Определение № 50380 от 03.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2986/2022 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 във вр. с чл. 279 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. С. С. – понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора в [населено място] срещу разпореждане № 260123 от 07.07.2022 г. по гр. д. № 131/2020 г. на Районен съд – Ловеч (РС – Ловеч), с което е върната молбата на жалбоподателя за отмяна на влязло в сила решение № 260061 от 13.04.2021 г. по гр. д. № 732/2020 г. Окръжен съд – Ловеч и на потвърденото с него решение № 260086 от 04.11.2020 г. по гр. д. № 131/2020 г. на Районен съд - Ловеч. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на атакуваното разпореждане и се иска същото да бъде отменено. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че с разпореждане № 260082 от 03.05.2022 г. по гр. д. № 131/2020 г. на РС – Ловеч молбата на М. С. за отмяна на влязло в сила решение е оставена без движение, поради констатирана нейна нередовност – свързана с необходимостта от представяне в едноседмичен срок от съобщението на доказателства относно соченото отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК (на новото писмено доказателства, каквото в случая се поддържа да съставлява заповед № 1143/11.07.2014 г. на началника на Затвора – Ловеч). Посочил е, че страната е била уведомена за последиците от процесуалното с бездействие - че при неизпълнение на указанията на съда молбата й за отмяна ще бъде върната. Това разпореждане е връчено лично на молителя на 09.05.2022 г., но изправяне на нередовността на молбата за отмяна на влязло в сила решение не е последвало в определения срок. Районният съд е констатирал, че впоследствие, по молба на адв. С. Г. (от 28.05.2022 г.) в качеството й на пълномощник по силата на приложено пълномощно от молителя С. е поискано предоставяне на правна помощ на лицето в производството по Глава 24 ГПК, което искане е удовлетворено, но не и молбата й по чл. 63 ГПК за продължаване на срока за отстраняване нередовността на сезирането. Посочил, че това е сторено с определение № 260038 от 30.05.2022 г. на РС – Ловеч по гр. д. № 131/2020 г., връчено на адвокат Г. на 17.06.2022 г. Приел е, че въпреки горното, молбата за отмяна на влязло в сила решение е останала нередовна и е постановил обжалваното разпореждане за връщането й като такава. Разпореждането е правилно. В съответствие с изискванията на процесуалния закон районният съд е указал на молителя да представи твърдяното от него ново писмено доказателство, което осъществява състава на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като е оставил молбата за отмяна без движение и му е предоставил срок за отстраняване на нередовността с предупреждение, че при неизпълнение молбата ще бъде върната на подателя й. Срокът за това е едноседмичен от съобщението – чл. 306, ал. 1, изр. 2 ГПК. Съгласно правилото на чл. 306, ал. 2 ГПК при неизправяне в срок на недостатъците на молбата за отмяна се прилагат разпоредбите на чл. 286 ГПК – т.е. постановява се връщането й. Срокът в случая (с оглед данните за връчване на съобщението на 09.05.2022 г.) е изтекъл на 16.05.2022 г. (понеделник, присъствен ден). След като указанията на съда не са били изпълнени в срок, правилно молбата за отмяна е върната от администриращия първоинстанционен съд, на основание чл. 306, ал. 2 във вр. с чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК. Подадената впоследствие, по пощата, на 28.05.2022 г. молба (наименована уточняваща молба) от адв. С. Г. – договорен представил на молителя за предоставяне на правна помощ на последния и за продължаване на срока за прецизиране на молбата за отмяна съобразно изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК е била без правен ефект след като срокът за отстраняване на недостатъците в сезирането (по реда на глава 24 ГПК) е бил вече изтекъл. Молителят не е могъл да се ползва от процесуалните последици на така предприетите действия – както от искането за предоставяне на правна помощ (за да се счита срока прекъснат с подаването на молба за правна помощ и неговото течене да е спряно до разрешаването на въпроса за правната помощ съгласно чл. 275 вр. чл. 259, ал. 2 - 4 ГПК), а са и липсвали предпоставките за това, доколкото е имал упълномощен адвокат по делото – адв. Г., така и от искането за продължаване на срока по чл. 63 ГПК, тъй като едно от условията на закона (вж. ал. 1) - то да бъде подадено преди изтичането на срока, не може да бъде спазено. Без значение за настоящия процесуален спор е и обстоятелството, че заявеното ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК (заповедта от 11.07.2014 г. на началника на затвора в [населено място]) е приложено с молбата на адв. С. Г. (изпратена по пощата на 28.05.2022 г.), защото тя е постъпила след изтичането на срока за отстраняване на нередовностите на молбата за отмяна. С оглед изложеното, като е върнал молбата за отмяна на подателя й районният съд е постановил процесуално законосъобразно разпореждане, което ще следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, ІІI г. о.,