Решение № 191 от 18.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1414/2010 г.

Решение № 191 от 18.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1414/2010 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. С. Н. Б. и К. С. Б., и двамата от [населено място], чрез адв. М. Т. - АК- Б. обжалват и искат отмяна на въззивно Решение № 252 от 30.07.2010 г. по гр. възз. д. № 298/2010 г. на ОС-Благоевград. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на процесуалните правила и материалния закон, основания за отмяна по см. на чл. 281, т. 3 ГПК. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК след като е възприет довода на касаторите, че материално - правният въпрос: дворното място върху което е построена жилищна сграда, суперфициарна собственост, запазва ли характера си на индивидуална собственост след учредяването на ЕС по силата на извършена разпоредителна сделка със жилищен обект и или се превръща в обща част по предназначение, е разрешен с въззивното решение в смисъл обратен на изводите по представеното Решение № 1106/28.11.2008 г. по гр. д. № 4750/2007 г. на ВКС-II отд. В срока по чл. 287 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация Л. Б. и С. Б., чрез адв. М. Б. - АК - Б., с който отговор се поддържа, че не са налице основания за отмяна на обжалваното въззивно решение, тъй като касационната жалба е неоснователна по подробно изложените съображения. Състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 281 ГПК и в правомощията по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира: С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на чл. 258 ГПК е отменил Решение № 1109 от 12.02.2010 г. по гр. д. № 1388/2009 г. на Районен съд - Благоевград по уважените ревандикационни искове и е постановил ново решение, с което е отхвърлил заявените от С. Б. и К. Б. искове по чл. 108 ЗС срещу Л. С. Б. и съпругата му С. Б. за признаване правото на собственост и отстъпване владението на следния недвижим имот- СГРАДА с идентификатор * с размери 5.60/3.20 м., застроена площ 18 кв. м., и с предназначение- складова база. За да постанови този правен резултат решаващият съд е приел, че с обособяване на етажна собственост в сградата през 1962 г., теренът е общ на всички съсобственици, както и земята върху която е построена сградата, дворът, основните, външни стени, вътрешни разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избени помещения, комините и др., стават обща собственост - арг. от чл. 38, ал. 1 и 2 ЗС или ПИ, представляващ двора на сградата, е обща част и принадлежи на всички етажни собственици и чл. 63, ал. 2 ЗС не намира приложение, поради което не може да се приеме, че съпрузите- собственици са запазили при извършените разпореждания правото на собственост на дворното място. С представеното Решение № 1106/28.11.2008 г. по гр. д. № 4750/2007 г. на ВКС-II отд., се приема, че "земята не във всички случаи е обща част, тъй като собствеността върху етажи или части от тях може да бъде прехвърлена и без земята, а само с право на строеж - чл. 63, ал. 1 ЗС. Когато заедно с етажа или части от него се прехвърля и идеална част от правото на собственост върху земята, тя - земята придобива характеристиката на обща част по см. на чл. 38, ал. 1 ЗС". Разпоредбата на чл. 63, ал. 2 ЗС урежда признатата правна възможност на собственикът на терен да разпореди в полза на друго лице собствеността само по отношение на вече построена, съществуваща постройка върху неговата земя. Тълкувайки тази разпоредба в контекста на ал. 3 на чл. 63 ЗС, собствеността на постройката се прехвърля в чуждия патримонимум "отделно от земята под нея". След прехвърлянето, т. н. суперфициарна собственост има самостоятелно, независимо от това на терена върху който е изградена, съществуване в гражданския оборот и като обект на правото на собственост може да бъде предмет на разпоредителни сделки, без обаче това разпореждане да променя статута на терена като чужда собственост, а земята остава изцяло собственост на прехвърлителите. По силата на разпоредителна сделка никой не може да получи нещо, която праводателят му не е притежавал. Така и суперфициарният собственик, когато разпорежда с придобитото право на собственост на постройката, изградена в чужд недвижим имот, не може да прехвърли на правоприемника си, нещо което не е притежавал, а именно идеални части от терена като обща част. При разпореждане на целия обект на суперфициарната собственост или на части от него, не се засяга собствеността на чуждия терен, а доколкото от единния обект се обособяват повече от един и се създава режим на етажна собственост, то общи части са само общите части на сградата при условията на чл. 40, ал. 1 ЗС. При така изложените съображения по основният обуславящ изхода на делото правен въпрос, с който се възприема като правилна изразената по цитираното решение на ВКС съдебна практика, обжалваното решение на въззивния съд, с което е възприет обратния правен извод, като неправилно, следва да бъде отменено. К. С. Я., като собственик на дворно място в [населено място] с НА № */1961 г. е учредил суперфиция в полза на С. Н. Б., като е отстъпил на последния безвъзмездно правото да си построи масивна жилищна сграда на два етажа и сутерен, съгласно утвърден арх. план в собствения му парцел * имот пл. № * кв. 18 [населено място]. Т. е. без да се прехвърлят идеални части от дворното място, собственикът на терена е учредил по надлежния ред, под формата на нотариален акт, класическа суперфиция за построяване на жилищна сграда, която да бъде собственост/ след изграждането и / на суперфициара - т. е. С. Б. С НА № */1962 г. С. Н. Б. продава на брат си С. Н. А. първия етаж от новопостроената масивната жилищна сграда, ведно с една от сутеренните стаи. Разпореждането на отделен обект от сградата, създава етажна собственост, но само между прехвърлителя - суперфициар и купувача, като общи между собствениците на жилища в сградата са само общите по предназначение частите от сградата. Придобиване собствеността на дворното място от единия от собствениците в етажната собственост на сградата, а именно от С. Б. след 1965 г. по силата на Публично завещание на К. Я. и НА № */1966 г., с който преживялата го съпруга А. Я. му продава/ по време на брака му със съпругата М. / другата 1/2 идеална част от дворното място с подобренията в него, не променят обема права на ОБЩИ ЧАСТИ между собствениците на СГРАДАТА - С. Б. и С. Б., нито обуславят възникване на права на С. Б. като суперфициарен собственик на жилище в сградата по отношение собствеността на дворното място. Искът за собственост, заявен от С. Б. и сина му К. Б. е за признаване собствеността и отстъпване владението на следния недвижим имот- СГРАДА с идентификатор * с размери 5.60/3.20 м., застроена площ 18 кв. м., и с предназначение- складова база, построена в дворното място, за които обект ищците са се снабдили и с констативен нотариален акт № */2009 г. за собственост при права - за С. Б. - 3/4 идеални части и К. Б. - 1/4 идеална част по наследство от майка му. Поддържаната от ответниците теза, че частта от двора, върху която е изграден сградата -склад по естеството си е да служи за общо ползване на етажните собственици и представлява т. н. прилежащ терен, като съгласно посочената разпоредба -чл. 38 ЗС, след като дворът е обща част между етажните собственици, то обща част между същите е и процесното складово помещение, неправилно е възприета от съда. Дворното място е собственост само на ищците и построената сграда-склад е тяхна собственост. Суперфициарните собственици на жилище в сградата, построена в процесното дворно място, ответниците по иска, приобретатели на правата на С. Б. по сделка от 1975 г., нямат вещни права по отношение на дворното място, нито на построените в него стопански постройки- арг. чл. 92 ЗС. Решението на въззивния съд, като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - чл. 63, ал. 2 ЗС и чл. 92 ЗС, следва да бъде отменено и с оглед на изложеното, да се постанови ново решение, с което заявеният иск за собственост, при безспорните доказателства, че ответниците владеят без правно основание част от процесната сграда, бъде изцяло уважен, на основание чл. 108 ЗС. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия