Определение № 6713 от 17.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5223/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба вх. № 12627/04.05.2026 г. по описа на Върховния административен съд, предявена от Г. В. К., гражданин на Руската федерация, понастоящем в Затвора в [населено място], против Определение № 14888/18.04.2026 г., постановено по адм. дело № 3680/2026 г. по описа на Административен съд – София град. Частният жалбоподател твърди неправилност на определението поради пристрастност на съдебния състав и лишаването му от достъп до съд. Излагат се съображения, че жалбоподателят не владее български език в достатъчна степен и че за ефективното упражняване на процесуалните му права следва да бъде освободен от заплащането на държавна такса, да му бъде предоставена правна помощ във вид на процесуално представителство пред съд и да му бъде назначен преводач. В частната жалба са наведени и твърдения за неправилност на направения с определението отказ за отвод на съдебния състав. Иска се отмяна на определението с произтичащите от това правни последици. Обжалваното определение в частите му, с които са оставени без уважение искането на Г. В. за отвод на съдебния състав, както и искането му за осигуряване на преводач от и на руски език по делото, не подлежи на обжалване, поради което частната жалба срещу тези части на съдебния акт е недопустима на основание чл.236 във вр. чл.215,т.4 от АПК, следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено в тези части. Съдебното определение в частите му, с които са оставени без уважение исканията на К. за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ във вид на процесуално представителство по делото, подлежи на съдебен инстанционен контрол. Частната жалба срещу посочените по-горе части от определението е предявена от надлежна страна, за която определението е неблагоприятно и в срока по чл.230 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба срещу определението в частите му, в които съдебно обжалване е допустимо, е основателна по следните съображения: Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Г. К. срещу Комисия за защита от дискриминация за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5 000 000 евро, причинени му от злоупотреба с лични данни. С обжалваното в настоящото производство определение АССГ е оставил без уважение исканията на К. за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство пред съд. За да откаже освобождаване на жалбоподателя от държавна такса и предоставяне на правна помощ, съдът се е позовал на служебно известното му обстоятелство, че Г. К. е притежавал недвижими имоти, които, след извършеното при развода му доброволно разпределяне на имущества, са станали източник на значими финансови доходи поради уравняването на дяловете му от имотите в пари. Според АССГ така реализираните в резултат на развода доходи са достатъчни за заплащане на съдебни такси и разноски за адвокат в съдебното производство по АПК, поради което е оставил без уважение исканията му за освобождаване от ДТ и предоставяне на правна помощ като неоснователни. По отношение отказа за предоставяне на правна помощ АССГ е развил и допълнителни съображения за това,че интересите на правосъдието в случая не налагат предоставянето й, тъй като липсва една от материалноправните предпоставки за основателност на това искане по см. на чл.23, ал.2 от ЗПП. Освен това, с оглед засиленото служебно начало в административния процес, ищецът няма необходимост от адвокат, стига да посочи конкретно обстоятелствата, които твърди и исканията си до съда. Наред с гореизложеното, съдът е мотивирал неуважаването на исканията на К. за освобождаване от ДТ и предоставяне на правна помощ с количеството искови молби и жалби, които същият е завел срещу актовете, действията и бездействията на различни държавни органи, което представлява злоупотреба с процесуални права. Определението е неправилно в допустимите до обжалване негови части. Необоснован е решаващият извод на АССГ за това, че жалбоподателят разполага с финансови възможности да заплати дължимата държавна такса и да ангажира адвокат, който да защитава интересите му в конкретното съдебно производство. Неправилно съдът се е позовал на служебно известна му от други дела информация относно притежавани от лицето недвижими имоти, както и на служебно известни му факти за присъдени на частния жалбоподател с влезли в сила осъдителни решения по искови производства, образувани пред други съдилища, обезщетения на значителна стойност. При отправена молба за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса и за предоставяне на правна помощ за конкретно съдебно производство, установяването на финансовото състояние на молителя следва да се извърши по конкретното дело и да почива на данни, събрани от представените по делото доказателства, т.е. на конкретно установени факти и обстоятелства по делото. По делото са представени единствено доказателства за споразумение по бракоразводно дело, при което всички, притежавани от съпрузите недвижими имоти, са били предоставени на бившата съпруга В. В., като в това споразумение е вписано единствено, че Г. К. е получил уравнение на дяловете си в пари преди сключването му. Предвид обстоятелството, че от сключване на споразумението до датата на образуване на настоящото съдебно производство пред АССГ са изтекли 10 години, не може да се твърди, че към настоящия момент молителят разполага с финансови средства за заплащане на държавна такса за производството. Отказът за предоставяне на правна помощ не може да се мотивира валидно, освен с наличието на средства, и с това, че интересите на правосъдието не налагат допускането ѝ, тъй като не само не била задължителна, но не била и необходима. Завеждането на над 150 дела пред съд само по себе си все още не обуславя липсата на фактическа и правна сложност на делото,нито наличие у ищеца на необходими правни знания по предявената жалба. Предвид изложеното, обжалваното определение в частите му, с които е оставено без уважение искането на Г. К. за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ във вид на процесуално представителство, като неправилно, следва да бъде отменено и, вместо него, ВАС, трето отделение следва да постанови друго по същество, с което да освободи Г. К. от заплащането на държавна такса в производството, както и да му предостави правна помощ. Воден от горното и на основание чл. 236 АПК, във вр. с чл. 215, т.ч 4 и чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, трето отделение