в случая е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, тъй като с исканата информация ще се повиши прозрачността и отчетността на задължените субекти, като информацията би дала възможност на молителя да си състави собствено мнение за дейността на Министерския съвет във връзка с предоставянето на концесиите за добив на подземни богатства, изключителна държавна собственост. Споделя се и изводът на съда, че в случая не е налице условието на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ за отказ за достъп до исканата информация, тъй като в случая липсва друг закон, в който е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. По делото е установено, че само част от исканата информация се съдържа в Националния концесионен регистър и този факт не освобождава задълженият субект да предостави цялата поискана информация по реда на ЗДОИ. Съгласно правилото на чл. 96, ал. 1 и 2 от Закона за концесиите (ЗК) Министерският съвет поддържа Национален концесионен регистър, в който се вписват данни за всички концесии и към него се води публичен архив, в който се съхраняват досиетата по всички предоставени концесии. Разпоредбата на чл. 97 от ЗК сочи минималното съдържание на данните, които се включват в регистъра и се публикуват на сайта в интернет. Тази информация обаче не обхваща целия обем на информацията, която се съдържа в архива към него, която информация пък не се публикува, но също е предвидена като публична. Нормата на чл. 98, ал. 1 от ЗК регламентира, че в архива към Националния концесионен регистър се съхраняват оригиналите на всички концесионни договори, допълнителните споразумения и приложенията към тях. Съгласно чл. 113, ал. 1 от Правилника за приложение на ЗК архивът към Националния концесионен регистър е публичен, като достъпът до информацията в досиетата на предоставените концесии, която не е обявена за конфиденциална по реда на чл. 52 от ЗК, се осъществява при условията и по реда на ЗДОИ. Следователно наличната информация в Националния концесионен регистър не е основание за отказ за достъп до информацията, която се съдържа в архива към него. Ето защо изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения административен акт е правилен. С оглед на изложеното не са налице сочените касационни основания за отмяна на решението, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,