Определение № 9700 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9006/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на Изпълнителния Директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ чрез главен юрисконсулт Л. Попов против Разпореждане № 7387/22.06.26г по административно дело № 2063/25г на Административен съд-Пловдив, с което е оставена без разглеждане негова касационна жалба вх.№ 13587/22.06.26г срещу постановеното по делото Решение № 6277/29.05.26г. В частната жалба се сочи, че Разпореждането е в нарушение на чл. 213а ал.2 вр. чл. 215 т.3 от АПК и се моли за отмяната му. Твърди се, че касационната жалба е депозирана в срок на 12.06.26г, но в нея имало техническа неточност. С Разпореждане от 15.06.26г касационната жалба била оставена без движение и указано на касатора- да се внесе такса. В изпълнение на Разпореждането, на 22.06.26г била депозирана уточняваща касационна жалба/с пояснение за допуснатата техническа грешка/, ведно с доказателства за внесена такса. Това уточнение от 22.06.26г е отстранило допуснатата техническа грешка при адресирането на първоначално депозираната касационна жалба от 12.06.26г, поради което оспорването е било в срок-на 12.06.26г. Самият съд е допуснал грешка, като вместо да препрати на компетентния съд жалбата от 12.06.26г, дал разпореждане да се плати такса по нея.Тази грешка на съда не може да се тълкува във вреда на касатора, като оспорването е било в срок. Върховния административен съд-състав на шесто отделение, намира частната жалба за допустима, като депозирана в срока и съобразно изискванията на АПК, срещу акт подлежащ на оспорване с частна жалба, от лице с активна процесуална легитимация, пред надлежния съд. Върховния административен съд-състав на шесто отделение, за да се произнесе установи следното: Постановеното по дело№ 2063/25г на Административен съд-Пловдив Решение № 6277/29.05.26г е връчено на ИД на ИА“МН“ на 29.05.26г. Срокът за касационно оспорване е 14-дневен и е изтекъл на 12.06.26г. В този срок няма подадена касационна жалба по делото. На 15.06.26г ИД на ИА“МН“ депозира до Адм.съд-Пловдив чрез ССЕВ и с вх.№ 13029/15.06.26г - своя Касационна жалба с изх.№ 11-00-198/15.06.26г. Видно от съдържанието й, същата е адресирана до АССГ чрез СРС и представлява оспорване на Решение по нахд № 18326/26г на СРС. Заглавието на файла, изпратен през ССЕВ е „кж 18326-2026.doch“. Адм.съд-Пловдив не е установил, че касационната жалба не касае делото и е адресирана до АССГ чрез СРС, като с Разпореждане № 7077/16.06.26г я оставя без движение с указание да се плати такса. Разпореждането е връчено на 16.06.26г и на 22.06.26г ИД на ИА“МН“ депозира втора касационна жалба с вх.№ 13587/22.06.26г - срещу постановеното по дело № 2063/25г на Адм.съд-Пловдив Решение № 6277/29.05.26г, ведно с доказателство за внесена такса за касационно оспорване. В титулната част на тази касационна жалба с изх.№ 11-00-214/22.06.26г е посочено, че предходната касационна жалба с вх.№ 13029/15.06.26г е изпратена на Адм.съд-Пловдив погрешно, като се моли тя да се препрати по компетентност на СРС. С Разпореждане № 7390/22.06.26г съдът изпраща първата касационна жалба с вх.№ 13029/15.06.26г – по компетентност по нахд № 18326/26г на СРС. С обжалваното Разпореждане № 7387/22.06.26г съдът оставя без разглеждане втората касационна жалба с вх.№ 13587/22.06.26г/касаещата делото/- на осн. чл. 213а ал.2 вр. чл. 215 т.3 от АПК/просрочена/. Съдът приема, че първата касационна жалба не касае по никакъв начин делото и не може да бъде приета за жалба по делото. Относима към делото е втората касационна жалба и тя е от 22.06.26г, т.е. просрочена. Допуснатата от съда грешка да се събере държавна такса по първата касационна жалба не прави същата относима към делото. Върховния административен съд-състав на шесто отделение, намира частната жалба за неоснователна поради следното: Първата касационна жалба с вх.№ 13029/15.06.26г /ВАС я изиска от нахд № 18326/26г на СРС и я приложи по дело № 9006/26г на ВАС/, по никакъв начин не касае дело № 2063/25г на Адм.съд-Пловдив и представлява оспорване на Решение по нахд № 18326/26г на СРС. Дори самото заглавието на файла, изпратен през ССЕВ до Адм.съд-Пловдив, сочи номера на делото на СРС. Неоснователно е твърдението на частния жалбоподател, че в тази първа касационна жалба имало допуснати само някои технически неточности, които той отстранил с депозирането на втората уточняваща касационна жалба от 22.06.26г. Единствената касационна жалба, касаеща делото на Адм.съд-Пловдив, е тази с вх.№ 13587/22.06.26г /изготвена е също на 22.06.26г/. Срокът за касационно оспорване е изтекъл на 12.06.26г/работен ден/, като нито относимата касационна жалба от 22.06.26г, нито дори първата неотносима касационна жалба от 15.06.26г са депозирани в срок до 12.06.26г. Освен това, обездвижването от съда на първата неотносима касационна жалба е погрешно, но дори това да не беше направено от съда - първата касационна жалба така или иначе не касае делото/освен това също не е депозирана в срок до 12.06.26г/. Определението е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на осн. чл. 235 от АПК, Върховният административен съд-състав на шесто отделение