Определение № 407 от 09.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4061/2018 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молбата на С. Щ. Щ., с адрес в [населено място], за отмяна на решение без номер от 7 ноември 2008 г., постановено по гр.д. № 25264/2007 г. по описа на районния съд в [населено място], оставено в сила с решение № 511 от 23 ноември 2009 г., постановено по гр.д. № 3737/2009 г. по описа на Софийския градски съд за осъждането на Щ. по иска на М. Н. К., предявен като частичен, за сумата от 6000 лева от общо дължимото обезщетение от 45350 лева за неоснователно обогатяване вследствие ползване на апартамент в [населено място] за периода 08.11.2002 г. – 08.11.2007 г., ведно със законната лихва от 04.03.2008 г. В молбата се поддържа основанието за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и се представят доказателства – удостоверение от Район „Т.” и констативен протокол от 23.10.2007 г., които се сочи, че са от значение за изхода на спора. К. съд в настоящия си състав намира, че молбата за отмяна е подадена от процесуално легитимирано лице – страна по делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Същата е постъпила в рамките на тримесечния срок, установен в разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, считано от 23 септември 2015 г., на която датата съответното удостоверение, с приложен констативен протокол, е било издадено на молителката, и която е следователно датата, на което документите са станали известни по смисъла на чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК – до деня на подаването на молбата (14 октомври 2015 г.), и съдържа посочване на основанията за отмяна на влязло в сила решение, поради което следва да се допусне нейното разглеждане по същество пред съда по отмяната, като страните бъдат призовани за изслушване в публично съдебно заседание. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,