Определение № 3296 от 17.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2478/2026 г.

Производство е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от П. В. Д., действащ чрез процесуалния си представител адвокат П. Б. от АК - П., против определение № 143 от 04.03.2026 година, постановено по в. ч. гр. дело № 37/2026 година, с което съдът е оставил без разглеждане като недопустима частната жалба на П. В. Д., подадена чрез адвокат П. Б., срещу определение № 1179/12.11.2025 г., постановено по в. гр. д. № 574/2025 г. по описа на Окръжен съд – Русе и е прекратил производството по въззивно частно гражданско дело № 37 по описа за 2026 г. на Апелативен съд - Велико Търново. В частната жалба се излагат съображения, че атакуваното определение е неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Твърди се, че апелативният съд практически е отказал правосъдието, което дължи, като доводите му, че определението на ОС - Русе не е преграждащо и е само "администриране", както и че липсва правен интерес поради приключване на делото пред ОС - Русе, са неоснователни. Според жалбоподателя десезирането на компетентния съд и изпращането на искането на некомпетентен такъв реално прегражда възможността на страната да получи правосъдие по повдигнатия въпрос. Моли за отмяна на атакуваното определение като частната жалба, депозирана пред апелативния съд, бъде разгледана по същество и уважена, евентуално – да се върне на апелативния съд да я разгледа по същество. Постъпил е отговор от насрещната страна – Ц. Г. Д., действаща чрез процесуалния си представител адвокат Н. Х. М. от АК – Русе, със становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Жалбоподателят е приложил изложение на основанията за допускане на определението на касационно обжалване, но настоящото производство е такова по чл. 274, ал. 2 ГПК и частната жалба подлежи на разглеждане по същество без необходимост от селективна фаза, каквато е приложима в производството по чл. 274, ал. 3 ГПК. По фактите настоящата инстанция съобрази следното: Производството пред Районен съд - Русе е образувано по искова молба на П. В. Д. чрез адв. П. Б. - АК П. срещу Ц. Г. Д., с която е предявено искане по чл. 127б, ал. 1 от СК за налагане на забрана за напускане на страната на детето М. П. Д., поради конкретен и явен риск от незаконно извеждане на детето от родителя и негова майка Ц. Г. Д.. Първоначално искането е постъпило в СРС, по повод на което е било образувано гр. дело № 26083/2025 г. по описа на СРС, впоследствие прекратено и изпратено на Русенския районен съд с оглед местоживеенето на детето в [населено място]. В прекратителното определение съдът е разпоредил незабавно да бъдат уведомени органите за граничен контрол и МВР. С разпореждане на Софийския районен съд от 09.05.2025 г. по гр. д. № 26083/2025 г. на основание чл. 127б, ал. 3 СК съдът е наложил забрана детето М. П. Д. да напуска Република България без разрешение на съда до приключване на производството с окончателен съдебен акт. По съществото на така подаденото искане по чл. 127б, ал. 1 СК състав на Районен съд – Русе се е произнесъл с решение № 1101 от 09.07.2025 г., постановено по гр. д. № 3631/2025 г. по описа на РРС, с което е оставена без уважение молбата на П. В. Д. за налагане на забрана за напускане на страната на детето М. П. Д.. По постъпила от настоящия жалбоподател въззивна жалба в Окръжен съд – Русе е образувано в. гр. д. № 574/2025 година. На 07.11.2025 година, в хода на въззивното производство, на основание чл. 127б, ал. 3 СК е депозирана молба от адвокат М. в качеството й на процесуален представител на майката Ц. Г. Д. за отмяна на разпореждането на СРС за забрана за пътуване на детето. С определение № 1179/12.11.2025 г. по в. гр. д. № 574/2025 г. Русенският окръжен съд е приел, че така депозираната молба следва да бъде изпратена за произнасяне на Русенския районен съд, след което делото незабавно да се върне в ОС - Русе за произнасяне по подадена въззивна жалба. С определение № 5026 от 17.11.2025 г. по гр. д. № 3631/2025 г. състав на Русенския районен съд е отменил разпореждането на Софийски районен съд от 09.05.2025 г. по гр. д. № 26083/2025 г., с което е наложена забрана детето М. П. Д. да напуска Република България поради конкретен и явен риск от незаконното му извеждане. С решение № 9 от 15.01.2026 г. по в. гр. д. № 574/2025 г. Окръжен съд - Русе е потвърдил решение № 1101/09.07.2025 г., постановено по гр. д. № 3631/2025 г. по описа на РРС. Междувременно бащата П. В. Д. е обжалвал пред Апелативен съд – Велико Търново определение № 1179/12.11.2025 г. по в. гр. д. № 7574/2025 г., с което депозираната молба от адвокат М. в качеството й на процесуален представител на майката Ц. Г. Д. за отмяна на разпореждането на СРС за забрана за пътуване на детето, е изпратена за разглеждане на Русенския районен съд, като с обжалваното пред настоящата инстанция определение № 143 от 04.03.2026 година, постановено по в. ч. гр. дело № 37/2026 година, частната жалба е оставена без разглеждане като процесуално недопустима по съображения, че обжалваното пред ВтАС определение не прегражда производството и поради отпаднал правен интерес от обжалването поради постановен по делото окончателен съдебен акт, влязъл в сила. С оглед така изложените по-горе факти, настоящата съдебна инстанция приема, че обжалваното определение на Великотърновския апелативен съд е правилно и законосъобразно. Съображенията за това са следните: Чл. 127б СК е сравнително нова разпоредба, въведена през 2023 г., чиято основна цел е да даде бърза превантивна защита срещу риск от международно отвличане или неправомерно извеждане на дете от България. Особено важна е именно ал. 3, която предвижда временна забрана за извеждане на детето още в началото на производството. Съгласно разпоредбата на чл. 127б, ал. 3 СК, когато с образуването на делото съдът установи наличие на риск по чл. 32, §1, б. „в“ от Регламент (ЕС) 2018/1862, той незабавно постановява разпореждане, че детето не може да бъде извеждано от страната до приключване на делото. След това съдът уведомява МВР за въвеждане на сигнал в Шенгенската информационна система (ШИС). Разпореждането може да бъде изменяно при промяна на обстоятелствата. От процесуална гледна точка въведената с тази разпоредба мярка има белези на спешна, временна, превантивна, охранителна и обезпечителна мярка за защита на детето при конкретен и явен риск от неправомерното му извеждане от страната - постановява се преди да е доказан рискът по същество; цели предотвратяване на необратима последица – извеждане на детето; има обезпечителен характер. Тя не решава спора по същество, а цели да запази фактическото положение до окончателното произнасяне на съда. И тъй като се постановява още в началото на делото, съдът не изисква пълно и окончателно доказване на риска, а наличие на достатъчно убедителни данни, които да обосноват необходимостта от незабавна намеса. Предвид временния характер на мярката, предвидената възможност за нейната промяна и законодателно установената бързина на производството не е предвидено обжалване на разпореждането, с което се налага. В тази връзка съдът държи да отбележи, че разпореждането по чл. 127б, ал. 3 СК разкрива сходство със заповедта за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН – и двата правни инструменти са създадени с цел временна защита на уязвими лица докато трае производството при наличие на определен риск за интересите им. И както със заповедта за незабавна защита не се прегражда по-нататъшното развитие на производство и същата не подлежи на обжалване, същото е важимо и по отношение на разпореждането по чл. 127б, ал. 3 СК. Заповедта за незабавна защита също може да се отменя или изменя в хода на неприключилото съдебно производство за защита като компетентният съд да се произнесе по едно такова искане е съдът, пред който делото е висящо (чл. 19, ал. 1 ЗЗДН). За разлика от този законодателен подход, в разпоредбата на чл. 127б, ал. 3 СК е регламентирано, че компетентен да разгледа искането за изменение/отмяна е съдът, който е постановил мярката (чл. 127б, ал. 3, изречение трето СК - разпореждането може да се измени от съда, който го е постановил, при констатирана промяна на обстоятелствата.). Изложеното води до извода, съотнесен към настоящия спор, че обжалваното пред апелативния съд определение № 1179/12.11.2025 г. по в. гр. д. № 574/2025 г. е такова по администриране на молбата за изменение на разпореждането и изпращането й за разглеждане от компетентния съд, поради което същото не представлява съдебен акт, подлежащ на обжалване, до какъвто извод е стигнал и Великотърновския апелативен съд. На следващо място, извън необжалваемостта на въпросното определение, следва да се посочи, че жалбоподателят е страна, с отпаднал правен интерес от обжалването. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и която следва да е налична във всяка една фаза от развитие на производството до неговото приключване с окончателен съдебен акт. С постановяването на решение № 9 от 15.01.2026 г. на Окръжен съд – Русе по в. гр. д. № 574/2025 г. производството по направеното от жалбоподателя искане по чл. 127б, ал. 1 СК е приключило предвид въведеното двуинстанционно производство за неговото разглеждане. Към момента на произнасянето на апелативния съд по частната жалба (04.03.2026 година) жалбоподателят вече е получил отговор на направеното от него искане по чл. 127б, ал. 1 СК с постановеното на 15.01.2026 година от Русенския окръжен съд решение. Разглеждането на частната му жалба от апелативния съд по същество би било безпредметно и недопустимо. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.