Решение № 3214 от 23.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11895/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Oбразувано e по касационна жалба на НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ, представляван от Управителя В. Н. срещу Решение №1722/20.10.2025г., постановено по адм. дело № 160/2025 по описа на Административния съд – Търговище. С него е осъден Национален осигурителен институт, с адрес гр. София, ул. ••• да заплати на Г. И. З., [ЕГН], с адрес гр. Търговище, [улица][адрес] сумата от 1515.26 лв. (хиляда петстотин и петнадесет лева и двадесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, равняващи се на законната лихва, за периода 15.05.2024 г. – 17.03.2025 г., за забавено изплащане на парично задължение в размер на 18074.19 лв., които вреди са причинени от отменен по съдебен ред незаконосъобразен акт, а именно Решение от 20.06.2024 г. на Директора на ТП на НОИ- Търговище и потвърденото с него Разпореждане от 22.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателно изплащане на задължението. Със същото решение е осъден НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ да заплати на ответника 610,00 лв. разноски по делото, както и 385.00 лева,представляващи изплатено възнаграждение за изготвяне на съдебно –счетоводна експертиза. Касационният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и несъобразяване на тълкувателната практика на Върховния касационен съд – Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на Върховния касационен съд по т. гр. д. № 3/2004 г. Счита, че първоинстанционният съд е игнорирал цитираното тълкувателно решение относно началния момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението при незаконни актове на администрацията. Според касатора законната лихва върху претендираната сума за обезщетение е дължима от влизане в сила на решението,с което е отменен акта,в който смисъл са разясненията дадени ви ТР №3 от 22.04.2004г. по т.д.№3/2004г. на ОСГК на ВКС. В тази връзка лихвата за забава се дължи от 27.12.2024г., когато е постановен окончателния съдебен акт като крайния момент до който се дължи законна лихва е датата, на която е извършено плащането на дължимата сума-14.03.2025г.Твърди се, че неправилно НОИ е осъден да заплати законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението, тъй като липсва основание за присъждане на законна лихва върху сума, формирана от изтеклата за съответния период законна лихва върху главницата.Навеждат се доводи, че изводите на съда са неправилни и не са подкрепени от фактическата обстановка.Възразяват и против осъждането им да заплатят на ответната страна разноски в размер на 610 и 385 лева за вещо лице. По изложените съображения иска отмяната на атакуваното решение и да бъде решен спора по същество,като бъде отхвърлена претенцията за претърпени имуществени вреди. Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски за настоящото производство. Ответницата Г. И. З., счита,че постановеното по делото решение е правилно и законосъобразно,а подадената касационна жалба следва да бъде оставена без уважение.Моли присъждане на сторените в производството разноски. Участващият по делото представител на Върховната касационнна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение, предмет на касационен контрол е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна по следните съображения: Производството пред Административния съд – Търговище е образувано по искова молба на Г. И. З., [ЕГН], с адрес гр. Търговище, [улица][адрес] срещу Национален осигурителен институт, с адрес гр. София, ул. •••, с искане за присъждане на обезщетение, в размер на 1515.26 лева, за претърпени имуществени вреди, равняващи се на законната лихва за периода 15.05.2024 г. – 17.03.2025 г., за забавено изпълнение на парично задължение в размер на 18074.19 лв., които вреди са причинени от отменен по съдебен ред незаконосъобразен акт, а именно Решение от 20.06.2024 г. на Директора на ТП на НОИ- Търговище и потвърденото с него Разпореждане от 22.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателно изплащане на задължението. За да постанови обжалвания резултат Административният съд – Търговище е приел от фактическа страна, че ищцата е подала на 25.09.2023г. Заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица. Видно от съдържанието на същото, ищцата декларира, че в периода от 29.08.2023 г. до 22.09.2023 г., е упражнявала трудова дейност в друга държава – Белгия.По подаденото заявление, К. Д. - гл. експерт по осигуряването като ръководител на осигуряването за безработица издава Разпореждане № 251- 00-1193-7/ 22.04.2024 г., с което на основание чл.54ж, ал.1 от КСО, във връзка с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1, чл.54в, ал.1 от КСО и чл.62 от Регламент /ЕО/ №883/ 2004г. на Г. И. З. е отпуснато парично обезщетение за безработица, в размер на 29.10 лева дневно, считано от 23.09.2023г. до 22.09.2024г.Това разпореждане е обжалвано от ищцата по административен ред, пред директора на ТП на НОИ — Търговище.С Решение №2153-25-156/ 20.06.2024 г. директора на ТП на НОИ - Търговище, потвърждава Разпореждане № 251-00-1193-7 /22.04.2024 г.Това решение е оспорено от Г. И. З. по съдебен ред, пред Административен съд – Търговище.С Решение № 2072/ 27.12.2024 г. по адм. дело № 400/ 2024 г. на Административен съд — Търговище, е отменено Решение №2153-25-156/ 20.06.2024 г. на Директора на ТП на НОИ -Търговище и потвърденото с него Разпореждане № 251-00-1193-7/22.04.2024 г., в частта, с която на Г. И. З. е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 29.10 лева дневно, считано от 23.09.2023 г. до 22.09.2024 г. Административната преписка е изпратена на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Търговище за ново произнасяне по същество по отношение на размера на обезщетението, при спазване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона.В изпълнение на съдебното решение, е издадено Разпореждане № 251-00-1193-8/ 02.01.2025г. от К. Д. — гл. експерт по осигуряването - за ръководител на осигуряването за безработица, съгласно Заповед №1015-25- 47/12.04.2023г., с което на основание чл.54ж, ал.2, т.2 от КСО, е отменено Разпореждане № 251-00-1193-7/ 22.04.2024 г.С Разпореждане № 251-00-1193-9 от 08.01.2025г. от К. Д. — гл. експерт по осигуряването като ръководител на осигуряването за безработица, с което на Г. И. З. е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 23.09.2023г. до 22.09.2024г. в размер на 85,71 лева дневно, което е изменено с Разпореждане № 251-00-1193-10 от 21.02.2025г. за периода от 01.01.2024г. до 22.09.2024г., за който на лицето е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 107,14 лева дневно.След издаването на Разпореждане № 251-00-1193-9 от 08.01.2025 г., на 15.01.2025 г., на З. е изплатена сумата от 14152,50 лева, представляващи незаплатен в нормативно определения срок остатък на дневно ПОБ за разликата между 29,10 лв. и 85,71 лева, дължими за периода от 23.09.2023г. до 22.09.2024г. След издаването на Разпореждане № 251-00-1193-10 от 21.02.2025 г., на 17.03.2025 г. ответникът изплаща на ищцата 3921,69 лева, представляващи незаплатен в нормативно определения срок остатък на дневно парично обезщетение за безработица, за разликата между 85,71 лв. и 107,14 лева, дължими за периода от 01.01.2024г. до 22.09.2024г.Преди заплащането на тези суми, на Г. И. З. са изплатени парични обезщетения за безработица, изчислени при минимално дневно парично обезщетение за безработица от 29.10 лева, както следва: 4423.20 лева на 15.05.2024 г.; 552.90 лв. на 17.06.2024 г.; 582 лева на 15.07.2024 г.; 669.30 лева на 15.08.2024 г.; 640.20 лева на 16.09.2024 г.; 407.40 лева на 15.10.2024 г.За изясняване на спора от фактическа страна, в хода на процеса е допуснато провеждане на съдебно – счетоводна експертиза, от която се установява следното: общият размер на разликата между определеното с Разпореждане № 251 – 00 – 1193 – 7/ 22.04.2025 г. парично обезщетение за безработица и това, определено с Разпореждане № 251 – 00 – 1193 – 9/ 08.01.2025 г., допълнително изменено с Разпореждане № 251 – 00 – 1193 – 10/ 21.02.2025 г., относно периода 01.01.2024 г. – 22.09.2024 г., възлиза на 18074.19 лева; размерът на законната лихва за изчислената разлика от 18074.19 лв., за периода от 15.05.2024 г. до 17.03.2025 г., възлиза на 1515.27 лева. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, от правна страна, че предявеният от З. иск за обезщетение на имуществени вреди е допустим, а по същество е основателен. Приел е,че е установен по делото факта на успешно проведено съдебно оспорване от ищцата, чийто краен резултат е отмяна на индивидуалния административен акт, от който твърди, че търпи вреди – решението на директора на ТП на НОИ, с което се потвърждава разпореждането, с което е отпуснато парично обезщетение за безработица, с които е отречено субективно имуществено право на лицето, са отменени с влязло в сила съдебно решение.Следователно, налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая, несъмнено установено е отрицателно засягане на имуществената сфера на ищцата, изразяващо се в липса на очаквано парично постъпление,поради,което съдът го е квалифицирал като претърпяна имуществена вреда.Установил е,че е налице и пряка причинно-следствена връзка между незаконосъобразните административни актове и твърдените от ищцата имуществени вреди от ищеца. С незаконосъобразния административен акт е отречено субективно имуществено право на ищцата, свързано с дължимия и за размер на паричното обезщетение за безработица, както и периода за който се следва изплащането на това задължение. Това несъмнено накърнява имуществената сфера на лицето, изразяващо се в липса на очаквано парично постъпление, и е обективен резултат от издаване на незаконосъобразния акт.Според Адм.съд при всяка забава в плащане на парично задължение, включително и при забавено плащане на публични държавни вземания, се дължи законната лихва върху главницата, считано от датата на изискуемостта на главното вземане. В случая, за ищеца е настъпила имуществена вреда, изразяваща се в законната лихва за забавеното плащане на паричното задължение. Вредата е в размер на законната лихва, и е дължима от началната дата на забавата до датата на окончателното изплащане на задължението. В разглежданата хипотеза, съдът е приел,че началният момент, считано от който се дължи обезщетение за забава е датата, на която е следвало да се извърши първото плащане - 15.05.2024 г. Крайният момент, до който се дължи това обезщетение е датата на последното плащане, респ. и погасяване на задължението - 17.03.2025 г. На следващо място, от заключението на вещото лице, кредитирано от Адм.съд като обективно и компетентно изготвено, неоспорено от страните, се установява, че размерът разликата между дължимото парично обезщетение и първоначално определеното, е 18074. 19 лв. Размерът на законната лихва върху тази сума, за релевантния период от 15.05.2024 г. до 17.03.2025 г., възлиза на 1515.27 лева.Според Адм.съд гореизложеното обуславя извод за осъществяване на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а от това – и за основателност на предявения иск, същият е доказан изцяло – както по основание, така и по размер, което е наложило уважаването му.На основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, адм.съд е приел,че е основателна и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Решението е валидно и допустимо,но частично неправилно. Страните не спорят по фактите. Фактическата обстановка е такава, каквато е установена с обжалваното решение. В конкретния случай ищеца в първоинстанционното производство претендира заплащането на обезщетение за настъпила имуществена вреда, представляваща равностойността на законната лихва за забавено плащане, признато от ответника за дължимо и платено в по-късен от момента, в който е следвало да бъде извършено. Претенцията за лихва се основава на разпоредбата на чл. 86 ЗЗД, съгласно която при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата (обезщетението). В случая не се претендира заплащането на лихва, дължима върху признато и присъдено обезщетение за вреди, а се касае за самото обезщетение (пропуснатата полза), което само се приравнява на законната лихва по чл. 86 ЗЗД. Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо главното, като провопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение. Това означава, че разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД приравнява дължимата законна лихва на обезщетение. По делото е безспорно установено наличието на незаконосъобразен административен акт –Разпореждане № 251- 00-1193-7/ 22.04.2024 г., с което на основание чл.54ж, ал.1 от КСО, във връзка с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1, чл.54в, ал.1 от КСО и чл.62 от Регламент /ЕО/ №883/ 2004г. на Г. И. З. е отпуснато парично обезщетение за безработица, в размер на 29.10 лева дневно, считано от 23.09.2023г. до 22.09.2024г.Това разпореждане е обжалвано от ищцата по административен ред, пред директора на ТП на НОИ — Търговище.С Решение №2153-25-156/ 20.06.2024 г. директора на ТП на НОИ - Търговище, потвърждава Разпореждане № 251-00-1193-7 /22.04.2024 г.Това решение е оспорено от Г. И. З. по съдебен ред, пред Административен съд – Търговище.С Решение № 2072/ 27.12.2024 г. по адм. дело № 400/ 2024 г. на Административен съд — Търговище, е отменено Решение №2153-25-156/ 20.06.2024 г. на Директора на ТП на НОИ -Търговище и потвърденото с него Разпореждане № 251-00-1193-7/22.04.2024 г., в частта, с която на Г. И. З. е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 29.10 лева дневно, считано от 23.09.2023 г. до 22.09.2024 г. При така установените от първоинстанционния съд факти, имуществената вреда, претърпяна в конкретния случай от на Г. И. З. е доказана и се изразява в пропусната полза да разполага със средства които са одобрени в значително по-късен момент, поради постановяването на незаконосъобразното Разпореждане с което е отпуснато парично обезщетение за безработица. Неправилно административният съд, за да уважи претенцията за вреди е приел,че началния момент, считано от който се дължи обезщетение за забава е датата на която е следвало да се извърши първото плащане-15.05.2024г.Административният съд не е взел предвид приетото по т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г., постановено по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на Върховния касационен съд, задължително за съдилищата. Съгласно ТР №3 по адм.д.№3/2004 г. на ОСГК на ВКС при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. Дължимостта на обезщетението в размер на законната лихва върху сумата от 18 074.19 лв. е от влизане в сила на съдебното решение, с което е отменен унищожаемия административен акт -27.12.2024г. /Решение №2072 от 27.12.2024г. постановено по адм.дело №400/2024г. на Административен съд-Търговище до датата, на която е извършено плащането на дължимата сума – 17.03.2025 г. С оглед на изложеното следва да бъде отменено Решение №1722/20.10.2025г., постановено по адм. дело № 160/2025 по описа на Административния съд – Търговище, с което е осъден Национален осигурителен институт, с адрес гр. София, ул. ••• да заплати на Г. И. З., [ЕГН], с адрес гр. Търговище, [улица][адрес] сумата от 554.28лева,равняващи се на 284.24 евро представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, равняващи се на законната лихва, за периода 15.05.2024 г. – 27.12.2024г., за забавено изплащане на парично задължение в размер на 18074.19 лв., които вреди са причинени от отменен по съдебен ред незаконосъобразен акт, а именно Решение от 20.06.2024 г. на Директора на ТП на НОИ- Търговище и потвърденото с него Разпореждане от 22.04.2024. Следва да бъде отменено и решението в частта му относно присъдените разноски пропорционално на отменения акт или за сумата от 223.12 лева равняващи се на 114.42 евро разноски,които Национален осигурителен институт, с адрес гр. София, ул. ••• е осъден да заплати на Г. И. З.. По изложените съображения обжалваното решение на Административен съд – Търговище е постановено в останалата си част изцяло в съответствие с приложимия материален закон, а формираните в същото правни изводи съответстват на установените по делото факти. Същото, като валидно, допустмо и правилно, следва да бъде оставено в сила в останалата си част,включителоно и в частта му за заплащане на законна лихва върху главницата,считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението. С оглед изхода на спора, на касационния жалбоподател се дължат разноски за касационното производство в размер на 52.23 ЕВРО. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия