Решение № 6219 от 08.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11698/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и Енерго-Про Енергийни услуги ЕАД срещу решение № 32932/08.10.2025 г., постановено по адм. д. № 4531/2025г. по описа на Административен съд – София -град. Първият касатор излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила- касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Иска да бъде отменено решението на първоинстанционния съд и отхвърлена жалбата против постановения от КЕВР административен акт. Твърди, че обжалваното решение е издадено в противоречие с материалния закон, тъй като съгласно разпоредбата на чл.91, ал.2 и ал.3 ЗЕ сделките с електрическа енергия се сключват на свободен пазар и при двустранно преговаряне, което предопределя ролята на КЕВР да е в невъзможност да въздейства на двустранните отношения между операторите и техните клиенти. Излага становище за недопустимост на опит за налагане на въздействие от страна на КЕВР, върху двустранните търговски отношения между страните извън императивните такива, установени от нормативната база в материята. Изразява се мнение, че самите отношения по прекратяване на договорите между страните се дължи на правнорелевантни действия на клиентите на Енерго про –енергийни услуги ЕАД, а не на самото дружество. Преценено е, че КЕВР не е в ситуацията да решава спорове относно действителността и действието на договори. Относно постановеното решение на ВКС, касаещо същия казус е изразено мнение, че КЕВР не разполага с компетентност да тълкува договори, както и да прилага чл.13 ЗЗД. Изразено е становище, че макар да нарушава договорените между страните правооотношения, нарушеният срок на предизвестие за прекратяването на договор не представлява автоматично нарушение на Правилата за търговия с електрическа енергия или лицензията, тъй като при смяната на доставчик не са били допуснати нарушения на пазара по снабдяването, поради което не е налице основание за налагане на ПАМ или на санкция. Вторият касатор сочи решението на първоинстанционния съд като недопустимо, постановено по отношение на административен акт, който не подлежи на оспорване от страна на жалбоподателя, който според касатора е бил сезиран от ответника по касация с искане за санкционирането му, а не с такова за издаване на релевантен за правната му сфера административен акт. Поради изложената причина искането на Фантастико груп ООД бива квалифицирано като сигнал. При условията на евентуалност решението се сочи и като неправилно, поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, заради приложен едностранчив анализ на събраните по делото доказателства, необоснованост на извода, че оспорения акт на КЕВР противоречи на решението, постановено по гражданскоправния спор между същите страни. Изложените от страна на първоинстанционният съд мотиви се сочат като необосновани и постановени в нарушение на правилата, регламентиращи институтите на договорната и административнонаказателната отговорност. Счита се, че указанията за връщане на административната преписка създава възможност за заобикаляне на закона, регламентиращ реда за установяване на административни нарушения. Ответната страна – Фантастико груп ООД с писмен отговор, както и в проведеното съдебно заседание оспорва касационната жалба. Изразява становище, че от страна на КЕВР не са били изпълнени задължителни указания на съда, постановени от АССГ по адм.д. № 1838/2024г. и потвърдени със съдебния акт на ВАС по адм.д. 9840/2024г. Припомня се, че основание за отмяната на предходното Решение на КЕВР е липсата на произнасяне по заявения от страна на клиента проблем. Изразено е становище, че практическите действия на електроснабдителното дружество са довели до натиск и въздействие върху търговеца в ситуация на липса на готовност да реагира. Счита, че тежестта за обосноваване на необходимостта от изменение на договорените условия между страните изобщо не е доказана от страна на Енерго про ЕУ ЕАД, което според ответната страна подлага под съмнение професионализма на дружеството или сочи на целенасочени и злоумишлени действия. Подчертават се изводите на ВКС за породено действие на прекратителните изявления преди датата 08.10.2025г., т.е. преди размяната на допълнителна и поставяща нови условия кореспонденция, като се подчертава, че реакциите на дружеството са били в изпълнение на предходното уведомление на доставчика на електроенергия, което е породило своя правен ефект. Оспорва се смисълът вложен от страна на КЕВР в разпоредбата на чл.16 от Договора на ответника с касатора, което според дружеството води до неправилно и необосновано тълкуване и на разпоредбата на чл.17 от същия договор. Излага се становище, че подходът на КЕВР към спорния договор е в противоречие с изводите на ВКС, касаещи действията на доставчика. Коментира се обстоятелството, че едва със самата касационна жалба КЕВР прави опит да мотивира оспорения административен акт, като изложи аргументи, съобразно указанията на ВАС при предходното разглеждане на съдебния спор, което е недопустимо и представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото не само се опитват да санират пропуска на комисията, но с оглед на това, че не почиват на надлежни фактически установявания. Изразява се становище за нарушен баланс между правата на двете страни по договора, за чието зачитане КЕВР следва да следи служебно. Изрично се подчертава, че КЕВР отказва официално да признае допуснато нарушение на чл.3 от Лицензията, според която разпоредба лицензиантът е длъжен да осигурява непрекъснати, сигурни и качествени доставки на ел. енергия в съответствие със сключените от него договори, както и това, че услугата предоставяна от същото дружество е такава от обществен интерес по смисъла на §1, т.66б от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката, като е пренебрегнала материалните си задължения по чл.76, ал.4, т.8 от ЗЕ. В обобщение Фантастико груп ООД желае отхвърляне на касационната жалба и оставяне в сила на постановеното първоинстанционно решение. Представителят на Върховна касационна прокуратура по съществото на спора намира касационната жалба за - неоснователна. Счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна решението на първоинстанционния съд, поради което предлага същото да бъде оставено в сила. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, Трето отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими - подадени в срока визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, за които първоинстанционният съдебен акт е неблагоприятен. Разгледани по същество, съдът ги счита за неоснователни. За да обоснове този извод съдебният състав намира за установено от фактическа страна следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Фантастико Груп ООД срещу решение № Ж-331/03.04.2025 г. на КЕВР, с което е прието, че Енерго-Про Енергийни услуги ЕАД не е извършило нарушение на действащото енергийно законодателство и издадената му лицензия във връзка с отношенията му с дружествата от групата на жалбоподателя, поради което производството е било прекратено с оспорения по съдебен ред административен акт. Административното производство пред КЕВР е било образувано по жалба на „Фантастико Груп“ ООД в качеството му на правоприемник на „Винтерко-БГ“ ООД, „Европа-ВН“ ООД, „Ван Холдинг“ ООД и „Евро харт“ ООД. Между посочените дружества и „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД на 09.06.2021 г. са били сключени договори за комбинирани услуги с предмет доставка на електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги, със срок на действие до 30.06.2022г. На 05.10.2021г. доставчикът е изпратил до всяко от дружествата писма, с които е предложил изменение на цената на доставяната електрическа енергия и на условията за плащане, като е мотивирал предложението с настъпили съществени изменения в ценовата обстановка на пазара на електроенергия. В същите писма е било посочено, че при неприемане на предложените условия уведомленията следва да се считат за предизвестие за прекратяване на договорите, считано от 01.11.2021 г. С писма от същата дата клиентите са възразили срещу отправените уведомления, като посочили, че не е спазен договорно уговореният 30-дневен срок за предизвестие, предвиден в чл. 17 от договорите, и са заявили, че ще се възползват от правото си да претендират неустойка за неизпълнение. Впоследствие, на 08.10.2021 г., „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД е изпратило нови писма, с които е заявило, че оттегля първоначално направените предизвестия и отправя нови такива, като определя нова дата за прекратяване на договорите – 01.12.2021 г. Междувременно, на 08.10.2021 г., дружествата от групата на жалбоподателя са сключили договори за доставка на електрическа енергия с „ЧЕЗ Електро България“ АД (с последващо наименование „Електрохолд Продажби“ ЕАД), като са предприели действия по смяна на доставчика, считано от 01.11.2021 г. В жалбата до КЕВР се твърди, че с отправянето на предизвестието от 05.10.2021 г. без спазване на договорения срок и с поставянето на кратки срокове за реакция, доставчикът е създал ситуация на несигурност и натиск върху клиентите, довела до необходимостта от спешно сключване на договори с нов доставчик при неблагоприятни условия, което е причинило имуществени вреди. Поддържа се, че това поведение съставлява нарушение на разпоредби от Закона за енергетиката, правилата за търговия с електрическа енергия и условията на издадената лицензия, като се иска КЕВР да упражни правомощията си по контрол и санкциониране. По повод на същите фактически обстоятелства между страните са били водени и граждански производства за заплащане на неустойка за неспазен срок на предизвестие. С решение по търговско дело № 1619/2023 г. Върховен касационен съд е приел, че писмото от 05.10.2021г. представлява безусловно изявление за прекратяване на договора, което е породило правни последици от момента на получаването му, като същото не е могло да бъде валидно оттеглено след като е достигнало до адресата и е било възприето от него. Прието е също, че прекратяването е извършено без спазване на уговорения 30-дневен срок за предизвестие, поради което е ангажирана отговорността на доставчика за заплащане на неустойка. Решението на КЕВР, предмет на настоящото съдебно производство, е постановено след предходна отмяна на административен акт на КЕВР и връщане на преписката от Върховен административен съд с указания за изясняване дали описаното поведение на доставчика съставлява нарушение на енергийното законодателство и дали са налице основания за налагане на принудителни административни мерки или административнонаказателна отговорност. Въпреки наличието на съдебното решение на ВКС към момента на постановяване на процесния административен акт, КЕВР не го е обсъдила, нито е съобразила изложените в него правни изводи при формиране на своето становище. С обжалваното решение КЕВР е приела, че „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД не е нарушило правилата за търговия с електрическа енергия, като е счела, че дружеството е отправило единствено предложение за изменение на договорите, което не е било прието от клиентите, както и че последните самостоятелно са инициирали процедура по смяна на доставчика и координатора на балансираща група. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че административният орган не е изпълнил задължителните указания, дадени с предходното съдебно решение, както и че не е изяснил релевантните факти и правни въпроси, свързани с характера на отправеното предизвестие и неговото съответствие с приложимото енергийно законодателство, поради което е отменило оспорения акт на КЕВР и е върнало преписката за произнасяне при съобразяване с дадените в мотивите указания. Така постановеното решение е правилно, тъй като е постановено в съответствие с материалния закон, при изготвянето му са спазени съдопроизводствените правила и е обосновано. Съображенията на съдебния състав за това са следните: Правилно първоинстанционният съд е приел, че решение № Ж-331/03.04.2025 г. на КЕВР е постановено от компетентен орган в рамките на очертаната му от ЗЕ материална компетентност, в съответствие с целта на закона, но при неправилно приложение на материалния закон и на установените процесуални правила. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ Комисията за енергийно и водно регулиране е колективен административен регулаторен орган, който е компетентен да се произнася по жалби на клиенти срещу оператори на преносни и разпределителни мрежи. Спор относно съществените за предмета на делото факти между страните не съществуват. Според възприетата фактическа обстановка на 05.10.2021 г. доставчикът е изпратил до всяко от дружествата писма, с които е предложил изменение на цената на доставяната електрическа енергия и на условията за плащане, като е мотивирал предложението с настъпили съществени изменения в ценовата обстановка на пазара на електроенергия. В същите писма е било посочено, че при неприемане на предложените условия уведомленията следва да се считат за предизвестие за прекратяване на договорите, считано от 01.11.2021 г. Правилно е установено и това, че вследствие на отказа да приемат измененията в цената на предоставяната електроенергия се е стигнало до подписване на договор с нов оператор, считано от 01.11.2021г. При така установеното страните спорят за това дали е била нарушена лицензията и императивни нормативни изисквания на закона от страна на „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД.Поради липса на постигнато съгласие по тези въпроси „Фантастико Груп“ ООД е подало процесната жалба до КЕВР, която е постановила Решението, предмет на настоящия спор. С влезлия в сила съдебен акт от предходното разглеждане на спора съдът е достигнал до извод за това, че при произнасянето си КЕВР е изместила предмета на спора между страните, което е довело до това, че органът е пропуснал да се произнесе по сезиралия го въпрос, свързан с преценката представлява ли отправянето на уведомление за прекратяване на договорите, без да е спазено изискуемото предизвестие, нарушение на Закона за енергетиката, ПТТЕ лицензията на дружеството, наред с договора между страните и подлежи ли във връзка с тях дружеството-доставчик на ПАМ, административно-наказателна отговорност или други мерки по ЗЕ. По така очертания от ВАС при предходното разглеждане на делото спорен предмет КЕВР е дължал произнасяне с достатъчна конкретика по посочените от страна на съдебния състав въпроси, което категорично не е било сторено. Вместо извършване на категорична и ясна преценка дали спорните действия спрямо Фантастико Груп ООД наред с нарушение на сключения договор за комбинирани услуги от 09.06.2021г., което безспорно е преценено за налично от страна на ВКС, представляват също така и нарушение на лицензията на дружеството, ПТЕЕ и Закона за енергетиката, КЕВР е ограничил премета на проверката си до това, че се касае за договорни отношения, по които не може да вземе страна. При разглеждане предмета на спора първостепенната инстанция правилно се е позовала на разпоредбата на чл.91, ал.2 и ал.3 ЗЕ, както и на разпоредбата на чл.11, т.10 ПТЕЕ, обхващаща договорите за комбинирани услуги. Съгласно чл.20, ал.4 от ПТЕЕ договорите за комбинирани услуги се сключват след сключването на рамков договор. Доколкото оплакването на клиента в конкретния случай касае твърдения за нарушение на разпоредбата на чл.3 от Лицензията на „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД, посредством действията по заявено увеличение цената на услугите, алтернативно прекратяване на договора в срокове по-кратки от уговорените между страните, КЕВР е дължала произнасяне именно по този въпрос – представлява ли посоченото поведение нарушение на изискването на т.3 от Лицензията, именована „Специални условия,“ за осигуряване на непрекъснати, сигурни и качествени доставки на електрическа енергия в съответствие със сключените договори, каквото изследване в оспореното Решение на КЕВР изобщо липсва. За да отговори на този въпрос, освен коментари по договора за комбинирани услуги, КЕВР е била длъжна да изследва и обстоятелството наличен ли е бил между страните сключен рамков договор по смисъла на чл.11, т.13 от ПТЕЕ и дали поведението на „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД е в нарушение на негови клаузи, което би могло да представлява нарушение на разпоредбата на т.3 от притежаваната лицензия. Ангажимента на КЕВР произлиза директно от разпоредбата на чл.76, ал.4, т.8 ЗЕ, според която Комисията текущо контролира съответствието на изпълнението на лицензионната дейност с условията на лицензията, включително чрез проверки на основателността на жалби и сигнали срещу енергийните предприятия, включително за договорни нарушения. Като е отказала произнасяне по този въпрос КЕВР не е изпълнила свои нормативноустановени задължения, поради което оспореното решение правилно е преценено от първоинстанционния съд за незаконосъобразно и обосновано е било отменено с надлежно дадени указания по предмета и обхвата на произнасяне, който Комисията дължи. Целта на подобен тип проверки е да прецени законосъобразността на поведението на лицензианта спрямо конкретен клиент или спрямо множество клиенти, което е обстоятелство различно от спора между страните, касателно договорните им отношения, тъй като наред с последните за лицензианта съществуват и нормативноустановените задължения за действие в интерес на обществото и на отделните клиенти в съответствие с разпоредбата на чл.69 от Закона за енергетиката. Предвид изложеното, не би могло да бъде възприето възражението на „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД, че Фантастико груп ООД има ролята на сигнализатор в производство по подаване на сигнал, поради което не разполага с правен интерес да оспорва постановеното от КЕВР Решение. Напротив, жалбоподателят е лично, пряко и непосредствено засегнат от соченото за противоправно поведение. Друг би бил случаят ако сигналът касаеше установена от доставчика практика, ко1то обаче не е била приложена спрямо жалбоподателя, какъвто настоящият случай не е. Само за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че въпросът за установяването на допуснато от страна на „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД нарушение на законодателството или на лицензията е самостоятелен и независим от този за налагане на ПАМ. В случаите на евентуално установено нарушение, в дискрецията на органа е да прецени действията – правни и фактически, които следва да предприеме спрямо нарушителя, както правилно отбелязва това касаторът Енерго про –енергийни услуги ЕАД. Като не е изяснил тези въпроси, органът не е извършил преценка по същество относно наличието на допуснато нарушение и необходимостта от налагане на ПАМ, поради което постановеното от него решение като незаконосъобразно правилно е било отменено от първоинстанционния съд, а делото върнато с указания за преценка по същество С оглед изхода на спора, разноски се дължат в полза на ответника, но такива не следва да бъдат присъждани, тъй като не са претендирани и съответно доказани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение