Определение № 60229 от 07.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1752/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. П. С., чрез адв.К. М., срещу разпореждане № 260419/18.11.2020 г. постановено по възз.т.д. № 527/2019 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е върната като нередовна подадената от страната частна жалба вх. № 261008/08.10.2020 г. против определение № 260037/18.09.2020 г. по същото дело. В жалбата се сочи, че разпореждането е неправилно и се моли за неговата отмяна. Ответната страна „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, чрез юрисконсулт И. Н., оспорва частната жалба и излага доводи за нейната неоснователност. Моли разпореждането да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалвания акт, въззивният съд е приел, че с частна касационна жалба вх. № 261008/08.10.2020 г. В. П. С. е обжалвал определение № 260037/18.09.2020 г. постановено по възз.т.д. № 527/2019 г. на Апелативен съд – В.. С разпореждане № 260272 от 13.10.2020 г. съдът е оставил жалбата без движение и е дал указания да се представят доказателства за внесена държавна такса. Съобщението, заедно с препис от разпореждането, е било редовно връчено на жалбоподателя на 30.10.2020 г. В дадения едноседмичен срок констатираната нередовност на частната жалба не е отстранена и същата е върната с обжалваното разпореждане. В срока за обжалване на разпореждането за връщане е постъпила и молба за възстановяване на пропуснатия срок за изпълнение на дадените указания на основание чл. 64, ал. 2 ГПК. С определение № 260121 от 09.03.2021 г. съдът е уважил молбата по чл.64, ал.2 ГПК и е възстановил срока за отстраняване на нередовностти по частната касационна жалба на В. С. против определение № 260037/18.09.2020 г. по възз.т.д. № 527/2019 г. на Апелативен съд – В.. Обжалваното разпореждане е правилно. От данните по делото е видно, че съобщението, ведно с препис от разпореждането, с което съдът е дал указания да се представят към жалбата доказателства за внесена държавна такса, е редовно връчено на жалбоподателя на 30.10.2020 г. Съобщението е изпратено по местоработата му, на който адрес са изпращани и предходните съобщения по делото, като получател е трето лице, поело задължение да го предаде. Изложените в частната жалба доводи, че страната не е била своевременно уведомена за разпореждането, поради заболяване на служител в дружеството, с оглед на което съобщението не е изпратено в офиса в [населено място], а е препратено на адвокатското дружество в [населено място], е ирелевантно за редовността на връчването, по аргумент от чл. 46, ал. 4 ГПК. Тези доводи могат да бъдат предпоставка за подаване на молба за възстановяване на срока по реда на чл.64, ал.2 ГПК, но не водят до нередовност на връчването на съобщението, съдържащо указанията за внасяне на дължимата държавна такса. Срокът за изпълнение на дадените указания е изтекъл на 06.11.2020 г. (петък) и до тази дата нередовността на частната касационна жалба не е била отстранена, поради което правилно с атакувания съдебен акт е постановено връщането й. По изложените съображения обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Делото следва да бъде върнато на Апелативен съд – Варна с оглед произнасянето по молбата за възстановяване на срока по чл. 64, ал. 2 ГПК и продължаване на съдопроизводствените действия по делото. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение