Решение № 4486 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7739/2016 г.

Решение № 4486 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7739/2016 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на С. Г. М., с адрес: гр. Б., ж. к. Е., бл. ..., ет. ..., ап. ..., срещу решение № 2844/25.04.2016 г., постановено по адм. д. № 9101/2015 г. по описа на Административен съд С. град, с което частично е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт № Р-22000114000047-091-001/22.05.2015 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП С., потвърден с решение № 1190/4.08.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - С.. Касаторът изразява общо несъгласие с решението и направените в него фактически и правни установявания. Според твърденията му, не са обсъдени всички събрани по делото доказателства, което е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а от друга страна води до необоснованост на постановения съдебен акт. Направените от съда изводи не съответстват на материалния закон. Твърди се, че органите по приходите не са установили наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК, поради което неправилно ревизионното производство е проведено по особения ред. Основанията по чл. 122 от ДОПК, се базират на предположения и необосновани юридически констатации. Липсват констатации за укрити доходи. Неправилно съдът не е кредитирал представените договори за дарение и свързаните с тях свидетелски показания, относно предаването на парите. Договорите са сключени шест години преди началото на ревизията, като са представени на контролните органи още в хода на ревизионното производство. Неоснователно съдът е приел, че липсата на банкови документи у родителите на ревизираното лице за наличие на такива суми е основание да се игнорира доказателствената сила на договорите. Изводите в атакуваното решение се основават на косвени доказателства, които нямат отношение към конкретен размер на началното салдо. По тези съображения се иска решението да бъде отменено, както и ревизионния акт, в частта, с която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице. Ответникът по касационната жалба-Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика", поддържат твърдение, че постановеното решение е правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на разноски. Върховна административна прокуратура, чрез своя представител изразява становище, че подадената касационна жалба е процесуално допустима, но неоснователна. В хода на съдебното производство не са оборени констатациите на ревизиращите органи за укрити доходи, като наличието на парични средства у родителите на ревизираното лице не е установено. Решението, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което се дължи разглеждането й по същество. Предмет на съдебен контрол пред АССГ, е бил ревизионен акт № Р-22000114000047-091-001/22.05.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с решение № 1190/4.08.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - С., с който на С. Г. М. са установени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ, за периода от 1.01.2008 г. до 31.12.2012 г. в общ размер на 13 463.52 лв. Съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от органи, които разполагат с материална компетентност и в предвидената от закона форма, поради което не са налице основания за обявяването му за нищожен. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обуславят незаконосъобразност на ревизионния акт. Осъществена е проверка относно наличието на материално правните основания за определяне на задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ, като са възприети тези посочени от данъчните органи мотиви. Съдът е проверил и дали правилно е определен размерът на дължимия данък, като е коригирал размерът на задълженията с оглед представените в хода на съдебното производство доказателства. В хода на извършената от съда проверка относно законосъобразността на ревизионния акт е прието, че са налице основания за провеждане на ревизионно производство по особения ред. Констатирано е, че за ревизираните периоди е налице несъответствие между получените от лицето доходи и реализираните разходи, изразяващо се в превишаване на сумата на разходите над сумата на доходите и представляващо недостиг на средства, необходими за извършване на съответните разходи. Ревизираното лице, е било надлежно уведомено за провеждане на ревизията по реда на чл. 124 от ДОПК, както и че данъкът върху доходите ще бъде определен по реда на чл. 122 и по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Първоинстанционният съд се е произнесъл и по начина на формиране на паричните потоци на ревизираното лице и съпругата му, като е проверил всяка година по отделно. По отношение на началното салдо, не са възприети твърденията на ревизираното лице, че към 1.01.2008 г. е разполагал със сумата от 103 000 лв., които са формирани от лични спестявания в размер на 5000 лв. и дарение от майка му - Л. Г. М., в размер на 98 000 лв. Съдът е изложил мотиви, че въз основа на събраните по делото доказателства, не може да се направи извод за наличие на такава сума у майката на С. М.. Л. М. не е продавала недвижими имоти или други вещи, от които да е придобила доходи, сумите от получаваната пенсия са недостатъчни, а не са подавани и декларации за реализирани други доходи. Не се установява и наличие на спестявания нито на името на майката, нито на негово име. При проверка на начина на формиране на паричните потоци, решаващият състав на АССГ е приел, че същите следва да бъдат определени на годишна база, като е изчислил размерът на дължимия данък на тази основа. При осъществената проверка относно правилното изчисляване на дължимия данък съдът е извършил корекции в определената основа за облагане за 2008 г., 2009 г., 2011 г. и 2012 г., а по отношение на 2010 г. е прието, че данъкът е определен правилно и ревизионният акт е материално законосъобразен. Ревизионният акт е отменен, както следва: за 2008 г. за горницата от 5207.16 лв. до 5440.43 лв., както и за съответната лихва; за 2009 г. за горницата от 1009.25 лв. до 1022.56 лв., както и за съответната лихва; За 2011 г. за горницата от 883.94 лв. до 1311.08 лв., както и за съответната лихва; за 2012 г. за горницата от 815.62 лв. до 967.02 лв., както и за съответната лихва. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно постановено. Съдът е изяснил спора от фактическа страна, не е допуснал процесуални нарушения при разпределение на доказателствената тежест и при събиране на доказателствата по делото, в която връзка е действал като инстанция по съществото на спора. Въз основа на събраните доказателства при извършената им преценка поотделно и в съвкупност, съдът е направил обосновани изводи относно наличието на основания за извършване на ревизия по особения ред. Ето защо, не се възприемат за основателни, касационните оплаквания за допуснато неправилно приложение на закона при провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 - 124 ДОПК. В хода на ревизионното производство е установено несъответствие между получените от лицето доходи и реализираните разходи и превишаване на сумата на разходите над сумата на доходите. Уведомлението по чл. 124, ал. 1 ДОПК е връчено редовно на ревизираното лице на 23.12.2014 г., което в дадения срок ревизираното лице е взело становище и е ангажирало доказателства. Ревизионният доклад е обоснован с обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, съобразно чл. 122, ал. 3 ДОПК, като е посочено защо не се възприемат твърденията на ревизираното лице относно наличие на средства от дарения, спестявания и др. Не е налице допуснато съществено процесуално нарушение при провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 - 124 ДОПК. Като е достигнал до идентични правни изводи административният съд не е допуснал твърдяното касационно нарушение-неправилно приложение на закона, което е отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Правилни и съобразени с константната практика на ВАС, са правните изводи на първоинстанционния съд за определяне на данъчната основа на годишна база. Независимо, че ревизията е по реда на чл. 122 от ДОПК, при формиране на данъчната основа за облагане следва да бъдат изпълнени изискванията на материалния закон, който предвижда с данък върху доходите да се облага годишният такъв. Основата за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК, следва да се определи като се установят общо получените парични средства за годината, общо разходваните парични средства за същия период и само превишението на разхода над прихода може да се приеме като основа за облагане по реда на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Определящо е крайното годишно салдо за всяка една от процесните години, което правилно е съобразено от решаващият състав при изчисленията на данъчните задължения на лицето. Използваните от съда данни, са взети от посочените от приходните органи в таблицата на паричния поток за всяка една от годините, като подробно са изложени мотиви защо и как се коригира паричния поток на ревизираното лице. Съдът е обсъдил подробно и възраженията на С. Г., относно наличието на сумата от 103 000 лв. към 1.01.2008 г., която незаконосъобразно не е включена в определеното от органите по приходите начално салдо. Същите аргументи са изложени и пред касационната инстанция. На първо място следва да се отбележи, че от двата приложени по делото договори за дарение с нотариална заверка е само този сключен между касатора и неговия баща Г. С. М.. Договорът за дарение на сумата от 98 000 лв., сключен между Л. Г. М. и ревизираното лице не е в изискуемата по закон форма. Съгласно чл. 225, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, договорът за дарение на движими вещи се сключва или в писмена форма с нотариална заверка на подписите или чрез предаване /в случая на паричната сума/. А точно за дарената въз основа на него сума се твърди, че формира началното салдо на лицето към 1.01.2008 г. Пред АССГ се твърди извършване на дарението чрез предаване на сумата. Въпросното предаване, обаче, също не се установява с някакви писмени доказателства, а единствено декларация подписана от ревизираното лице от 6.10.2014 г. и показанията на свидетеля И. Л. Л.. Действително, съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, не съществува пречка в съдебното производство установяването на договори над 5000 лв. между роднини по права линия, да се извършва и посредством свидетелски показания. В случая, преценката на свидетелските показания е извършена от съда е с оглед останалите доказателства по делото и правилно съдът не е кредитирал тези показания, тъй като същите не са подкрепени от други събрани доказателства, писмени или гласни, изходящи от независим източник. От оспорващия, в чиято тежест е да обори фактическите констатации в РА, не са ангажирани други доказателства за реалното предаване на посочената сума, поради което и тя не е включена в началното салдо на ревизирания период. На следващо място, поради недоказаност следва да се приеме за неоснователно и твърдението за наличие на парични средства от спестявания в размер на 5 000 лв., към началото на 2008 г. От доказателствата по делото не се установява към 1.01.2008 г., С. Г. да е имал доходи от трудови правоотношения или други, които да му позволят да спести такава сума, както правилно е посочено в оспореното съдебно решение. С оглед изложеното решението на първоинстанционния съд е постановено при правилно прилагане на материалния закон и въз основа на правилно установена фактическа обстановка са изградени и правните изводи на съда, поради което решението е и обосновано. Предвид, че не се установиха отменителните основания, визирани от касатора, решението на съда като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, ответникът има право на присъждане на разноски, като претенцията му е своевременно заявена и следва да бъде уважена в размер на 772.80 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,