Определение № 757 от 17.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 204/2025 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 9234/04.12.2024 г. на К. Д. Д., чрез адв. С. Б., за отмяна на влязлото в сила решение № 356 от 19.11.2021 г. по гр. д. № 716/2021 г. на Габровския районен съд, с което е допусната делба на самостоятелен обект с предназначение - жилище, апартамент, с идентификатор [№] по КККР на [населено място], заедно с принадлежащите му избено помещение № 14 и 1.887 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот, при квоти: 1/6 ид. ч. за молителя; 3/6 ид. ч. за С. С. П.; 1/6 ид. ч. за М. Д. Д.; 1/6 ид. ч. за Г. Д. И.; на основание чл. 344, ал. 2 ГПК К. Д. Д. е осъден да заплаща месечно обезщетение в размер на 104 лева на съделителката П. и по 34.67 лева на всяка от останалите съделителки. В молбата за отмяна са изложени твърдения за неосъществяване на надлежен инстанционен контрол на постановеното от районния съд решение, като въззивната и касационната инстанции само прикриват незаконните действия на съдията-докладчик от състава на Районния съд - Г.. Според молителя, последният е постановил едно порочно, неправилно, незаконосъобразно, неистинно и невярно решение, воден изцяло по субективни подбуди, като работи в полза на ищците и има личен интерес да гарантира пълното удовлетворение на техните претенции. Отказът на съдията да се отведе от разглеждане на делото молителят намира за вид престъпно действие и обстоятелство, което е „необходимото и достатъчно условие, предвидено от Законодателя в нормата на чл. 303, ал. 1, т. 2, предложение последно от ГПК във връзка с нормата на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ГПК“. Искането е за допускане на молбата до разглеждане по същество, за отмяна на посоченото решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг равен по степен съд, който да е извън териториалния обхват на Окръжен съд -Габрово и Окръжен съд - Велико Търново. Ответниците С. С. П., М. Д. Д. и Г. Д. И., представлявани от адв. А. И., оспорват молбата за отмяна в писмен отговор. Излагат съображения, че същата е недопустима, алтернативно - неоснователна. Претендират разноски за адвокатска защита. Формулират и искане за предприемане на действия по преустановяване на увреждащата ги злоупотреба с право. Искат да бъде указано на съдилищата, които ще продължат да разглеждат делото за делба, да вземат мерки и да организират адекватно своевременното му разглеждане, включително като не уважават неоснователните искания на страните и ги дисциплинират със средствата на ГПК. Като взе предвид изложеното, за да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВКС, І-во г. о., намира следното: В хода на проверката по допустимостта на молбата за отмяна по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК касационният съд следи за: наличието на подлежащ на отмяна съдебен акт; легитимацията на молителя; спазването на установените в чл. 305 ГПК срокове за подаване на молбата; наличието на точно и мотивирано формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК. В разглеждания случай молбата за отмяна изхожда от страна по делото и е насочена срещу влязло в сила съдебно решение, ползващо се със сила на пресъдено нещо (потвърдено с решение № 129 от 17.03.2023 г. по в. гр. д. № 765/2022 г. на Великотърновския окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване в едната част, а в другата част касационната жалба оставена без разглеждане, с определение № 2424 от 20.05.2024 г. по гр. д. № 3398/2023 г. на ВКС на РБ, І-во г. о.), но е недопустима, тъй като не съдържа точно и мотивирано формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК. Наведените от молителя доводи и оплаквания не покриват нито един от съставите по чл. 303, ал. 1, т.т. 1-7 ГПК, а молбата за отмяна е способ за извънинстанционен контрол за правилност на влезли в сила решения само при наличието на изчерпателно посочените в закона основания, и за да е допустима, изложените твърдения, заедно с доказателствата, които ги подкрепят, съгласно приетото в приетото в т. 10 на ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, следва да са конкретни и надлежни. Това ще рече да могат да бъдат подведени поне под един от предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК състави с оглед на всички елементи. Твърденията в молбата за отмяна са за извършено престъпно действие от съдията-докладчик по гр. д. № 716/2021 г. на Габровския районен съд, който, постановявайки определение № 1575 от 13.11.2024 г. по молби вх. № 8541 от 11.11.2024 г. и вх. № 8545 от 12.11.2024 г., е оставил без уважение исканията на молителя да се отведе от разглеждането на делото, да отстрани назначеното по делото вещо лице Р. Г. и да задължи ищците по делото да посочат банкова сметка на основание чл. 127, ал. 4 ГПК. Същевременно изявленията на съдията-докладчик, обективирани в посоченото определение, с които за пореден път реално лишавал молителя от възможност да защити правата си и от правосъдие чрез справедлив, истинен, равноправен и безпристрастен процес, съставлявали новооткрити обстоятелства, потвърждаващи недопустимата лична заинтересованост на съдията от изхода на спора в полза на ищците, който нарушил основни принципи в гражданското съдопроизводство, норми на ГПК, ЗСВ, КЗПЧОС. До разглеждане била допусната нередовна искова молба, постановено било решение по непредявени искове, до участие в делбеното производство било допуснато лице, което нямало никакви права върху претендирания недвижим имот, но му били определени такива в най-голям обем, молителят бил осъден да заплаща парично обезщетение на ищците, без да им бъде указано да изпълнят задължението си по чл. 127, ал. 4 ГПК, с което съдията-докладчик му причинявал тенденциозно вреди. Според молителя щом съдията-докладчик лично е решил да го лиши от право на собственост върху единственото му жилище, наследено от баща му, това е вид престъпно действие. Твърди се в молбата за отмяна, че вместо да се самоотстрани от участие в съдебното производство, съдията-докладчик обвинявал молителя в злоупотреба с право, което било поредното отмъстително изявление с цел да предизвика колегиална солидарност у въззивните съдии, които, също лишени от безпристрастие, не упражнили и не изпълнили правомощията си, като единствено се стремели да защитят порочните действия и бездействия на колегата си, постановил едно неистинно, невярно и неправилно решение, за да не може молителят да постигне отмяната му и да бъде поставен в невъзможност да защити правата си на собственик. Твърди се, че инстанционен контрол спрямо посоченото решение и действията и бездействията на постановилия го съдия-докладчик реално не бил осъществен нито от въззивната, нито от касационната инстанция. Изложеното било пълно лишаване от право на защита, при фрапиращо проявяван субективизъм и липса на безпристрастие от съдията-докладчик, опорочаващо съдебното решение до степен на нищожност, недопустимост, абсолютна неправилност и несправедливост. При това съдържание на молбата за отмяна единственото релевантно твърдение е за извършено престъпно действие от съдията-докладчик по гр. д. № 716/2021 г. на Габровския районен съд, което обаче, както става ясно от изложеното в молбата, не е установено по надлежния съдебен ред, каквото е изискването на закона - чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Самото вътрешно субективно убеждение на молителя за осъществено спрямо него престъпление във връзка с разглеждането и решаването на делото, не е основание по смисъла на закона за допускане на подадената молба за отмяна до разглеждане по същество. Неаргументирано се явява и позоваването на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото наведените твърдения не могат да бъдат определени като такива за наличието на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които да не са могли да бъдат известни при решаването му или с които молителят да не е могъл да се снабди своевременно. Обстоятелствата, които според молителя са довели до лишаването му от възможност да участва в делото, по естеството си представляват основания за касационно обжалване и твърдения за неправилност на решението (постановено в противоречие с фактите по делото и със закона, както и поради необективност и липса на безпристрастност), поради което не попадат в приложното поле на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Ето защо не са налице основания за допускане на извънредния извънинстанционен способ за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения. Същият не е приложим и спрямо нищожни или недопустими съдебни решения, каквито пороци молителят счита, че са налице в случая. С оглед изложеното следва да се приеме, че постъпилата молба по чл. 303 и сл. ГПК не отговаря на изискването за точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Съгласно приетото в т. 10 на ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима. По такава молба ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. При това положение безпредметно се явява изследването на въпроса дали молбата за отмяна е подадена в сроковете по чл. 305 ГПК. При този изход на спора и предвид заявеното искане, на ответниците по молбата следва да се присъдят разноските по водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 750 лева по договор за правна защита и съдействие от 20.12.2024 г. По особеното им искане настоящият съдебен състав намира, че няма как да се произнесе за евентуални бъдещи прояви на злоупотреба, според молителите, с процесуални права. Всеки съд, пред който делото е висящо, е оправомощен да осъществява преценка „аd hoc“ и по вътрешно убеждение за добросъвестното упражняване на установените в закона права на страните, и при констатирана злоупотреба да действа съобразно предоставените му от закона правомощия. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.,