Определение № 50378 от 29.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2876/2022 г.

Образувано е по частна касационна жалба на Р. Т. К., чрез адв. Кр. И., срещу решение № 601 от 12.05.2022 г. по възз. гр. д. № 659/2022 г. на Окръжен съд – Варна в частта, в която има характер на определение, с което производството по гр.д. № 2214/2021 г. на Районен съд – Варна е прекратено. В жалбата е посочено, че обжалваният съдебен акт е незаконосъобразен, неправилен и немотивиран. Иска се неговата отмяна. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Пред Районен съд – Варна е образувано дело по подадена от Р. Т. К. молба за налагане на мерки за защита от Д. З. К.. В молбата се излага, че двете лица са живели във фактическо съжителство за посочен период, по време на който според твърденията на молителката ответникът е осъществявал актове на домашно насилие спрямо нея. По делото са разпитани свидетели, представен е видеозапис със заснети актове на физическо насилие, за които чрез експертиза е установено, че са проявени от ответника към молителката. Районният съд след анализ на събраните доказателства е постановил мерки за защита, с които е задължил Д. З. К. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката и му е забранил да приближава нея и жилището й за срок от 18 месеца. Първоинстанционното решение е обжалвано пред Окръжен съд – Варна от Д. К., който твърди, че подадената молба за защита от домашно насилие е недопустима. Сочи, че през процесния период е съжителствал с друга жена, различна от молителката, поради което не са изпълнени предпоставките на чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗЗДН – липсва фактическо съпружеско съжителство. Така изложените във въззивната жалба доводи са възприети от въззивната инстанция. Въззивният съд е анализирал понятието „фактическо съпружеско съжителство“, описал е каква е целта на ЗЗДН и лаконично е посочил, че от събраните по делото доказателства не се формира убеждението страните да са били във фактическо съпружеско съжителство. Поради това е приел подадената молба за недопустима и е обезсилил първоинстанционното решение. Въззивното решение е обжалвано от молителката пред Апелативен съд – Варна съгласно указанията в самото решение. Апелативният съд е постановил определение, в което е приел, че не е компетентен да се произнесе по жалбата. Посочил е, че окръжният съд е прекратил производството като част от осъществения контрол по валидността на обжалваното първоинстанционно решение и проверката за правилността на въззивния съдебен акт следва да бъде извършена в производството по чл. 280 и следващите от ГПК. Поради тези съображения съдът е изпратил делото по компетентност на ВКС. При така изложените обстоятелства настоящият съдебен състав намира следното: Съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗДН решението, постановено по молба за защита от домашно насилие, може да се обжалва пред окръжния съд в 7-дневен срок от връчването му. Когато въззивното производство за защита от домашно насилие приключва с произнасяне по същество, решението на окръжния съд не подлежи на обжалване съгласно чл. 17, ал. 6 ЗЗДН. В случая обаче въззивният съд е прекратил производството по делото поради липса на предпоставки за подаване на молба за защита от домашно насилие, т.е. поради недопустимост на молбата. Следователно производството не приключва с решение по молбата за защита от домашно насилие и в случая апелативният съд осъществява контрол като втора, а не като касационна инстанция и по реда на чл.274, ал.2 ГПК. В този смисъл определение №60335 от 29.10.2021год. по ч. гр.дело №3157/2021год., ІV г. о. ВКС, определение №121 от 29.03.2022год. по ч. гр.дело №10/2022год. ІІІ г.о. на ВКС и определение №18 от 19.01.2021год. по ч. гр.дело №2/2021год., ІV г. о. ВКС. Предвид горепосоченото, делото да бъде върнато на същия съд, който да се произнесе по същество по частната жалба срещу преграждащия съдебен акт на въззивната инстанция. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о.