Определение № 4203 от 19.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3270/2025 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 от ГПК. Образувано е по подадена от С. К. А. от [населено място] молба с вх.№ 18994/03.06.2024 г. /уточнена с молба вх.№ 23435/30.06.2025 г. и молба вх.№ 25911/21.07.2025 г./, с която се иска отмяна на основание чл. 303 ал.1 от ГПК на определение № 283/31.01.2024 г. по в.гр.д № 3310/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е прекратено производството по делото, образувано по жалба на С. К. А. против Постановление за възлагане на недвижим имот от 31.10.2023 г. по изп. дело № 20199080401076 по описа за 2019 г. на ЧСИ Б. А.. Твърди се, че производството по делото е било образувано въз основа на неистински официален документ с вх. № 37888 от 08.12.2023 г., както и проведено при „неучастие на страна в производството“. Изложени са твърдения за допуснати нарушения при боравене с електронни документи и несъответствието им с хартиените документи, по делото. Постъпила е и допълнителна молба от молителката вх. № 15792 от 28.08.2025 г., с която са представени нови писмени доказателства по делото, които според молителката са в подкрепа на твърденията й за „неправомерно е-администриране“. Ответниците по молбата, не са депозирали писмени отговори и не са изразили становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на Трето г.о., след преценка на данните по делото, съобразно правомощията по чл. 307, ал. 1 ГПК, намира молбата за процесуално недопустима по следните съображения: С. К. А. е подала жалба срещу Постановление от 31.10.2023 г. по изпълнително дело № 20199080401076 на ЧСИ Б. А. за възлагане на недвижим имот. Жалбата е подадена, чрез ССЕВ на 14.11.2023 г. в 19:32:57 ч. като е входирана в Окръжен съд – Пловдив на 15.11.2023 с вх. № 34812. С разпореждане жалбата е изпратена на ЧСИ А. за администрирането й и връщане по компетентност за разглеждането й от съда. На 08.12.2023 г. ЧСИ А. е върнал жалба в Окръжен съд – Пловдив, която е входирана, под № 37888 от 08.12.2023 г. и образувана във в. гр. д. № 3310/2023 г. Към жалбата е приложен отговор на жалбата от страна на М. К. А., входиран в деловодството на ЧСИ А.. Жалбата на С. А., като процесуално недопустима е била оставена без разглеждане с определение № 283/31.01.2024 г. по в. гр. д. № 3310/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, потвърдено с определение № 353/04.11.2024 г. по ч.гр.д. № 448/2024 г. на Пловдивския апелативен съд. Постановлението за възлагане, като акт на съдебния изпълнител, подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 435, ал. 3 ГПК. В случая молбата е подадена срещу постановено от съда определение в производство по чл. 435, ал. 3 ГПК. Отмяната по Глава 24 ГПК не е способ за отстраняване необжалваемостта на съдебните актове, а способ за преодоляване на силата на пресъдено нещо по предмета на решението, която нейна цел определя и приложното й поле на производство за отмяна на влезли в сила съдебни решения, формиращи сила на пресъдено нещо по правния спор. Съдебните актове, постановени в производството по жалби срещу действия на съдебен изпълнител, пораждат други процесуални последици, които не покриват съдържанието на силата на пресъдено нещо. Ето защо тези актове не подлежат на отмяна по реда на чл. 303 и сл. от ГПК. В този смисъл е и приетото с т.3 и т.6 от Тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГТК на ВКС. По изложените съображения следва да се приеме, че атакуваното определение не подлежи на отмяна, тъй като е изключено от приложното поле на чл. 303 и сл. от ГПК, и подадената молба за отмяна като недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето г.о.