Определение № 536 от 07.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1627/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на В. окръжен съд от 04.03.2010 г. по гр.д. № 49/2010, с което е потвърдено решението на В. районен съд от 28.12.2009 г. по гр.д. № 1635/2009, с което е разрешено разногласието между родители за издаването на международен паспорт на детето. Недоволен от решението е касаторът Д. Г. Ж., представляван от адв. Р. С. от В., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за допустимостта съдът да се произнесе по искането след като между родителите е постигнато съгласие, който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответницата по жалбата М. С. М., представлявани от адв. А. М. от В. я оспорва, като счита, че правните въпроси в изложението към касационната жалба са поставени неясно и нямат претендираното значение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предявеното искане е неоценяемо, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че след предявяването на искането за разрешаване на разногласието между родители за издаването на международен паспорт на детето, ответникът е представил нотариално заверена декларация за съгласие детето да пътува неограничено в Р. и В.. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият правен въпрос не обуславя решението по делото. Предмет на делото е не разногласието между родителите за извършването на задграничини пътувания от детето, а за издаването на международен паспорт. Процесното разногласие не е преодоляно с представената декларация, тъй като тя не е основание да бъде издаден международен паспорт на детето. Ответницата по касацията М. С. М. претендира разноски в касацинното производство и е представила списък на разноските, но в представения списък не е посочена изплатена сума нито е представен документ за изплащането й, поради което разноски не следва да бъдат присъдени. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение