Решение № 14579 от 29.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1232/2017 г.

Решение № 14579 от 29.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1232/2017 г., I о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел "Българска републиканска федерация по кинология", чрез процесуалния си представител, срещу решение № 7880 от 12.12.2016 г. на Административен съд С.-град (АССГ), постановено по адм. д. № 6316/2016 г., с което е отхвърлена жалбата на сдружението срещу ревизионен акт (РА) № Р-22221015003538-091-001/14.03.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. С., потвърден с решение № 857 от 30.05.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. С. при ЦУ на НАП. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът възразява срещу отхвърлено искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза и отказването да приеме като доказателство постановено решение на АССГ, като сочи същите като процесуални нарушения. Касаторът сочи, че съдът не е достигнал до изясняване на фактическата обстановка по делото, в резултат на което съдебният акт е останал немотивиран. Поддържа, че не са налице договори за дарение, сключени през процесния ревизиран период, на които се е позовал органа по приходите, а са ангажирани такива за последващ период. Прави се искане съдът да постанови решение, с което да отмени съдебното решение и да постанови друго за отмяна на РА. Претендира присъждане на направените разноски в две съдебни инстанции. Ответникът - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С., чрез процесуалния си представител, в открито съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), първо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С оспорения РА на сдружение с нестопанска цел "Българска републиканска федерация по кинология" са определени задължения за корпоративен данък (КД) за 2014 г. в размер на 14 007,68 лв., представляващи главница - 12 768 лв. и лихви за забава в размер на 1 239,69 лв., при извършена ревизия по реда на чл. 122 - 124 ДОПК по ЗКПО. Констатирано е, че ревизираният субект извършва дейност по организиране на национални и международни киноложки изложби, осъществявана като нестопанска дейност в обществена полза. През процесните периоди сдружението е организирало международни киноложки изложби, като за целта е използвало собствен уеб-сайт, на който са обявявани датите на провеждане на изложбите, учредените призове за победителите и издадените сертификати. Видно от РД, неразделна част от РА, съгласно извършени оперативни проверки с наблюдение на обект през 2014 г., от органа по приходите са установени събрани суми в размер на 22 502,82 лв., представляващи такси за участие за всяко едно куче и издаване на сертификати на кучета шампиони. Органът по приходите е посочил, че ревизираното лице е подписало 220 договора за дарения за периода от 05.09.2014 г. до 19.10.2014 г. и са издадени 6 сертификата, като общо събраните суми са 22 502,82 лв. Приходните органи не са признали безвъзмездния характер на договорите за дарение като са приели, че участниците в изложбите не са ги сключили с дарствено намерение, а срещу насрещна престация - участие на кучетата им в организирани от сдружението киноложки изложби и по определен ценоразпис. П. тази констатация приходната администрация е направила извода, че поради извършване на сделки по чл. 1 от Търговския закон, на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗКПО във връзка с чл. 1, т. 2 ЗКПО сдружението е данъчно задължено лице и реализираната от него печалба подлежи па облагане с корпоративен данък. Органите по приходите, позовавайки се на представения отчет за приходите и разходите за 2014 г. са посочили, че сдружението е отчело разходи за оперативна дейност в размер на 105 177,18 лв., представляващи възнаграждения за съдии и разходи по организация на киноложките изложби, като е съобразено, че за да бъде извършен един разход, то следва да е налице приход, който да покрие съответния разход. Така мотивиран органът по приходите е приел, че е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК, тъй като сдружението не е отчело приход в размер на 105 177,18 лв. Като е съобразил горните обстоятелства е определена данъчна основа в размер на 127 680 лв. и на основание чл. 20 ЗКПО е определен КД за 2014 г. в размер на 12 768 лв. и лихви за забава в размер на 1 239,69 лв. За да отхвърли жалбата на сдружението, административният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в установената форма и при спазване на процесуалните правила, като същият е материално законосъобразен. Съдът се е произнесъл по съществото на правния спор. Приел е за доказан възмездния характер на сключените договори за дарение, като е посочил, че от съдържанието на клаузите по договорите за дарение е видно, че дарението се прави с цел възможност на съответното лице да участва в съответната изложба и да получи удостоверение. Съдът е посочил, че при условие, че собствениците на кучета, съобразно съдържанието на договорите за дарение получават нещо срещу дарената сума, то договорите не могат да бъдат определени като договори за дарение, съответно като безвъзмездни договори, а следва несъмненият извод, че дарителите извършват имуществено разпореждане, за да получат право кучетата им да участват в съответната изложба, срещу което получават и съответното удостоверение. Като е намерил за меродавно горното, съдът е приел, че органите по приходите са направили правилен извод, че дейността па сдружението по провеждането на киноложки изложби е свързана с предоставянето на услуги. Съдът, позовавайки се на счетоводен стандарт 18 "Приходи" и чл. 4, ал. 1 от Закона за счетоводството (отм.), който въвежда изискването за осъществяване па счетоводството и изготвяне на финансовите отчети при съобразяване на основни счетоводни принципи, един от които е този по чл. 4, ал. 1 за съпоставимост между приходите и разходите, както и принципа на текущо начисляване, като за да бъде извършен един разход, трябва да е налице приход, е намерил за законосъобразно включването в данъчната основа като неотчетен приход сумата в размер на 105 177,18 лв. Съдът е отхвърлил искането на РЛ за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), като е намерил, че зададените въпроси