Решение № 619 от 14.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1515/2026 г.

Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. С. П. против решение № 1137/30.09.2025 г., постановено по гр.д.№ 766/2022 г. от Х-ти състав на САС. Ответникът по касационната жалба не е подал писмен отговор, като в открито съдебно заседание оспорва жалбата, чрез своя процесуален представител. Касационното обжалване е допуснато с определение № 2729/26.05.2026 г. Правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване е, следва ли при определянето на обезщетение за неимуществени вреди да се обсъдят събраните по делото по делото доказателства във връзка със здравословното състояние на ищеца и отражението върху него на воденото наказателно производство, както и тежестта на повдигнатите обвинения, като преценката следва да е цялостна. Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – поради противоречие с практиката на ВКС по повдигнатия правен въпрос. По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, състава на ВКС приема следното: Съгласно ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 11 и т. 13 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, и основаната на тях, трайно установена задължителна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, в която се приема следното: Понятието „справедливост”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ такива правно релевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и пр. Обезщетението за неимуществени вреди от деликтите по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди, като в случаите, когато ищецът е оправдан с влязла в сила присъда, обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконното задържане под стража, т.е. – при определяне размера на обезщетението съдът следва да вземе предвид и това обстоятелство. В мотивите към решението си съдът трябва да посочи конкретно обстоятелствата, които е взел предвид, както и значението им за определения от него размер на обезщетението за неимуществените вреди. По касационната жалба, ВКС приема следното: С Постановление за предварително задържане от 13.12.1997г. по следствено дело №242/1997г. по описа на Окръжна следствена служба Б. е задържан Н. С. П. за 24 часа, считано от 13.12.1997г. – 15.30 ч., като заподозрян в извършване на престъпление по чл.212, ал.4 от НК във вр. с чл.20, ал.2 от НК /ред. към 1997г./ за това, че на 14.05.1997г. в [населено място], е извършено престъпление от общ характер, наказуемо с лишаване от свобода или по-тежко наказание чрез съставяне на документи с невярно съдържание /справки декларации за теглене на данъчен кредит/ на стойност 169 милиона лева и е получил без правно основание сумата /възстановен ДДС/ с намерение да я присвои от Т. – Б.. Задържането е било продължено от страна на прокуратурата за още три дни, считано от 14.12.1997г., 15.30 часа. С Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 16.12.1997г. по следствено дело №242/1997г. по описа на Окръжна следствена служба-Б., Н. С. П. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.212, ал.4 от НК във вр. с чл.20, ал.2 от НК за това, че в съучастие с Р. К. Щ. от Б. е съставил документи с невярно съдържание /справки декларации за теглене на данъчен кредит/ на стойност 169 милиона лева и е получил без правно основание сумата /възстановен ДДС/ с намерение да я присвои от Т.-Б., като му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. С Постановление от 17.12.1997г. на следовател в Окръжна следствена служба-Б. на Н. С. П. в качеството на обвиняем по ДП №242/1997г. по описа на О.-Б. е наложена мярка „Забрана за напускане пределите на Република България“. С Определение от 13.01.1998г. по ЧНД №2/1998г. Окръжен съд Благоевград оставил без уважение жалбата на Н. С. П. за изменение на взетата по отношение на него мярка „задържане под стража“ по сл.д.№242/1997г. по описа на О.-Б., като прокуратурата е изразила становище за неоснователност на искането. По предложение на следовател при Окръжна следствена служба Б., С Определение №2482/03.07.1998г. по ЧНД №147/1998г. на Окръжен съд-Благоевград е изменена взетата по отношение на Н. С. П. мярка за неотклонение „Задържане под стража“ с „парична гаранция“ в размер на 1 млн. лв. Съдът е приел, че с оглед изтичане на шестмесечния срок по чл.222, ал.3 от НПК, задържането е незаконно и са отпаднали основанията за същото. На същия ден - 03.07.1998г. Н. С. П. бил освободен от ареста след представяне на разписка за внесена гаранция. С Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 10.02.2004г. по сл.д.№242/1997г. по описа на Окръжна следствена служба-Б. Н. С. П. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.212, ал.4 във вр. с ал.2, пр.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК за това, че на неустановено място за периода от 28.03.1997г. до 31.03.1997г. при условията на продължавано престъпление е съставил документи с невярно съдържание – данъчни фактури, като съзнателно е дал възможност на други физически лица да получат без правно основание чуждо движимо имущество – собственост на републиканския бюджет, в размер на 186 384 000 стари лева, като имуществото е в особено големи размери и случаят е особено тежък. С Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 27.04.2004г. по сл.