Решение № 10362 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7148/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.160, ал.7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.София срещу решение №16111 от 27.04.2026 г. постановено по адм.д.№13402 по описа на Административен съд София град за 2025 г. С атакуваното решение по жалба на „Таброс“ ЕООД е отменен ревизионен акт №Р-22221322005156-091-001/18.07.2023 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.Пловдив в частта, с която е потвърден с решение №994/22.07.2024 г. на Директора на дирекция ОДОП гр.София, относно установените задължения по ЗДДС за данъчен период м.12.2021 г. за сумата над 4 506.91 лв. до 11942.43 лв. главница и за сумата над 727.79 лв. до 1928.47 лв. Касаторът поддържа, че решението е неправилно и са налице всички основания по чл.209, т.3 АПК, за неговата отмяна. Не са посочени конкретни пороци на съдебния акт свързани с тези основания. Изразява се общо несъгласие с приетото от първоинстанциония съд, като се навеждат твърдения които повтарят облагането с ДДС в административното производство. Според касатора необосновано е прието, че след като дружеството не е представило фактури за продажби, данни за клиенти, договори, приемо-предавателни протоколи, платежни документи или други конкретни доказателства за продажба на стоки на стойност 37 177.61 лв., то само въз основа на записванията по сметка 709 „Други приходи от дейността“ не може върху тази сума да се определи данък по реда на чл.86 ЗДДС. Със записванията в счетоводната сметка и с решението на директора на дирекция ОДОП се установява, че спорните стоки вече не са налични в патримониума на жалбоподателя, следователно същият се е разпоредил с тях, но ДДС не е начислено, поради което законосъобразно е определено задължение по реда на чл.86 ЗДДС. По тези съображения се иска да бъде отменено съдебното решение в обжалваната част и да бъде отхвърлена жалбата на ревизираното лице. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът -„Таброс“ ЕООД, уведомен за подадената касационна жалба не изразява становище относно нейната допустимост и основателност. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, а по съществото й изразява становище за нейната неоснователност. Излага подробни аргументи в приложено по делото писмено заключение. Върховен административен съд, състав на осмо отделение като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените твърдения на касатора и тези по чл.218, ал.2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Делото е за втори път на производство пред ВАС, тъй като с решение №13204/18.12.2025 г. постановено по адм.д.№904/2025 г. е отменено решение №25011 от 27.11.2024 г. постановено по адм.д.№9349 по описа на АССГ за 2024 г., с което ревизионния акт е бил прогласен за нищожен и делото е върнато на друг състав на първоинстанционния съд за произнасяне по същество на спорния между страните въпрос. Предмет на обжалване пред Административен съд София град е бил ревизионен акт №Р-22221322005156-091-001/18.07.2023 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.Пловдив, в частта, с която е потвърден с решение №994/22.07.2024 г. на Директора на дирекция ОДОП гр.София. Ревизионният акт е бил обжалван само по отношение на установените задължения по ЗДДС за данъчен период м.12.2021 г. в размер на 11 942.43 лв. главница и лихви в размер на 1928.47 лв. Установените задължения по ЗКПО не се били предмет на проверка от първоинстанционния съд. В ревизионния акт задължения по ЗДДС са формирани на основание извършена корекция по чл.79, ал.3 ЗДДС. Данъкът е начислен върху данъчна основа в размер на 59 712.16 г. получена от сбора на бракувани без основание стоки на стойност 22 534.55 лв. и не отчетени продажби на стойност 37 177.61 лв. приети от органите по приходите като липси. Процесните стоки са материални запаси, за които органите по приходите приемат, че е бил упражнен данъчен кредит при придобиването им, а в последствие са отписани от счетоводството на дружеството през м.12.2021 г. Сумата е третирана като стойност на липсващи стоки, поради което е включена в данъчната основа за корекция по чл.79, ал.3 ЗДДС. В решението на директора на дирекция „ОДОП“ гр.София е прието, че за част от стоките на стойност 37 177.61 лв. данък се дължи на основание чл.86 ЗДДС. Променено е основанието за начисляване на данък от „липса на стоката“ към „извършена облагаема доставка, която не е фактурирана“. Директорът на дирекция ОДОП гр.София е приел, че стоките са продадени и на основание чл.86 ЗДДС върху тези продажби следва да се начисли ДДС. АССГ е посочил, че няма пречка горестоящият административен орган да промени правната квалификация приета с ревизионния акт, но е следвало да обоснове всички предпоставки, които позволяват да бъде начислено ДДС на основание чл.86 ЗДДС. Не е достатъчно според съда само счетоводното отразяване „по сметка 709 - други приходи от дейността“, за да бъде мотивирано определянето на задължения по чл.86 ЗДДС. Сметката, по която са постъпили сумите има обобщаващ характер, в нея могат да постъпват суми и от други източници. За да бъде преквалифицирано основанието, е следвало да бъде установено, че конкретния приход е резултат именно от възмездна доставка осъществена с тези стоки. Само липсата на фактура не води еднозначно до извод и за липса на сделка, но и не означава автоматично, че такава е осъществена. Крайният извод на решаващият състав е, че не са доказани нито липсата на стоки по чл.79 ЗДДС, нито конкретни облагаеми доставки по смисъла на чл.6 и чл.86 ЗДДС, поради което незаконосъобразно с ревизионния акт са определени задължения по ЗДДС в размер на 37 177.61 лв. По отношение на сумата от 22 534.55 лв., формирана като стойност на бракувани без основание стоки съдът е приел, че правилно е определено задължение за ДДС въз основа на извършена корекция по чл.79, ал.3 ЗДДС. В мотивите на съдебното решение е обсъден представения в хода на съдебното производство протокол за бракуване на материални запаси №4/20.12.2021 г., като е прието, че това е частен свидетелстващ документ и не се ползва с материална доказателствена сила относно истинността на удостоверените с него факти. Не е установено кога, къде и при какви условия е настъпило описаното в протокола „овлажняване на стоката“, което е нарушило търговския й вид и как е установена невъзможността за последваща употреба или продажба и какво фактически е извършено със стоките след бракуването им. За да бъде изключено задължението за корекция не е достатъчно счетоводно отписване на стоките и съставяне на вътрешен документ със стандартно посочена причина. Необходимо е да бъде установено реално настъпило събитие, довело до обективна непригодност на стоките за икономическата дейност, както и последващото им фактическо унищожаване, изхвърляне или друго необратимо изваждане от стопанския оборот. Нито едно от тези обстоятелства не е установено нито в хода на ревизионното производство, нито пред съда, поради което не са налице основания да се приеме, че задълженията определени върху сумата от 22 534.55 лв. са незаконосъобразни. Решението е правилно. Пред настоящата инстанция се обжалва съдебният акт само в частта, с която е отменен ревизионния акт за сумата от 7 435.52 лв. главница и лихви в размер на 1200.68 лв. Противно на твърденията в касационната жалба при извършената проверка на съдебния акт, настоящата инстанция не установи пороци, които да обосновават неговата отмяна. Административният съд подробно е установил релевантната фактическа обстановка, обсъдил е всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, като при правилно приложение на процесуалния и материалния закон е достигнал до законосъобразни правни изводи, които настоящият касационен състав споделя. Няма пречка административния орган при извършената проверка на ревизионния акт при административното обжалване да приеме, че е налице друго фактическо основание за облагане на ревизираното лице въз основа на установените в хода на ревизията факти. В случая, е прието, че са осъществени облагаеми доставки със стоки, за които не са издадени фактури. Извършени са сделки. Тези изводи не се подкрепят от събраните по преписката доказателства, а се основават само на постъпили суми в сметка 709. След като се отрича наличието на обстоятелства по чл.79, ал.1 ЗДДС – унищожаване, кражба, липси, то следва да се установи друго основание за определяне на данък върху сумата от 37 177.61 лв. Това установяване е в тежест на данъчната администрация, тъй като ревизията е проведена по общия ред, а не при условията на чл.122 и сл. от ДОПК. Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 5 от 14.07.2004 г. на ВАС по д. № ТР-7/2004 г., съдът като инстанция по същество има задължението да установи данъчното задължение по основание и по размер. Дължимостта на възникналото по силата на закона данъчно задължение не зависи от преценката на данъчния орган. Съдът има правомощието служебно да събира доказателства за разкриване на обективната истина. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт. Извършената от съда преценка включва наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Съобразено е обстоятелството, че горестоящият административен орган разполага с правомощието при установените факти сам да определи и да промени правното основание въз основа на което се определят задълженията. АССГ, като съд по същество и с оглед задължението си по чл.161, ал.1 ДОПК също може да установява и проверява всички факти и обстоятелства относими към правилното определяне на данъчните задължения. В хода на съдебното производство и при задължението по чл.171, ал.5 АПК, съдът има възможност да събере доказателства, въз основа на които да извърши пълна и всеобхватна проверка на приетото от данъчната администрация. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими възражения. В конкретния случай решението е правилно и мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни,а по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. По така изложените съображения, настоящият състав на Върховен административен съд, намира, че не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна на решението и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски в полза на директора на Дирекция "ОДОП" гр. София не следва да се присъждат въпреки направеното в този смисъл искане в касационната жалба и съдебно заседание по делото от процесуалния представител на административния орган. Ответната страна не се е явявала пред настоящата инстанция и не е поискала присъждане на разноски, поради което и такива не следва да й се определят. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,