са неотносими към спора, който е изцяло правен. При съобразяването на горните обстоятелства и на основание чл. 122 ДОПК, съдът е приел РА за законосъобразен и е отхвърлил жалбата на сдружението. Решението е неправилно. Възраженията на касатора за наличието на съществени процесуални нарушения са основателни. Същите представляват лишаване на страната от установявания, релевантни за предмета на делото. Сдружението - жалбоподател е поискало назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, но молбата му е била отхвърлена, поради неотносимост на въпросите към изцяло правния предмет на спора. Излагат се основателни доводи и за необоснованост на обжалваното решение поради несъобразяване на датите на представените от ответника доказателства, а именно договори за дарение, подписани през 2015 г., при процесен ревизиран период 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г. Същите са приети без излагане на мотиви, а с директно позоваване на клаузи по тях, без същите да са относими към ревизирания период. Основателно в касационната жалба се твърди, че съдебното решение е постановено при липса на мотиви относно релевантните факти и право. Достатъчно е да се вземе предвид, че както се твърди в касационната жалба, без да изложи мотиви съдът отхвърлил искането за назначаване съдебно-счетоводната експертиза. Решаващият състав единствено е посочил, че спорът е изцяло правен и формулираните въпроси са неотносими. Настоящата съдебна инстанция следва да посочи, че действително спорът е и правен, но за формиране на данъчната основа са били необходими конкретни установявания, предвид което намира за процесуално нарушение отхвърлянето на искане за назначаване на ССЕ и превратното съждение за неотносимост към спора. При оспорване на установени задължения в хода на ревизия по чл. 122 - чл. 124 ДОПК, наличието на обърната доказателствена тежест по силата на чл. 124, ал. 2 ДОПК не означава невъзможност на ДЗЛ да установява различен размер на данъчните му задължения от установения. След като негова е доказателствената тежест да установи различен размер на задълженията, то искането му за допускане на съдебно-счетоводна експертиза с въпроси относно определяне на размера на задълженията по ЗКПО, след преглед от вещото лице на документите в счетоводството му, е допустимо и относимо доказателствено искане. Като не го е допуснал, първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, водещо до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. В случая е следвало да бъдат събирани допълнителни доказателства и във връзка със сключените договори за дарение. Представените такива пред първоинстанционния съд от ответника са от 2015 г., което обстоятелство не е съобразено от съда. С определение № 6095/03.11.2016 г. по адм. д. № 6316/2016 г. АССГ е разпоредил да бъдат представени от ответника, именно събраните в хода на ревизията договори за дарение за процесния период, а не такива касаещи последващ период. Процесна е била 2014 г., предвид което като е приел като доказателства договори от 2015 г., съдът е приел неотносими доказателства, с които не се изпълнява разпореждането му. Предвид този пропуск, съдът е излагал мотиви, относно сключените договори за дарение и клаузите в тях, без да са събрани годни доказателства, касаещи ревизирания период. На база неотносими доказателства съдът е изградил немотивиран съдебен акт. Съдът не е обсъдил и мотивирал акта си и досежно факта, че органът по приходите се е позовал единствено на "извършени оперативни проверки с наблюдение на обект" (стр. 6 РД). Без да са ангажирани доказателства, данъчната администрация е посочила размер на събрани суми от дарения (евро и лева), които впоследствие са включени при определяне данъчната основа на задълженото лице. Не са налице данни за осъществени насрещни проверки на лицата - дарители, а след указание, дадено от съда, са представени договори засягащи различен от ревизирания период. Съдът бланкетно и при излагане на общи мотиви по същество, е пренебрегнал позоваването на приходната администрация, изградено единствено на предположения. Липсата на обсъждане на доказателствата по делото в цялост е съществено процесуално нарушение. Като е възприел констатациите и заключенията в РА, без да изложи фактически съждения относно всички суми като данъчна основа за облагане, приети в ревизионното производство, съдът е изложил правните си изводи при неизяснена фактическа обстановка. В тази връзка, решаващият съд е бил длъжен да събере допълнителни доказателства и като не е обсъдил доводите в ревизирания субект е постановил необосновано решение. Трайна е съдебната практика на ВАС, че само обоснованите констатации на РА, издаден по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, се ползват с презумпция за истинност, а мотиви за това качество на констатациите на РА в решението липсват. В тази връзка също липсват каквито и да е съображения на първоинстанционния съд, които да могат валидно да бъдат проверени от касационната инстанция. Основателно в касационната жалба се поддържа, че по-голямата част от възраженията не са обсъдени, а мотивите на съдебния акт представляват възпроизвеждане на съжденията на органа по приходите и нормативната уредба. Настоящата инстанция се произнася по приложението на закона спрямо установените от първоинстанционния съд факти, които в обжалвания съдебен акт не са изчерпателни. Това налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да формира фактически констатации относно определените на ревизираното лице задължения за данъчен период 2014 г., при съобразяване с мотивите в настоящото решение. Съдът следва да събере относимите за процесния период доказателства и да изрази конкретна воля по събраните в хода на ревизията такива. С оглед изясняване на спора от фактическа страна и след събиране на относимите договори за дарение и евентуално други писмени доказателства от счетоводството на сдружението и трети лица, следва да се назначи съдебно-счетоводна експертиза. При този изход на спора и на основание чл. 226, ал. 3 АПК, касационната инстанция не следва да се произнася по исканията на страните за присъждане на разноски, като при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и относно разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,