Определение № 210 от 17.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 294/2012 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 от ГПК. Делото е образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу решение № 352/30.11.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 739/2011 г. на Хасковския окръжен съд. С него, като е потвърдено решение № 233/19.08.2011 г. по гр. дело № 824/2011 г. на Димитровградския районен съд, са уважени предявени от Г. Д. Г. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като: е признато за незаконосъобразно и е отменено уволнението на ищеца, извършено със заповед № 0007/25.03.2011 г. на управителя на дружеството-жалбоподател, ищецът е възстановен на заеманата преди незаконното уволнение длъжност „помпиер” при дружеството-жалбоподател и последното е осъдено да заплати на ищеца сумата 2 880 лв. – обезщетение за периода 28.03.2011 г. – 28.09.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 20.05.2011 г. до окончателното й изплащане, както и общо сумата 450 лв. – разноски пред първата и въззивната инстанции по делото. С последваща молба от 09.03.2012 г. жалбоподателят е направил искане до ВКС, на основание чл. 282, ал. 2 от ГПК да спре изпълнението на въззивното решение – в осъдителната му част. С нова молба от 11.04.2012 г., жалбоподателят, съгласно дадените му от съда указания, е представил (в препис) вносна бележка № Р00174/09.04.2012 г. на [фирма] – Д. – за внесена по сметка на ВКС, като обезпечение, общо сумата 3 572.71 лв. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице предпоставките на чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК. Срещу въззивното решение е подадена в срок касационна жалба и жалбоподателят-молител е внесъл надлежно парично обезпечение. Поради това, следва да се постанови исканото спиране на въззиввното решение в осъдителната му част, с която жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца: на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – сумата 2 880 лв. – обезщетение за периода 28.03.2011 г. – 28.09.2011 г., ведно със законната лихва, която за периода 20.05.2011 г. – 12.03.2012 г. е в размер 242.71 лв., както и сумата 450 лв. – разноски пред първата и въззивната инстанции по делото. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение