Определение № 8299 от 31.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7733/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК, във връзка с чл.60, ал. 8 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Уин Клуб“ ООД с ЕИК 200858428, със седалище и адрес на управление гр.Дупница, представлявано от управителя Г.В., чрез процесуален представител адв.М.Чочова срещу определение № 1130 от 04.07.2025 г., постановено по адм. дело № 268/2025 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу Заповед № РД 04-800/28.05.2025 г. на Кмета на община Дупница, в частта й срещу разпореждането за допускане на предварително изпълнение на акта и е прекратено производството по делото в тази част. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че съдът не е отчел обстоятелството, че в оспорената заповед липсват мотиви за допуснатото предварително изпълнение и посочен срок за обжалване на заповедта, както и че, съобразявайки разпоредбата на чл. 44, ал. 3 от ЗМСМА, може да се направи извода, че заповедта подлежи на предварително изпълнение по силата на закона и е приложима разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК. Иска да се отмени обжалваното определение и се постанови друго, с което да се спре предварителното изпълнение на Заповед № РД 04-800/28.05.2025 г. на Кмета на община Дупница. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по частната жалба - Кмета на община Дупница, чрез процесуален представител адв. Е.Малоселски, с отговор на частната жалба в срока по чл. 232 от АПК, изразява становище за нейната неоснователност и правилност на изводите на първоинстанционния съд. Иска да се остави в сила обжалваното определение, като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение, административният съд е оставил без разглеждане жалбата на дружеството срещу Заповед № РД 04-800/28.05.2025 г. на Кмета на община Дупница, в частта й срещу разпореждането за допускане на предварително изпълнение на акта и е прекратил производството по делото в тази част. За да постанови този резултат, съдът е приел, че жалбата срещу разпореждането за допускане на предварително изпълнение, включено в Заповед № РД 04-800/28.05.2025 г. на Кмета на община Дупница и отразено с вписването, че същата подлежи на незабавно изпълнение, е просрочена като подадена извън тридневния преклузивен срок по чл. 60, ал. 5 от АПК. Определението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е сезиран със жалба от „Уин Клуб“ ООД, с вх.№ 26-00-1292 от 16.06.2025 г., срещу Заповед № РД 04-800/28.05.2025 г. на Кмета на община Дупница, връчена лично на представляващия дружеството на 02.06.2025 г., с която на основание чл. 44, ал .2 от Закона за местно самоуправление и местна администрация и чл. 25, ал. 6 от Наредбата за обществения ред и опазване на общинските и други имоти за общо ползване на територията на община Дупница, е отнето удълженото работно време на обект: Ресторант – пицария „Уин Клуб“, с адрес: гр. Дупница, [жк], кв. 205, УПИ-X, разрешено с издадено удостоверение № РВ-381/10.12.2024 г., като е посочено, че същият се връща към нормално работно време от 06.00 до 22.00 часа. В цитираната заповед е вписано, че същата подлежи на незабавно изпълнение. В жалбата е направено искане, в случай че съдът прецени, че е допуснато предварително изпълнение на заповедта, същото да бъде спряно. Както първоинстанционният съд, така и настоящият състав счита, че вписаното в заповедта, че същата подлежи на незабавно изпълнение, сочи на разпоредено от административният орган предварително изпълнение на същата. Несъстоятелно в тази връзка е твърдението в частната жалба, че с оглед разпоредбата на чл. 44, ал. 3 от ЗМСМА, може да се направи извода, че заповедта подлежи на предварително изпълнение по силата на закона. Разпоредбата на чл. 44, ал. 3 от ЗМСМА се отнася само до заповедите по чл. 44, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, каквато оспорената заповед не е. Според правилото на чл. 60, ал. 5 от АПК, разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, може да се обжалва чрез административния орган пред съда в тридневен срок от съобщаването му, независимо дали административният акт е бил оспорен. Изчислен по правилото на чл. 60, ал. 5 от ГПК, приложим на осн. чл. 144 от АПК, срокът за оспорването на допуснатото предварително изпълнение на заповедта е изтекъл на 07.06.2025 г. – присъствен ден. След като тридневният преклузивен срок, въведен с чл. 60, ал.5 от АПК, е изтекъл на 07.06.2022 г., подадената на 16.06.2025 г. жалба се явява процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 5 от АПК, във връзка с чл. 60, ал. 5 от АПК. Предвид недопустимостта на жалбата, не подлежат на обсъждане твърденията в частната жалба за липса на мотиви за допуснатото предварително изпълнение и посочен срок за обжалване на заповедта. По изложените съображения, като е оставил без разглеждане жалбата на дружеството срещу Заповед № РД 04-800/28.05.2025 г. на Кмета на община Дупница, в частта й срещу разпореждането за допускане на предварително изпълнение на акта и е прекратил производството по делото в тази част, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и основание чл. 236 от АПК и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение