Определение № 1514 от 18.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6936/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), във връзка § 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по молба с вх. № 16918 от 21.11.2024 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС), подадена от процесуалния представител на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") – Пловдив при Централното управление (ЦУ) на Национална агенция по приходите (НАП), за изменение на Решение № 12082 от 11.11.2024 г., постановено по адм. дело № 6936/2024 г. по описа на ВАС, състав на първо отделение, в частта му за разноските. Излагайки подробни аргументи в подкрепа на твърденията си, моли ВАС да присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции в пълния претендиран размер от 5784,36 лева. Ответникът по молбата - "ДАК-22" ЕООД, с ЕИК: 119091094, чрез своя процесуален представител - адв. Н. Апрахамова, оспорва нейната основателност по съображения, изложени в писмен отговор, представен в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК. За да се произнесе с настоящото определение, Върховният административен съд, състав на първо отделение взе предвид следното: Касационното производство по адм. дело № 6936/2024 г. по описа на Върховния административен съд е приключило с Решение № 12082 от 11.11.2024 г., с което е отменено Решение № 4038 от 07.05.2024 г., постановено по адм. дело № 1907/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив (АС - Пловдив) и вместо него касационната инстанция се е произнесла по същество, като е отхвърлила жалбата на „ДАК-22“ ЕООД срещу Ревизионен акт (РА) № Р-16001622005325-091-001/27.04.2023 г., поправен с РА за поправка на РА № П-16001623118109-003-001/15.06.2023 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, в частта, потвърдена и изменена с Решение № 249/12.07.2023 г. на директора на дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП. Наред с това, дружеството е осъдено да заплати на НАП разноски по делото за две съдебни инстанции в размер на 2324,22 лв. В мотивите на окончателното решение на ВАС, чието изменение в частта за разноските се иска, се съдържа произнасяне по разноските за юрисконсултско възнаграждение, претендирани от НАП. В тази връзка - за да присъди разноски на НАП в размер на 2324,22 лева, съставът на ВАС е взел предвид изхода на делото, съобразил е Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, постановено по отправено от Софийски районен съд преюдициално запитване, вида и количеството на извършената работа, а също и фактическата и правна сложност на делото. Молбата за изменение е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. При прилагането на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК законодателят е посочил, че размерът на разноските за адвокатско, респ. юрисконсултско възнаграждение се определя съобразно относимата за това наредба, а това е Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следва да се посочи и приетото в решение от 25.01.2024 г. по дело С - 438/22 на СЕС, в което са изложени съображения, че с оглед предимството на правото на Съюза, националният съд е натоварен в рамките на компетентността си с прилагане на разпоредбите на правото на Съюза, като е длъжен в случаите, когато това се налага да вземе решение да остави без приложение всяка национална правна уредба или практика по законодателен или друг конституционен ред. СЕС в същото решение е приел, че Наредба № 1/09.07.2004 г. е издадена от съсловна организация - Висш адвокатски съвет, макар и по законова делегация, която определя минимални размери на адвокатските възнаграждения, под размера на които не може да се договаря по-ниско възнаграждение на адвокат, нито съдът разполага с това право съгласно нейните разпоредби. В решението си СЕС е развил доводи, че процесната Наредба нарушава забраната по чл. 101, ал. 4 ДФЕС (ограничение на конкуренцията), поради което националният съд може да откаже да приложи националното законодателство. При въведеното ограничение от Висшия адвокатски съвет за размера на минималните размери на адвокатските възнаграждения, в решението на СЕС е прието, че с него в Наредбата е налице ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС. Именно с въведената от СЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики, съдът категорично е приел, че националният съд е длъжен да не приложи национална правна уредба, вкл. и когато предвидените в тази наредбата минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. В решението си СЕС е приел и въз основа на предходно решение по съединени дела С - 427/16 и С - 428/16 – т. 51, че определянето на минималните размери на адвокатските възнаграждения и установяването им като задължителни с национална правна уредба, е равнозначно на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от чл. 101, § 1 ДФЕС. С оглед решението на СЕС по дело С-438/22 следва да се приеме, че неоснователно с молбата на директора на Дирекция "ОДОП" – гр. София при ЦУ на НАП се иска увеличение на присъдените от касационната инстанция разноски, като се отчетат и вида на правния спор, вида и количеството на извършената работа, а също и фактическата и правна сложност на делото. Единствената процесуална защита на касатора се свежда до необходимото подаване на касационна жалба, както и до кратко изложение в молба, подадена на 15.10.2024 г. преди откритото съдебно заседание по делото, с поставен акцент върху претендираните разноски. Освен това въпреки материалния интерес следва да се съобрази и обстоятелството, че делото не се е откроявало с фактическата и правна сложност. Предвид изложеното, няма пречка съдът служебно да намали размера на юрисконсултското възнаграждение по чл. 161, ал. 1 от ДОПК и под минимума, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. Затова следва да се приеме, че размерът на юрисконсултското възнаграждение е определен правилно. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на първо отделение,