д.№242/1997г. по описа на Окръжна следствена служба-Б. Н. С. П. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.212, ал.4 във вр. с ал.1, пр.1 във вр. с чл.20, ал.4 и вр. с чл.26, ал.1 от НК за това, че в [населено място] в периода 28.03.1997г.-31.03.1997г. при условията на продължавано престъпление умишлено е улеснил В. Д. Ч. от [населено място] и Е. Е. Н. от [населено място] в извършване на престъпление по чл.212, ал.4 във вр. с ал.1, пр.1 във вр. с чл.26, ал.1 и във вр. с чл.20, ал.2 от НК /документна измама/ - чрез използване на документи с невярно съдържание фактури, справки-декларации, митнически декларации, да получат без правно основание чуждо движимо имущество - възстановен данъчен кредит от републиканския бюджет на стойност 186 384 000 /неденоминирани/ лева, като присвоеното имущество е в особено големи размери и представлява особено тежък случай. В Постановлението за привличане на обвиняем от 27.04.2004г. е посочено, че на привлеченото в качеството на обвиняем лице Н. С. П. е взета мярка „парична гаранция“ в размер на 1 000 000 /неденоминирани/ лева. По образуваното НОХД №1224/2004г. по описа на Окръжен съд-Благоевград били проведени 29 съдебни заседания в периода 08.02.2005г.-09.09.2010г. С Определение от 19.07.2006г. по НОХД №1224/2004г. наложената мярка „забрана за напускане пределите на Република България“ е отменена. С Присъда №134/09.09.2010г. по същото дело Н. С. П. бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.212, ал.4 във вр. с ал.1, пр.1 във вр. с чл.20, ал.4 и вр. с чл.26, ал.1 от НК. По протест на ОП-Б. на 15.03.2011г. е образувано ВНОХД №233/2011г. по описа на САС, по което с Решение №163/02.05.2011г. е отменена оправдателната Присъда №134/09.09.2010г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на ОС Благоевград. На 05.05.2011г. е образувано ново НОХД №207/2011г. по описа на ОС-Благоевград, като с Разпореждане от 21.06.2011г. делото е прекратено и върнато на ДП заради допуснати процесуални нарушения. На 21.07.2011г. било образувано трето поред НОХД №355/2011г. по описа на ОС-Благоевград по внесен от ОП-Б. обвинителен акт, което с Разпореждане от 22.07.2011г. е прекратено и върнато на прокуратурата. На 14.11.2011г. ОП Б. внесла обвинителен акт в ОС-Благоевград, по който било образувано НОХД №561/2011г. по описа на съда, като с Разпореждане от 07.12.2011г. съдебното производство е прекратено и делото е изпратено по компетентност на Софийски окръжен съд, където на 19.12.2011г. било образувано НОХД №668/2011г. по описа на СОС. С Присъда №9/04.03.2014г. по НОХД №668/2011г. по описа на СОС ищецът Н. С. П. е признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение по чл.212, ал.4 във вр. с ал.1, пр.1 във вр. с чл.20, ал.4 и вр. с чл.26, ал.1 от НК. След протест на Софийска окръжна прокуратура, с Решение №128/08.04.2016г. по ВНОХД №1006/2014г. на САС, оправдателната присъда била потвърдена. С Решение №250/23.02.2017г. по КНОХД №865/2016г. ВКС оставил в сила решението на САС. С Решение №5392/29.12.2014г. по гр.д.№83/2014г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, влязло в сила на 05.11.2015г., Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на ищеца Н. С. П. сумата от 7 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ в резултат на неправомерно повдигнато обвинение по сл.д.№94/2004г. по описа на О.-Б., по НОХД №14/2005г. по описа на ОС-Благоевград, за това, че на 16.05.1997г. е извършил престъпление по чл.212, ал.4 /ред. към м.май 1997г./ във вр. с ал.2, пр.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 02.05.2012г. до окончателното заплащане на сумата. По делото са представени извадки от публикации от печатни и електронни информационни издания - от Информационен всекидневник – вестник „С.“, година VII, брой 3 /сряда 07.01.1998г./; вестник „С.“, година VII, брой 4 /четвъртък 08.01.1998г./; вестник „С.“, година VII, брой 8 /вторник 13.01.1998г./; Извадка от информационен всекидневник „С.“, година VII, брой 58 /събота - неделя 14-15.03.1998г.; Извадка от информационен всекидневник „С.“, година VII, брой 62 /четвъртък 19.03.1998г./; Извадка от информационен всекидневник „С.“, година VII, брой 86 /петък 16.04.1998г./; Извадка от информационен всекидневник „С.“, година VII, брой 87 /петък 17.04.1998г./; Извадка от информационен всекидневник „С.“, година VII, брой 92 /петък 24.04.1998г./, Извадка от информационен всекидневник „С.“, година VII, брой 93 /събота-неделя 25-26.04.1998г./; публикация в сайта „Е-79 N.“ от 30.03.2010г.; публикация в сайта „Б.“ от 08.05.2015г.; публикация в сайта „Dunavmost” от 11.12.2015г., от които се установява, че в медиите са оповестявани данни във връзка с предприетото срещу ищеца и други лица разследване за неправомерно теглене на данъчен кредит, задържането му под стража, хода на наказателното производство, като в част от статиите е посочено името на ищеца. От приложената справка за съдимост се установява, че Н. С. П. не е осъждан. От приетата експертиза и от показанията на разпитаните по делото свидетели се установа, че преди на ищеца да бъде повдигнато обвинение, същият е бил емоционално и физически в добра кондиция, при липса на данни за предхождащ невротизъм, психотизъм или личностово разстройство. Бил в ясно съзнание, добре ориентиран, със запазена връзка с реалността, емоционално съответен, волево организиран, без качествени мисловни и възприятни разстройства повлияващи поведенческите му изяви. Повдигнатото на ищеца обвинение, поддържано в периода 16.12.1997г. до 23.02.2017г. се е отразило неблагоприятно върху психичното здраве на ищеца Н. С. П.. При задържането му и узнаването на факта, че е заподозрян в извършване на тежко престъпление, бил шокиран и объркан, изпитал страх, почувствал се безпомощен, унизен, застрашен, в безизходица. Поради изненадата, психическия натиск, изолацията и специфичните условия, дефицита на информация, липсата на контрол над ситуацията и сложността й, породеното напрежение и тревожност ескалирали до степен отразяваща се на способността му да се ориентира сам в ситуацията и да взема решения. Възприемането на факта, че е привлечен като обвиняем за тежко престъпление и му е наложена тежка мярка за неотклонение, продължителната изолация в специфични условия, упражнявания вербален и невербален натиск при задържането и разпитите, накърняващ честта и човешкото му достойнство, представляващ необичайно внезапна промяна в социалната му ситуация, белязана от сериозна дългосрочна заплаха за настоящето и бъдещето му, е отключило „остра стресова реакция“ с начало минути след въздействието на стресора и манифестирано с променяща се клинична картина. В периода от 16.12.1996г. до 23.02.2017г. ищецът е бил подложен на изключително продължителен и тежък стрес, отразяващ се негативно на психичното му здраве и е довел до трайна промяна на личността му. В периода на висящност на наказателното производство същият е изпитвал цялата палитра от негативни преживявания, вкл. душевна болка и страдание. Поддържаното обвинение и свързания с него интензивен продължителен стрес е допринесло за възникване на диагностицираното през 2013г. кардиологично заболяване „И..НАП - акцелерирала. Несигнификантна коронарна атеросклероза. АХ I ст.“. Вещите лица сочат, че АХ /артериалната хипертония/ по своя характер е психоматично заболяване с отключване на стенокардни пристъпи, а заседналият начин на живот и недоброто хранене в ареста и след него, биха могли да бъдат и по-вероятно са част от констелацията от причини допринесли за появата на И. /исхемична болест на сърцето/, доколкото няма данни да е налице фамилна обремененост с И., нито преди образуването на наказателното производство да е страдал от И., а моментът на самото заболяване е през време на наказателното производство. Според вещите лица неблагоприятните последици от преживяното в периода 1997 г.-2004 г. – предварително задържане, няколко привличания като обвиняем, мярка за неотклонение „задържане под стража“, свързана с изолация в специфични условия в период от 6 мес. и 20 дни, участието му в множество процесуално-следствени действия на ДФ; и от преживяното в съдебната фаза, продължила от 2004г. до 2017г., несъмнено са се отразили в значително по-голяма степен за крайния вредоносен резултат и са в основата на острата стресова реакция и последвалото посттравматично стресово разстройство. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие на пострадалото лице. През целия период от 16.12.1996г. до 23.02.2017г. ищецът бил подложен на изключително продължителен и тежък стрес, отразяващ се негативно на психичното му здраве и довел до трайна промяна на личността му. Негативните емоции преживени през време на НП се актуализират в различни житейски и професионални ситуации и се изявяват в симптоми като задух, напрежение, тремор, многократни проверки, мнителност, капсулираност. Налице е и широко медийно отразяване на воденото против ищеца неказателно производство, което следва да се отчете като обстоятелство, засилващо негативните преживявания на ищеца, отразяващо се на социалния му живот и името му сред обществото. Всички тези обстоятелства, преценени в съвкупност водят до извод, че в резултат на воденото в продължение на около 19 години наказателно производство против ищеца, присъденото от въззивния съд обезщетение от 20 000 лева е занижено. Следва да се отчете и обстоятелството, че действително против ищеца е водено и друго наказателно производство, за което с влязло в сила решение му е присъдено обезщетение в размер на 7 000 лева, за претърпените от него неимуществени вреди, но това не променя извода на настоящия състав, че присъденото обезщетение е в сравнително нисък размер. За обезщетяване на неимуществените вреди, с оглед разпоредбата на чл.52 ЗЗД, настоящия състав на ВКС счита, че следва да се присъди обезщетение в размер на 25 000 евро, равностойни на 48 895,75 лева. Решението на въззивния съд следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен като неоснователен иска за разликата от присъдения размер от 20 000 лева, до 48,895,75 лева, като се присъди сумата от 14 774,16 евро, равностойни на 28 895,75 лева. По делото липсват данни да е договорено адвокатско възнаграждение, като с оглед изхода на спора, в полза на ищеца следва да се присъди сумата 25,13 евро, представляваща разноски по делото, както и по сметката на ОС – Благоевград сумата 579,80 евро, представляващи изплатено от бюджета на съда възнаграждения за вещи лица. Водим от горното, състав на ВКС