Определение № 105 от 30.09.2009 г. на ВКС по т. д. № 785/2008 г.

Производството е по чл. 250 ГПК. Подадена е молба от ответника по касация П. М. Ц. от гр. С. с искане за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 80 от 30.09.2009 г., като освен въззивното решение по в. т. д. № 192/2008 г. на Варненски апелативен съд, бъде обезсилено и първоинстанционното решение по т. д. № 299/2006 г. на Варненски окръжен съд. При условията на евентуалност същото искане се поддържа и по реда на чл. 247 ГПК - за поправяне на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото определение. Ответникът по молбата - Д. И. З. от гр. В. не заявява становище по същата. Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Молбата е подадена от надлежна страна, в рамките на преклузивния срок по чл. 250, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, същата е неоснователна. Съгласно изричната норма на чл. 233, изр. 3 ГПК, когато отказът от иска е направен пред въззивната или касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва. В настоящия случай, обжалвано решение по смисъла на цитираната разпоредба се явява постановеното от Варненски апелативен съд решение № 150 от 28.07.2009 г. по в. т. д. № 192/2008 г. Следователно, след направения от ищеца изричен отказ от иска, на обезсилване подлежи именно това решение. Всъщност, това е и единственият наличен съдебен акт след приключване на въззивното производство, тъй като дори и да е потвърдено /в конкретния случай то е отменено/, първоинстанционното решение не съществува самостоятелно, а се инкорпорира във въззивното решение, с което именно материалноправният спор се разрешава по същество от въззивната инстанция след извършване на самостоятелна преценка на събрания по делото фактически и доказателствен материал. Ето защо, първоинстанционното решение не подлежи на обезсилване. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение