Определение № 178 от 20.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2623/2013 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. С молба с вх. № 3138/31.03.2014 г. ищецът по делото Ц. К. К. моли съда да измени постановеното по делото решение № 94/28.03.2014 г. в частта му за разноските, с която той е осъден да заплати на ответника-касатор [фирма] такива в общ размер 3 116.93 лв. В молбата се излагат доводи, че ищецът направил своевременни искания за намаляване по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК на разноските за адвокатско възнаграждение, заплатени от ответника и пред трите съдебни инстанции, а не само пред въззивната инстанция, както е прието в мотивите към решението. Излагат се и съображения, че съгласно указанията, дадени с т. 16 от тълкувателно решение (ТР) № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, приложение в случая следва да намери разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за М. към датата на сключване на договора за правна помощ с адвоката на ответника. С оглед на това, конкретното искане на ищеца е за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение, заплатени от ответника и пред трите съдебни инстанции, съобразно горните доводи. Ответното [фирма], в писмения отговор на молбата с вх. № 3878/22.04.2014 г. излага становище и съображения за недопустимост и за неоснователност на молбата. Молбата е процесуално допустима. Подадена е в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК и от процесуално легитимирано лице – с постановеното по делото, решение № 94/28.03.2014 г., чието изменение се иска, молителят-ищец е осъден да заплати на ответника разноски в общ размер 3 116.93 лв., включващи и такива за заплащане на адвокатско възнаграждение. Тъй като молителят не иска присъждане на разноски в своя полза, не е необходимо той да е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК – с оглед процесуалната допустимост на молбата му по чл. 248 от ГПК. Поради това, възражението на ответника за недопустимост на молбата е неоснователно. Разгледана по същество, молбата е частично основателна. Д. на молителя, че своевременно е направил искане за намаляване по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК на разноските за адвокатско възнаграждение, заплатени от ответника в първоинстанционното производство, е неоснователен. Такова искане е направено едва с писмената защита на ищеца, която е депозирана на 12.10.2012 г. - след провеждането на 05.10.2012 г. на последното открито съдебно заседание пред тази инстанция, до приключването на което ищецът е могъл да направи искането си по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК за същата инстанция. С оглед на това, разноските в размер 1 800 лв., заплатени от ответника за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство по делото, не следва да бъдат намалявани. Исканията на молителя за намаляване по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК на разноските за адвокатско възнаграждение, заплатени от ответника във въззивното и касационното производство по делото, са своевременни. По отношение на въззивното производство, това е прието още в мотивите към касационното решение, чието изменение относно разноските се иска, като ответникът не оспорва тази констатация в отговора на молбата. Искането в касационното производство е направено с писмено становище от 28.02.2014 г. – преди провеждането на 06.03.2014 г. на откритото съдебно заседание пред тази инстанция. Както е прието и в мотивите към касационното решение, чието изменение относно разноските се иска, ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер 1 800 лв. Договорът за правна защита и съдействие, по което е платено това възнаграждение, е сключен на 16.11.2012 г. Основателни са съображенията на молителя, че приложима относно минималния размер на адвокатското възнаграждение към този момент, е разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за М. (в редакцията й след изменението, обн. в ДВ бр. 2/09.01.2009 г., и преди изменението, обн. в ДВ бр. 28/28.03.2014 г.), съгласно която, предвид и указанията, дадени с т. 16 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, този минимален размер следва да се определи, както следва: относно неоценяемия иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – в размер на минималната работна заплата за страната, която към този момент е 290 лв. (ПМС № 300/10.11.2011 г.), и относно двата оценяеми иска по чл. 262 от КТ и по чл. чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – в размер 150 лв., или – общо 440 лв. Съдът намира, че няма основание за промяна на извода в мотивите към касационното решение, че предвид фактическата и правна сложност на делото, направените от ответника разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за възивното производство, следва да се намалят по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК на двукратния минимален размер на същото, определен по наредбата. В молбата си ищецът не излага доводи и съображения относно действителната фактическа и правна сложност на делото, която съдът намира за немалка. При това положение, направените от ответника разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер 1 800 лв. за възивното производство по делото, следва да бъдат намалени, на основание и по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, не на сумата 1 180 лв., както е прието в касационното решение, а – на сумата 880 лв. Ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер 1 100 лв., като договорът за правна защита и съдействие, по което е платено това възнаграждение, е сключен на 26.02.2013 г. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за М. (в редакцията й след изменението, обн. в ДВ бр. 2/09.01.2009 г., и преди изменението, обн. в ДВ бр. 28/28.03.2014 г.), предвид и указанията, дадени с т. 16 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, минималният размер на адвокатското възнаграждение към този момент следва да се определи, както следва: относно неоценяемия иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – в размер на минималната работна заплата за страната, която към този момент е 310 лв. (ПМС № 250/11.10.2012 г.), и относно двата оценяеми иска по чл. 262 от КТ и по чл. чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – в размер 150 лв., или – общо 460 лв. При това положение, с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, направените от ответника разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер 1 100 лв. за касационното производство по делото, следва да бъдат намалени, на основание и по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, на двукратния размер на минималното адвокатско възнаграждение, определено по наредбата, а именно – на сумата 920 лв. Както е прието и в мотивите към касационното решение, чието изменение относно разноските се иска, предвид крайния изход на спора по трите предявени по делото иска – уважаването на осъдителния паричен иск по чл. 262 от КТ и отхвърлянето на конститутивния неоценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и на изцяло обусловения от него осъдителен паричен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, се дължат и следва да се присъдят 2/3 от направените от него разноски по делото. Общият им размер пред трите съдебни инстанции възлиза на сумата 5 295.40 лв., а редуцирани, предвид намаляването на разноските за адвокатско възнаграждение във въззивното и в касационното производство, същите възлизат, не на сумата 4 675.40 лв., както е прието в касационното решение, а – на сумата 4 195.40 лв. С оглед на това, размерът на дължимите от ищеца на ответника разноски по делото възлиза на 2/3 от сумата 4 195.40 лв., т.е. – на сумата 2 796.93 лв., а не сумата 3 116.93 лв., както е прието в касационното решение. По изложените съображения, на основание и по реда на чл. 248, във вр. с чл. 78, ал. 5 от ГПК, постановеното по делото решение № 94/28.03.2014 г. следва да се измени в частта му за разноските, с която молителят-ищец е осъден да заплати на ответника-касатор такива в общ размер 3 116.93 лв., като последните бъдат намалени на сумата 2 796.93 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение