Определение № 197 от 07.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6339/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК във вр. с чл. 248, ал.3 ГП Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Р. Д. като пълномощник на В. Д. С., против определение № 1303 от 31.05. 2013 г. по гр.д. № 3641/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателката за изменение по реда на чл. 248, ал.1 ГПК на постановеното по същото дело решение № 2051 от 21.12.2012 г. в частта за разноските. В жалбата са изложени доводи за неправилност на определението, като се твърди, че не са били налице предпоставките на чл. 78, ал.8 ГПК за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната страна, тъй като във въззивната инстанция тя не е извършила никакви процесуални действия. Присъствието на юрисконсулт в проведеното съдебното задание не представлява защита по делото. Сочи също, че присъждането на такова възнаграждение представлява скрита такса, с която юридическото лице ще се обогати неоснователно. Присъждането на възнаграждение по чл. 78, ал.8 ГПК представлява нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и представлява дискриминация по отношение на жалбоподателката, тъй като я поставя в по - неблагоприятно положение от ответната страна. Ответникът не е взел становище по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 2051 от 21.12.2012 г. по гр.д. № 3641/2012 г. на Софийски апелативен съд е потвърдено решението на Софийски градски съд, постановено на 19.05.2012 г. по гр.д. № 57/2011 г., с което е отхвърлен предявеният от В. Д. С. против С. иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението върху 16/18 ид. части от дворно място в [населено място], съставляващо УПИ ІV- 144 / стар УПИ ІV- 486, парцел 3/ в кв. 228 по плана на [населено място], м. ”П. – Б.”, с площ на имота 1169 кв.м, заедно с построената в него жилищна сграда със застроена площ 140 кв.м. Със същото решение В. С. е осъдена да заплати на ответника на основание чл. 78, ал.8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 3932.47 лв. С обжалваното определение, предмет на настоящото дело, въззивният съд е оставил искането на жалбоподателката за изменение по реда на чл. 248, ал.1 ГПК на постановеното решение в частта за разноските, като е посочил, че за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не се изисква представляваната от юрисконсулт страна да е направила специален разход по делото за осъществената от юрисконсулта защита. Това възнаграждение се определя от съда с решението съразмерно на отхвърлената или уважената част от иска при съобразяване на разпоредбите на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Посочил е също, че присъждането на юрисконсултско възнаграждение не е обвързано с извършването на определен обем процесуални действия във връзка със защитата на страната. Такова се дължи, когато е осъществена процесуална защита от юрисконсулт, а обемът и формата на защита са по преценка на страната. Обжалваното определение е правилно. Отговорността за разноски произтича от процесуалния закон. Тя е свързана с изхода на делото и по правило се понася от страната, за която постановеното решение е неблагоприятно. Съгласно изричната разпоредба на чл. 78, ал.8 ГПК в полза на юридическите лица и на едноличните търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били представлявани от юрисконсулт. В тази хипотеза възнаграждението от съда се определя в размер, в който би било адвокатското възнаграждение, ако юридическото лице или едноличният търговец бяха представлявани от адвокат. Този размер не може да бъде по - нисък от определения в Наредба № 1 /2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Минималните възнагражденията за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен материален интерес, каквито са и делата по искове за собственост, са определени в чл. 7, ал.2 от тази наредба съобразно паричната оценка на спорното право. В случая материалния интерес по делото, определен на база данъчната оценка на недвижимия имот, предмет на спора за собственост, е в размер на 174 123 лв. и съгласно чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. минималното адвокатско възнаграждение за него е в размер на 3932. 47 лв., в какъвто размер е и присъденото с решението на въззивния съд юрисконсултско възнаграждение. Въпросът за извършените от юрисконсулта конкретни процесуални действия във връзка с осъществяваната по делото защита, респ. за фактическата и правна сложност на делото, би имал значение, ако присъденото възнаграждение беше над минималния размер. По тези съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от гореизложеното съдът