Определение № 60263 от 20.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 971/2021 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молбата на В. М. Ш., с адрес в [населено място], представлявана от адв. П. Н., с искане за допълване на определение № 60583 от 21 юли 2021 г., постановено по настоящото гражданско дело, в частта му за разноските. Молителката сочи, че с отговора на касационната жалба своевременно е направила искане за присъждане на разноски, като поддържа, че в случая има право да претендира разноски и след постановяване на определението за прекратяване по причина извън нейното поведение. Към молбата са приложени списък по чл. 80 ГПК и договор за правна помощ от 15.03.2021 г., с предмет процесуално представителство пред ВКС за подаване на отговор на касационна жалба срещу решение № 260620 от 14 октомври 2020 г., постановено по в.гр.д. № 644/2020 г. по описа на Окръжен съд Варна, с който договор е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева и е посочено, че сумата е платена в брой. В срока за отговор Т. Г. Д. и П. И. Ж., представлявани от адв. С. Е., заявяват становище за неоснователност на искането, тъй като списъкът с разноските и договорът за правна защита и съдействие са представени след срока за отговор, поради което не следва да се вземат предвид. Същата позиция заема и И. Т. Г.. Молбата за допълване на определението, постановено в производството по чл. 288 ГПК, е процесуално допустима, но неоснователна. С определение № 60583 от 21 юли 2021 г., постановено по настоящото дело, не се допусна до касационно обжалване въззивно решение № 260620 от 14 октомври 2020 г., постановено по в.гр.д. № 644/2020 г. по описа на Окръжен съд Варна, по подадената от Т. Д. и П. Ж. касационна жалба. С представения от Ш. отговор на касационната жалба е направено искане за присъждане на разноски, без да са представени доказателства за извършването на такива. Съгласно константната практика на касационния съд, споделяна и от настоящия състав, за да се приеме за допустимо и основателно, искането за присъждане на разноски от страна на ответника в производството пред касационната инстанция в хипотезата, при която производството приключва с определение, с което не се допуска до разглеждането на жалбата по същество, същото следва да бъде заявено най-късно до приключването на това заседание, като в този срок следва да бъдат представени и доказателствата за извършването на претендираните разноски. Пропускът на ответника до този момент да ангажира доказателства за извършването им не може да бъде преодолян в производството по реда на чл. 248 ГПК (в този смисъл: определение № 9 по гр.д. № 1092/2018 г., I г.о.; определение № 157 по гр.д. № 4575/2017 г., I г.о.; определение № 29 по т.д. № 1427/2013 г., I т.о.; определение № 1189 по ч.гр.д. № 2588/2015 г., III г.о.). В случая до провеждането на закритото съдебно заседание на 17 май 2021 г. доказателства за договорено и платено адвокатско възнаграждение не са били представени по делото. Сочените от молителката определение № 455 по гр.д. № 405/2010 г., II г.о., и определение № 169 по ч.гр.д. № 166/2010 г., II г.о., са неотносими, тъй като касаят въпроса за присъждане на разноски в хипотезата на прекратяване на производството по причина извън поведението на ответника, която е различна от приключването на производството с определение за недопускане на касационното обжалване. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,