Определение № 9008 от 23.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6623/2023 г.

Инициирано е по молби на Окръжна прокуратура Пазарджик, на Министерство на земеделието и храните и на Главният архитект на община Септември с искане да бъде изменено решение № 7343/30.06.2026г. постановено по адм. дело № 6623/2023г. по описа на Върховния административен съд в частта му относно разноските. В молбите се изразява становище, че всяка от посочените страни, своевременно е заявила възражение за прекомерност на претендираните от „ЕЛТРЕЙД“ ООД разноски, че същите за значителни с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото и че следва да бъдат намалени от присъдените общо 2 400,- евро до минимума от 639,11 евро. Ответникът – „ЕЛТРЕЙД“ ООД в писмен отговор оспорва искането. Твърди, че производството пред Върховния административен съд е образувано по три касационни жалби и един касационен процес, че за всяко от тези оспорвания възнаграждението /4х600,- евро/ е определено под минималния размер по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа - 639,11 евро. След размяната на книжа в производството по чл. 176а АПК, в писмени отговори: Окръжна прокуратура Пазарджик заявява, че молбите на Министерство на земеделието и храните и на Главният архитект на община Септември са основателни. Главният архитект на община Септември счита молбите на Окръжна прокуратура Пазарджик и на Министерство на земеделието и храните за основателни. Министерство на земеделието и храните намира за основателна молбата на Окръжна прокуратура Пазарджик. Ответникът - Община Септември в писмен отговор твърди основателност на молбите за изменение на решението в частта му относно разноските. Молбите за изменение на съдебния акт в частта му за разноските са направени в срока по чл. 176а, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество. В мотивите на решението, чието изменение се иска изрично е посочено, че липсва възражение за прекомерност, което да отговаря на изискванията на чл. 78, ал. 5 ГПК (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2026 г.), а именно същото да бъде мотивирано. Възражението на Окръжна прокуратура Пазарджик се съдържа в писмено становище постъпило по настоящото дело на 3.11.2023г. В същата е изразено следното „Оспорваме разноските на страните по настоящото дело като завишени.“ /л. 134 гръб/. Липсват каквито и да било мотиви обосноваващи прекомерност. Възражението на Министерство на земеделието и храните е изразено от процесуални представител на страната в проведеното на 3.06.2026г. открито съдебно заседание по делото. В съдебния протокол /л. 315/ е записано „Правя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по касация“. А в представените писмени бележки се съдържа сходен израз „Правя възражение за размера на договореното адвокатско възнаграждение.“ И двете изявления не са мотивирани. Възражението на Главният архитект на община Септември е изразено в писмена молба, в която процесуалния представител на страната е заявила „Правя възражение за прекомерност на заплатеното от „Елтрейд“ ООД адвокатско възнаграждение за настоящото производство пред ВАС на РБ, тъй като делото не е с фактическа и правна сложност.“ Според новата редакция на нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК (Изм. - ДВ, бр от 2026 г.), възражението за прекомерност трябва да бъде мотивирано, като съдът при преценката си прилага критериите по чл. 36, ал. 3 ЗАдв. - сложност, засегнатия интерес, условията при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им, опита и квалификация на адвоката; и по § 1а от Наредба № 1/2004 фактическа и правна сложност, обем работа, време, приложими норми и други. Цитираната норма на ГПК въвежда нова процесуална предпоставка за валидност на искането за редукция на разноските. Без "мотивирано възражение" съдът няма задължение да преценява прекомерност. Следователно, немотивирано възражение се приравнява по ефект на липса на възражение изобщо. В случая възражението на Главния архитект на община Септември съдържа единствено бланкетното твърдение, че възнаграждението е прекомерно, тъй като делото не се отличавало с фактическа и правна сложност. Но възражението не съдържа никакъв анализ на фактическата и правна сложност, обема работа, нито на опита и квалификацията на адвоката, което е задължителна част от мотивираното възражение. Възраженията на другите двама молители пък, както бе посочено по-горе, не съдържат никакви доводи. По тези съображения молбите за изменение на решението в частта му относно разноските следва да се отхвърлят. Исканията за изменение на решението в частта относно разноските следва да бъдат отхвърлени и на още едно основание. Нормата на чл. 2, ал. 5 от посочената по-горе Наредба № 1, която следва да намери приложение по аналогия, предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. Касационното производство е образувано по три касационни жалба и един касационен протест. Процесуалните представители на „Елтрейд“ ООД в писмени отговори и становище са обсъдили доводите, изложени във всяка от жалбите и в протеста. Аналогията на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 води до това, че представителя на посоченото търговско дружество, има право на възнаграждение за всяка от жалбите и за протеста. При минимален хонорар по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 в размер 639,11 евро, присъдените по 600,- евро в тежест на всеки от касаторите се явяват под минималния размер и не следва да бъдат намалявани допълнително. По изложените съображения, на основание чл. 176а АПК, Върховният административен съд, второ отделение,