Определение № 11303 от 11.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10949/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на „ЮЕФ“ ЕООД, гр. Шумен, подадена чрез процесуалния представител адв. Хюсеинова, срещу определение № 1352 от 23.09.2025 г., постановено по адм. дело № 392/2025 г. по описа на Административен съд – Шумен, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против мълчалив отказ и изричен отказ, обективиран в писмо изх. № 94-00-2902 от 03.07.2025 г. на кмета на Община Шумен. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението. Излагат се съображения, че съдът неправилно е приел, че липсва акт, подлежащ на съдебен контрол. Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – кмета на Община Шумен, в срока по чл. 232 от АПК не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. За да постанови оспореното определение Административен съд – Шумен е приел, че липсва годен за оспорване акт, тъй като в хипотезата на чл. 224а, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ кметът на общината действа служебно и специалната норма на чл. 214, т. 3 от ЗУТ не предвижда обжалване на отказите, били те изрични или мълчаливи, за издаване на актове по чл. 224а от ЗУТ. Прието е от съда също така, че и писмо изх. № 94-00-2902 от 03.07.2025 г. на кмета на Община Шумен, което е изпратено във връзка с подаденото от дружеството искане вх. № 94-00-2902/04.06.2025 г., има само уведомителен характер. Така постановеното определение е правилно. Видно от съдържанието на подадената от „ЮЕФ“ ЕООД жалба пред Административен съд – Шумен, предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е мълчалив отказ на кмета на Община Шумен да издаде заповед за премахване на незаконен строеж - гараж с идентификатор 83510.659.288.1, във връзка с адресирана до него жалба от дружеството, в качеството му на собственик на 2/3 от имот с идентификатор 83510.659.288 и на самостоятелни обекти в сграда с идентификатори 83510.659.288.2.3 и 83510.659.288.2.4, както и изричен отказ във връзка с постъпилото искане, наименувано „жалба“, вх. № 94-00-2902/04.06.2025 г., обективиран в писмо изх. № 94-00-2902/03.07.2025 г. на кмета на Община Шумен. При така установеното по делото законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че жалбата е недопустима, тъй като липсва годен за оспорване индивидуален административен акт. В ЗУТ липсва правна норма, която да предвижда задължение за компетентния административен орган за произнасяне с акт по сигнал за извършено строителство с нарушения по смисъла на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ или по подадена жалба срещу такова строителство. Поради това нито изричният отказ, нито мълчаливият такъв, носят белезите на индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Законът за устройство на територията е предвидил самосезиране на органа по незаконно строителство по чл. 224 и чл. 225 от ЗУТ или чл. 224а и чл. 225а от ЗУТ в производството по установяване, спиране изпълнението и премахване на незаконни строежи, поради което то не може да бъде инициирано по сигнал на трети лица, тъй като те не могат да претендират неблагоприятни правни последици в чужда правна сфера. Лицата, подали жалби срещу незаконен строеж, дори и да се засяга тяхна собственост, не са заинтересовани лица, тъй като заповедта по чл. 225а от ЗУТ не създава задължения за тях – адресат на разпореждането за премахване на незаконен строеж е неговият извършител. Поради и това в процесния случай липсва формиран мълчалив отказ, тъй като не е налице нормативно уредено задължение за кмета на Община Шумен да издаде по искане на трето лице административен акт по чл. 224а от ЗУТ, касаещ извършено незаконно строителство от друго лице в собствен имот. Правилно съдът приема също така, че и писмо изх. № 94-00-2902 от 03.07.2025 г. на кмета на Община Шумен има уведомителен характер и не съставлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Следователно, както правилно е приел административният съд, оспорването се явява недопустимо, което води до недопустимост и на образуваното по него съдебно производство, подлежащо на прекратяване на основание чл. 159, т. 1 от АПК. С оглед на горното определението следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,