Определение № 9152 от 03.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9236/2025 г.

Производството е образувано по частната жалба на В. Я. Т. против определение №841/ 18.06.2025 г. по адм.д.№ 401/2025 г. по описа на Административен съд-София област, с което е отказано предоставяне на правна помощ. С частната жалба се твърди, че като пострадало лице по чл. 75 от НПК има право на безплатна правна помощ, а без да укаже на страната предварително какви доказателства да представи, съдът няма право да откаже правна помощ. Иска отмяна на определението. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът е образувал административното дело по жалбата на В. Я. Т., чрез нейната майка Д. Ш., против решение №41/ 2024 г. на Национален съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления, с което е отказано предоставяне на финансова компенсация на Д. Ш.. С определение №644/ 8.05.2025 г. първоинстанционният съд е прекратил съдебното производство, поради недопустимост на жалбата на основание чл. 24, ал .5 от ЗПФКПП, защото решенията не подлежат на обжалване. На 18.06.2025 г. е подадена молба за правна помощ от В. Я. Т., чрез нейната майка Д. Ш.. С оспореното определение молбата е отхвърлена. Определението е правилно. Предвид предмета на спора предмет на инстанционната проверка е правилното прилагане на чл. 24, т. 1 и т. 2 от ЗПП. Съгласно изричната разпоредба на чл. 24, ал. 5 от ЗПФКПП за необжалваемост на решенията на НСПКПП, жалбата до административния съд е недопустима и следователно правилно е приложен чл. 24, т. 2 от ЗПП. Налице е и хипотезата на чл. 24, т.1 от ЗПП, когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. Посочените основания за отказ са императивни и не зависят от това дали страната има финансови средства. Затова не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В случая не е налице и второто кумулативно условие за предоставяне на правна помощ по чл. 23, ал. 2 от ЗПП. Предоставяне на правна помощ в интерес на правосъдието ще е налице когато произнасянето по релевантни за делото правни въпроси, е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящият случай, предвид чл. 24, ал.5 от ЗПФКПП. Поради това съдът намира определението за правилно като постановено при спазване на кумулативните изисквания на чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ.