Определение от 22.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6804/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция „Местни данъци“ Варна срещу решение № 3505/04.04.2024 г., постановено по адм.д. № 2731/2023 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменен акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № МД-АУ-6311-1/-5.09.2023 г., издаден от орган по приходите в дирекция „Местни данъци“ в община Варна, потвърден с решение № МД-РШ-097/13.11.2023 г. на директора на дирекция „Местни данъци“ в община варна, с който на Н. С. Д. са установени задължения за данък върху недвижимите имоти в размер на 2274, 37 лв. и лихви в размер на 722, 57 лв. за периода 2018 – 2022 г. и задължения за такса битови отпадъци в размер на 4207, 56 лв. и лихви в размер на 1336, 72 лв. Спорът между страните е във връзка с приложимостта на чл. 10, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, като от значение за решаването на спора е отговорът на въпроса дали обстоятелството, че поземлените имоти попадат в строителните граници на гр. Варна съгласно общия устройствен план е достатъчно условие същите да се определят като подлежащи на облагане или е необходимо да имат конкретно предназначение, определено по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията, както и предназначението на земята да е променено от земеделска за неземеделски нужди. Върховният административен съд, първо отделение, установява обстоятелството на образуване на тълкувателно дело № 5/2024 г. по описа на Върховния административен съд за приемане на тълкувателно решение от общото събрание на съдиите от колегиите на Върховния административен съд по следния въпрос – „по отношение на поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, задължително условие ли е те да имат кумулативно предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията, както и промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон, за да подлежат на данъчно облагане съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси? Настоящият съдебен състав на първо отделение на Върховния административен съд счита, че са налице предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, приложим на основание чл. 228 вр. чл. 144 от АПК. Касационният съд намира, че направеното искане за тълкуване, по което е образувано т. дело № 5/2024 г. има значение за правилното решаване на настоящия правен спор, което налага спиране на настоящото дело до приключване на производството по тълкувателното дело. Като съобрази направените фактически и правни изводи, и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, вр. с чл. вр. с чл. 228 АПК и чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение