Решение № 76 от 10.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 490/2011 г.

Решение № 76 от 10.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 490/2011 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Елеонора Чаначева Производството е по чл. 290 ГПК. М. В. от [населено място], Г. е подал касационна жалба срещу решение № 1001 от 20.12.2010 г. по гр. д. 248/10 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е оставено в сила решение от 11.01.2010 г. по гр. д. 04337/06 г. на СГС, в частта му, с която е отхвърлен иска на М. В. за заплащане на сумата 5477.69 евро - съставляваща имуществена вреда- разлика между трудовото възнаграждение, което би получил и обезщетението за временна нетрудоспособност. Касаторът е поддържал оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. По -конкретно е изложил разбирането си за неправилност на решението в обжалваната му част, поради приетото от съда за това, че представените доказателства не установяват твърдяните от страната факти въпреки, че те съставляват официални документи, неоспорени от противната страна и съдържат всички данни необходими да се приеме наличие на имуществена вреда. Ответникът по касация - З. "Д." - [населено място] не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 250 от 29.03.2011 г. на ВКС, I т. о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С решението в частта, предмет на касационно обжалване, състав на Софийски апелативен съд е приел, че сумата, претендирана като разлика между трудовото възнаграждение, което би получил ищеца, ако не е осъществено увреждането и платеното обезщетение за временна нетрудоспособност, съставлява щета, чието възмездяване е дължимо от застрахователя при риска " гражданска отговорност". Съдът е разгледал единствено представеното от ищеца удостоверение на Общинската управа - [населено място], като е посочил, че и експертизата се базира на това удостоверение, поради което не се установявали релевантните факти, касаещи процесния период - 20.02.2004 г. - 31.12.2004 г., без да бъдат уточнени тези факти, тъй като е прието, че бил удостоверен дохода на ищеца към м. 02.2004 г. и това, че към същия момент е бил в трудово правоотношение. Така е мотивирано разбирането, че иска е останал недоказан. С оглед основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е поставен като материалноправен въпрос, обусловил обжалвания резултат, въпросът свързан с приложението на чл. 179 ГПК, с оглед преценката на релевантните за спора доказателства, изведена от фактите, които те обективират и съответно установяват, след като не са били оспорени и не е осъществено обратно доказване. Върховният касационен съд, с оглед така поставения въпрос приема следното: Доказването, като съществена част от исковия процес дефинитивно се определя като съвкупност от процесуални действия, които чрез изрично регламентираните доказателствени средства установяват твърдяните факти, релевантни за разрешаване на спора - т. е създават установеност за съответствието между поддържаното и действителното фактическо положение. Доказателствените средства са изрично посочени от процесуалния закон източници, обективиращи релевантните за спора факти, а въздействието, което може да бъде квалифицирано като установяващо съществуването на факта, определя доказателствената им сила. В тази връзка чл. 178 ГПК изрично регламентира ред, по който се извършва преценка за доказателствената сила на документите, във връзка с материализираното с тях изявление. По принцип материалната доказателствена сила е присъща на свидетелстващите документи, а когато те са и официални, т. е. такива издадени от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форми /чл. 179, ал. 1ГПК/, с тях валидно се осъществява доказване на обективираните с тях факти, което съдът е длъжен да зачете при формиране на решението му по спора. Този извод произтича от определената от закона доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи, които ако са автентични, доказват че материализираните в тях изявления са били направени. Следователно, след като не е проведено производство по оспорване на представения пред съда документ и не е осъществено доказване, опровергаващо неговата доказателствена сила, то официалния свидетелстващ документ обвързва решаващият съдебен състав с установеност за това, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа в рамките на своята удостоверителна компетентност са се осъществили така както е указано в него. По касационната жалба на М. В.: Касаторът В. е подал жалба срещу решението на Софийски апелативен съд, само в частта, с която е оставено в сила решение от 11.01.2010 г. по гр. д. 04337/06 г. на СГС, в частта му, с която е отхвърлен иска на В. за заплащане на сумата 5477.69 евро - съставляваща имуществена вреда - разлика между трудовото възнаграждение, което би получил и обезщетението за временна нетрудоспособност. Като основен касационен довод е развито оплакване свързано с основателност на предявения иск, третиращ дължимост на обезщетение за причинена имуществена вреда - изразяваща се в разликата между трудовото възнаграждение, което ищеца е следвало да получи и полученото обезщетение за временната нетрудоспособност, произтичаща от деликта. Тези доводи са основателни, с оглед приетото във връзка с разрешаване на поставения релевантен въпрос и съобразно доказателствената сила на представеното удостоверение от Общинската управа в [населено място] от 2.06.2004 г., досежно обективираните с него релевантни за спора факти. Обезщетяването на претърпяна имуществена вреда се свързва с конкретно настъпили юридически факти, обуславящи намаляване на материалния патримониум на пострадалия в резултат от увреждането. Съгласно чл. 45 ЗЗД на обезщетяване подлежат всички вреди в пряка причинна връзка с вредоносния резултат- както имуществени, така и неимуществени. В тази връзка съобразно изричното разрешение дадено с т. 2 на ППВС № 4/68 г. при определяне размера на имуществените вреди на увредения работник или служител изразени в това, че той поради увреждането не може да работи, докато се намира в състояние на временна нетрудоспособност, следва да се изхожда от разликата между действително получаваното възнаграждение към датата на увреждането и паричното обезщетение за временна нетрудоспособност. Или обстоятелствата, свързани с основателност на претенцията са били установени в производството и възприети, съответно мотивирани от въззивния съд, но същият не е зачел доказателствената сила на представените официални документи, от което е достигнал до неправилния извод за недоказаност на иска. Пред първостепенния съд ищецът е представил удостоверение на А. - З. в Х. от 16.12.2004 г., удостоверяващо размера на получените парични помощи за периода от 20.02.- 31.12.2004 г. /както и самото им получаване/ във връзка с нетрудоспособност на М. В. от 9.01.2004 г. и удостоверение от Общинската управа в [населено място], установяващо наличие на трудово правоотношение между управата и ищеца, заемащ длъжността " работник в градската електростанция" от 10.06.1996 г. Посочен е и размера на последното трудово възнаграждение преди злополуката, като изрично е отбелязано, че след това, той е получил парично обезщетение за болест от З. в Х.. Тези документи са официални, удостоверяващи описаните конкретно факти и съответно доказващи ги, тъй като не е проведено обратно доказване. А тези факти са и всички релевантни факти, очертаващи наличие на имуществената вреда, а оттам и основателност на иска. В тази връзка, неправилно въззивния съд е приел, че удостоверението на Градската управа в [населено място] не установява факти, свързани с процесния период /без да посочи конкретно тези факти/, тъй като в него изрично се съдържат данни за получено трудово възнаграждение преди ПТП и е посочено, че след това /за останалата част от процесния период/ работника е получавал обезщетение за временна нетрудоспособност, удостоверено и с представеното удостоверение от З. в Х.. Още повече, че трудовия статус на пострадалия се потвърждава и от приложената медицинска документация - напр. невропсихологичен доклад /стр. 28 на гр. д. 04337/06 г. на СГС/. По спора е изслушана и съдебно счетоводна експертиза, определила разликата между трудовото възнаграждение и полученото обезщетение по болест като същата е в размер на 5227.19 евро. Тази експертиза в разглежданата й част не е оспорена от ответника /вж. протокол от с. з. от 2.12.2008 г. на СГС по гр. д. 04337/06 г. Ето защо, след като е установена основателността на претенцията, и неправилността на мотивите на Софийски апелативен съд относно недоказаност на същата, решението следва да бъде отменено, а иска в този размер уважен, като в останалата част до пълния предявен размер от 5477.69 евро, решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила. На ищеца по спора - сега касатор следва да бъдат присъдени разноски за всички съдебни инстанции, съобразно уважената част на иска в размер на 1431.21 лв. По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение,