Определение № 9287 от 07.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9308/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 220 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Образувано е по частна жалба, подадена от НВУ „Васил Левски“ гр. Велико Търново, със законен представител бригаден генерал д-р С. Кайков,, против протоколни Определения от 05.06.2025г., постановени по административно дело № 253/2025 г. по описа на Административен съд - Русе, с които е оставено без уважение искането на жалбоподателя за привличане на Министъра на образованието и науката и Министерството на образованието и науката като трета страна помагач в рамките на производството по горецитираното административно дело. Жалбоподателят твърди, че процесното определение е неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и необосновано – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Посочва, че привличането на третото лице като помагач в производството би ангажирало неговата отговорност за евентуални извършени от него противоправни действия в първата част на производството за установяване на плагиатство, които от своя страна са довели до отмяна на издадената от началника на НВУ „Васил Левски“ Заповед №РД-02-1425/16.12.2022г., като ответникът в производството може да претендира за обезщетение на претърпените вреди от действията на това трето лице. В. К. Т. - ищец в главното производство, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на частната жалба, поради обстоятелството изложено и от съдебния състав в първоинстанционното производство, че Министърът на образованието не е юридическо лице и не би могъл да понесе регресната отговорност, която законът предвижда. На следващо място сочи липсата на увреждания при условията на пряка причинна обвързаност на вредоносния резултат с действията на Министъра на Образованието, а единствено с отменената заповед. На трето място се отбелязва, че корекцията в искането направена в първото по делото заседание, при която Министърът на Образованието е заменен с Министерството на образованието е недопустима по силата на чл.219, ал.1 ГПК. Върховният административен съд като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира че частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Първоинстанционният съдебен акт е постановен в рамките на производство по иск с правно основание чл. 203 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за обезщетения на твърдени от ищеца имуществени вреди в размер на 182 400,00 лева, причинени като резултат на отменения като незаконосъобразен административен акт – Заповед №РД-02-1425/16.12.2022г. на Началника на НВУ „Васил Левски“, заедно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата претенция, ведно с обезщетение за причинени от същия административен акт на ищеца неимуществени вреди в размер на 100 000,00 лева, отново със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата претенция. Ответникът по административното производство – НВУ Васил Левски гр. Велико Търново, с отговора на исковата молба е поискал привличане на трето лице – Министъра на образованието като помагач на осн. чл. 219, ал. 1 ГПК, вр. чл.144 АПК. Първоинстанционният съд с обжалваното Определение е оставил без уважение това искане на ответника като неоснователно. В хода на заседанието е било направено второ искане за привличане на друго трето лице в качеството на Помагач – Министерството на образованието, което също е било оставено без уважение. Върховният административен съд, на осн. чл. 236 АПК във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК, изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, както за ненадлежен ответник в лицето на Министъра на образованието, който не е юридическо лице, така и по отношение на Министерството на образованието, като действително сроковете за отправяне на искането са преклузивни, израз на зачитане принципа на бързина в производството. Наред с това следва да се отбележи, че отношенията между двете юридически лица – държавни структури в проведеното производство по издаване на отменената процесна заповед са на координация, а не на власт и подчинение, като обстоятелството, че и двете структури са държавни е ирелевантно. Трайна е съдебната практика на Върховния административен съд по въпроса за недопустимостта на трето лице в качеството на помагач в административното производство, като обстоятелството дали вредите са в пряка причинна връзка с твърдения незаконосъобразен административен акт или са резултат от друго противоправно действие, бездействие, респ. акт е единствен предмет на настоящия спор. Встъпването, респективно привличането на трето лице помагач в исковия процес, предвидено съответно в чл. 218 и чл. 219 ГПК е свързано с евентуалните неблагоприятни последици, които биха могли да настъпят за това трето лице от съдебното решение. С искането за привличане главната страна цели да обвърже подпомагащата със силата на мотивите, с оглед реализиране на определени субективни права, чието възникване и реализиране е обусловено от изхода на основното исково производство. Настоящото исково производство има за предмет осъдителен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като се претендират вреди, причинени на частния жалбоподател и настъпили от отменен негов административен акт. Правоотношението по обезщетяване на вредите е създадено само между ищеца и административния орган и затова АПК с нарочна разпоредба определя и кой следва да е ответник - чл. 205 АПК. Предвид изложеното и на осн. чл. 236 АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. 1-во АПК, Върховният административен съд,