Определение № 122 от 14.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2022/2016 г.

Производството е по чл. 307, ал.1 ГПК. Образувано е по две молби за отмяна на влязло в сила решение: 1/ молба вх. № 1070672 от 14.07.2015 г., подадена от Д. Г. К. от [населено място], чрез адв. Н. Г., за отмяна на влязло в сила решение № I-34-138 от 23.07.2014 г. постановено по гр.д. № 16356/2013г. на Софийски районен съд, с което като са уважени искове по чл. 422 ГПК, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал. 1 ЗЗД като е признато за установено, че молителката дължи на [фирма] сумата 3282,55 лв. за ползвана топлоенергия за посочен период и сумата 851,99лв. обезщетение за забава; 2/ молба вх. № 1111393 от 10.11.2015г., подадена от С. К. С. за отмяна на същото решение в частта, с която е признато, че той дължи на Т.-С.“ ЕАД сумата 1929,40лв. за ползвана топлоенергия за посочен период и сумата 379,13 обезщетение за забава. С определение от 02.06.2016г. е констатирано, че молбата за отмяна на С. К. С. не е надлежно администрирана и делото е върнато на Софийски районен съд с указания за задължаване на молителя да посочи адреса си, да установи кога е получил поканата за доброволно изпълнение и да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 46,17 лв. На 06.07.2016г. делото е изпратено отново от Софийски районен съд с отстранени нередовности. При проверка допустимостта на производството, Върховният касационен съд, ІІ г.о., констатира следното: По молбата на Д. К.. В нея се поддържа основанието по чл. 303, ал.1, т.5 и 6 ГПК като се твърди, че в исковото производство по гр.д. № 16356/2013г. на Софийски районен съд, образувано на основание чл. 422 ГПК, молителката не е участвала. Тя не е сменяла адреса си, но не е била редовно призована и съдът не й е назначил особен представител. Сочи, че научила за решението от поканата за доброволно изпълнение. По молбата е внесена необходимата държавна такса. Следва да се приеме, че същата е депозирана в срока по чл. 305, ал.1,т.5 ГПК, тъй като поканата да доброволно изпълнение е изпратена до нея на 22.04.2015г., няма данни кога точно е връчена, но от изпращането на поканата до подаване на молбата на 14.07.2015г. не е изтекъл тримесечния срок по чл. 305, ал.1,т.5 ГПК. Ответниците по молбата са получили преписи и не са взели становище. При горните констатации молбата се явява допустима и следва да се внесе за разглеждане в открито заседание. По молбата на С. К. С.. Същата е подадена на 10.11.2015г. и също съдържа позоваване на основанието по чл. 303, ал.1, т.5 и 6 ГПК с твърдение, че молителят не е участвал в образуваното исково производство, че не е получавал призовки, а съдът му е назначил представител, когото нито е чувал, нито е виждал. По молбата е внесена изисканата държавна такса, но същата се явява недопустима поради неспазване на предвидения в закона срок за подаването й. Съгласно чл. 305, ал.1, т.5 ГПК молбата за отмяна на основание чл. 303, ал.1,т. 5 и 6 ГПК се подава в тримесечен срок от узнаване на решението. В случая действително молителят е бил представляван в производството пред Софийски районен съд от назначен от съда особен представител по чл. 47, ал.6 ГПК. Молителят обаче е узнал за решението при извършена справка по делото на 23.06.2015г., а на 26.06.2015г. е получил копие от решението, което е удостоверил с подписа си на л. 128 от делото. В изисканото с молбата за отмяна уточнение кога е получил покана за доброволно изпълнение той сочи дата 25.06.2015г. или 28.06.2015г. / при изписването на дата са налице удебелявания и не е твърде четлива/. При преценка на тези данни се налага извод, че молбата е просрочена - към 10.11.2015г. е изтекъл тримесечният срок по чл. 305, ал.1,т.5 ГПК, броен от края на месец юни същата година. Поради това молбата за отмяна на С. С. следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.