Определение № 4894 от 28.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4054/2025 г.

Производството по делото е образувано по частна касационна жалба на ищцата Т. Д. Б., приподписана от процесуалния й пълномощник адв. Ц. Д., подадена срещу определение № 246/21.05.2025 г., постановено по частно възз. гр. дело № 96/2025 г. на Видинския окръжен съд (ВОС). С обжалваното въззивно определение е потвърдено първоинстанционното определение № 68/03.04.2025 г. по гр. дело № 154/2024 г. на Кулския районен съд, с което е върната исковата молба на жалбоподателката срещу П. Ц. П. и Р. П. Ц., и е прекратено производството по същото първоинстанционно гр. дело. При извършената служебна проверка съдът намира подадената частна касационна жалба за процесуално недопустима. Видно от исковата молба и множеството молби-уточнения на същата, жалбоподателката-ищца е предявила срещу двамата ответници множество обективно кумулативно и субективно съединени искове: паричен иск за заплащане на обезщетение в размер 3 000 лв., както и искове за обявяване нищожност/унищожаване на договори за дарение, обективирани в нотариален акт № г., том, рег. №, нот. дело г. на нотариус с рег. №, и договори за продажба, обективирани в нотариален акт № г., том, рег. №, нот. дело г. на същия нотариус, с първия от които всеки от двамата ответници е дарил на „С. д.“ АД по 1/40 идеална част от четири ниви, а с втория всеки от двамата ответници е продал на същото дружество по 9/40 идеални части от същите четири ниви. Видно от представеното от жалбоподателката-ищца, удостоверение за данъчна оценка с изх. № [ЕГН]/ г. (листове 33 и 34 от първоинстанционното дело), общият размер на данъчните оценки на процесните четири ниви възлиза на 3 741.40 лв. Следователно, цената на всеки един от предявените по делото обективно кумулативно и субективно съединени искове за нищожност/унищожаване на всеки един от процесните договори, определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4, във вр. с т. 2 от ГПК, е многократно по-ниска от 5 000 лв. Цената на обективно кумулативно съединения с тях паричен иск за заплащане на сумата 3 000 лв., определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, също е под 5 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК, въззивното решение, което би било постановено по тези искове, не би подлежало на касационно обжалване, респ. – съгласно препращащата разпоредба на чл. 274, ал. 4 от ГПК, и обжалваното по настоящото дело въззивно определение № 246/21.05.2025 г. на ВОС е окончателно и не подлежи на касационно обжалване. Погрешните указания на въззивния съд, че определението му подлежи на касационно обжалване пред ВКС, не променят горния извод за недопустимостта на настоящото частно касационно производство. Предвид гореизложното, подадената недопустима частна касационна жалба следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея частно производство по настоящото дело следва да се прекрати. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,