Определение № 8886 от 26.09.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8917/2023 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Нешков с адрес затвора [населено място], против определение № 5675 от 03.07.2023 г., постановено по адм. дело № 2361/2023 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу писмо №95 - 00 -20/23/07.02.2023г. на директора на дирекция "Правни дейности" при министерство на правосъдието и е прекратено производството по делото. В частната жалба се навеждат доводи, че определението е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Оспорват се изводите на съда, че оспореното писмо на министерството на правосъдието не подлежи на съдебен контрол и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК. Иска се отмяна на оспореното определение и връщане на делото за разглеждането му по същество от друг състав на АССГ. Ответникът – директор на дирекция „Правни дейности“ в министерство на правосъдието, чрез пълномощник юрисконсулт И. Тончева, в представено писмено възражение оспорва частната жалба. Иска определението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, пето отделение намира, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното определение е оставена без разглеждане жалбата на Нешков срещу писмо №95 - 00 -20/23/07.02.2023г. на директора на дирекция "Правни дейности" при министерство на правосъдието и е прекратено производството по делото. За да постанови този резултат, състав на АССГ е приел, че с писмото заявителят е уведомен по реда на чл.33 от ЗДОИ, че органът не разполага с исканата информация. Счел е, че с този акт не се засягат права и законни интереси на жалбоподателя, поради което не представлява индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол. Съдът е извел краен извод, че подадената жалба е процесуално недопустима, поради липса на годен предмет за обжалване и на основание чл.159, т.1 АПК, следва да се остави без разглеждане. Определението е правилно. Обоснована е преценката на съда с оглед съдържанието на оспорения административен акт, че същият не обективира изричен отказ на директора на дирекция "Правни дейности" при МП да предостави достъп до поисканата със заявление с рег. №95 - 00 - 20/25.01.2023г. от С. Нешков обществена информация, поради това, че информацията не е създадена, събирана и съхранявана от органа, поради което не е налична и за задължения субект не е налице задължение за нейното предоставяне. Съгласно правилото на чл. 33 от ЗДОИ, когато органът не притежава информацията и няма данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок той уведомява за това заявителя. Законосъобразен е изводът на АССГ, че процесното уведомление не обективира отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по смисъла на чл. 38 ЗДОИ и същото не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Разпоредбата на чл. 33 от ЗДОИ се отнася до случаите, в които органът не е нормативно задължен да създава и съхранява търсената информация. В тази хипотеза той не е задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ и уведомлението, че не разполага с информацията и няма данни за нейното местонахождение, не носи белезите на административен акт – отказ по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, поради което не подлежи на съдебен контрол. Правилни са изводите на първоинстанционният съд, че задължение за създаване, събиране и съхраняване на поисканата в заявлението на Нешков информация не се съдържа и в относимите разпоредби на Устройствения правилник на министерството на правосъдието и Вътрешни правила за организацията на административното обслужване в МП, представени по делото. В същите липсва задължение министерството на правосъдието или длъжности лица да създават или съхраняват поисканата информация, поради което предвид липсата на нормативни правомощия и задължения за съставянето й не попада в категорията официална и служебна информация по смисъла на чл.10 и чл.11 ЗДОИ. В тази връзка оплакването в частната жалба, че органа разполага с исканата информация, но отказва да я предостави не намира опора в нормативната уредба и доказателствата по делото. По изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане в полза на министерство на правосъдието следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство - изготвен отговор на частната жалба в размер на 100 (сто) лева. Воден от горното и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд,