Решение № 1258 от 05.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7296/2025 г.

от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), за всяко посещение при лекаря, здравноосигурените лица (лицата по чл. 33) заплащат на лекаря суми. определени с Постановление № 230 от 26 септември 2012г. за изменение на Постановление № 193 на Министерския съвет от 2012 г. за определяне на размера на сумите, изплащани от здравноосигурените лице за посещение при лекар (и с Постановление за изменение № 312 от 27 декември 2013 г. на Министерския съвет). А./потребителската такса е в размер на 2,90 лв. /два лева и деветдесет стотинки/; Б./навършилите пенсионна възраст пациенти - 1 лв. /един лев/; В./ освободени от такса са инвалидите и деца до 18 годишна ненавършена възраст. Извън горните такси пациентите заплащат отделна допълнителна такса към „Медицински център Младост Мед 1“ ЕООД в размер на 5,00 (пет) лева, независимо в коя от горните графи попадат. Таксата е предназначена за покриване на разходите за електронна обработка на персоналната медицинска документация за всеки едни пациент и достъпване на информационните системи, базирани на здравни уеб платформи, съгласно императивните изисквания на НЗОК.” Аналогичен текст относно задължаването на всеки пациент, посетил лечебното заведение да заплаща отделна допълнителна такса за електронно обслужване извън заплащането на потребителска такса, фигурира и в чл.25 от „Правилник за вътрешния трудов ред" на лечебното заведение. От жалбоподателя е било представено писмено обяснение, в което потвърждава, че се изисква заплащане от всеки пациент на „такса за електронно обслужване" в размер на 5,00 лв. (пет лева). Таксата за административни услуги била указание за това, че е направено влизане в пациентското досие за справка за всички извършени до настоящия момент прегледи и изследвания, за което съответният общопрактикуващ декар или лекар-специалист е длъжен да поддържа софтуерен продукт, за да се вземе адекватно решение за всеки конкретен случай. За софтуерния продукт лекарят, лечебното заведение заплащали такси за електронна поддръжка. По никакъв начин не се ограничавали правата на пациента, както и И. Н. не се е оплакал от некачествено извършена лечебно-диагностична дейност. Счита, че не е допуснато нарушение на Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ и Наредба № 40/24.11.2004г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета НЗОК. За резултатите от проверката е бил съставен протокол № РД-25-715-1 от 22.10.2024 г., в който е обективирано заключение, че касатора е изискал и получил без правно основание от ЗОЛ сума в размер на 5,00 (пет) лева за такса за „електронно обслужване“, т.е. за дейност, която лечебното заведение следва да изпълнява, съгласно задълженията му по сключения договор с НЗОК, и без която дейност не е възможно оказването на специализирана извънболнична медицинска помощ. По този начин е допуснато нарушение на изискванията на чл. 33, т.4 от НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г., чл. 55, ал. 2, т.2, т. 3 и т. 7 от ЗЗО, чл. 2, ал. 4 от Наредба за осъществяване на право на достъп до медицинска помощ, във връзка с чл. 30 от НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г. Срещу тези констатации е депозирано възражение вх. № 22-2349/24.10.2024 г. от касатора, като с писмо изх. № 20-22-1117 30.10.2024г. на управителя на НЗОК до директора на РЗОК - София е изпратена цялата административна преписка по случая за разглеждане от арбитражната комисия в РЗОК- София. Арбитражна комисия, определена със заповед № РД-09-224 от 01.11.2024г. на директора на РЗОК - София е разгледала на свое заседание, състояло се на 05.11.2024 г. постъпилото писмено становище от лечебното заведение „Младост Мед 1“ ЕООД срещу протокол № РД-25-715-1 /22.10.2024 г., като се е произнесла с 3 гласа „ЗА“ – „възражението е основателно“ и с 3 гласа „ПРОТИВ“ „възражението е неоснователно“. Налице е равен брой гласове, поради което и при условията на чл.473, ал.3 от НРД за МД 2023-2025г., преписката е изпратена на управителя на НЗОК за издаване на заповед. Административното производство е приключило с издаването на заповедта на управителя на НЗОК – предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд. В нея са възприети констатациите от извършената проверка и е наложена санкция за описаното нарушение. Издадена е била предходна заповед № РД-253С-251/02.04.2024г. на управителя на НЗОК, с която на „„Младост Мед 1“ ЕООД е била наложена санкция „финансова неустойка“ ( т.9) в размер на сумата от 100,00 (сто) лева за нарушение на изискванията на чл.33, т.4 от НРД за МД 2023-2025г., чл.55, ал.2, т.2, т.3, т.7 от ЗЗО и чл. 2, ал. 4 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, във вр. с чл. 30 от НРД за МД 2023-2025 г. В мотивите на този акт в частта по т.9 е изложено, че на 23.01.2024 г. „Младост Мед 1“ ЕООД, е изискало и получило от ЗОЛ И. Н. Н. без правно основание сума в размер на 5,00 (пет) лева за такса за „електронно обслужване“, т.е. за дейност, която лечебното заведение следва да изпълнява, съгласно задълженията му по сключения договор с НЗОК, и без която дейност не е възможно оказването на специализирана извънболнична медицинска помощ. Нарушението е било констатирано при извършена проверка в периода от 05.02.2024 г. до 13.02.2024г. на основание заповед № РД-25-86/02.02.2024г. и заповед № РД-25-87/07.02.2024г., по повод постъпила жалба с вх. № 19-02- 163/25.01.2024 г. от г-н И. Н.. В жалбата си И. Н. е съобщил, че на 23.01.2024 г. е посетил „Младост Мед 1“ ЕООД за преглед при лекар специалист по урология с медицинско направление (бл. МЗ-НЗОК № 3) за консултация или за провеждане на съвместно лечение. На регистратурата на лечебното заведение е уведомен, че следва да заплати допълнителна такса в размер на 5,00 лева за “електронна обработка на информация”. Жалбоподателят е заплатил тази сума и е получил фискален бон. Прието е, че лечебното заведение е изискало и е получило от ЗОЛ И. Н. Н., заплащане на такса за „електронно обслужване“, включваща „услуги“ за: електронна обработка на персоналната медицинска документация за здравноосигурено лице; влизане в информационните системи, базирани на здравни уеб платформи; въвеждане на данните на здравноосигурено лице в информационната система, като стойността на таксата е фиксирана в размер на 5,00 лева за всеки един пациент посетил лечебното заведение, за да получи специализирана извънболнична медицинска помощ. Заплащането било за дейности, които са задължение на всяко лечебно заведение, сключило договор с НЗОК за водене на документооборота в съответствие с нормативните изисквания, без които не е възможно осъществяване на медицинската дейност. На ЗОЛ не е предоставена „услуга“, която същите са поискали и е извън обхвата на видовете медицинска дейност заплащана от НЗОК, а е въведена своеобразна такса с фиксиран размер, извън регламентираната потребителска такса. Констатираното нарушение е квалифицирано по чл.33, т.4 от НРД за МД 2023-2025г., чл.55, ал.2, т.2, т.3, т.7 от ЗЗО и чл. 2, ал. 4 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, във вр. с чл. 30 от НРД за МД 2023-2025 г. При осъществения контрол за законосъобразност на административния акт и след обсъждане на приетите за установени факти по делото, релевантни за правния спор, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед за налагане на санкция е постановена от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и е съобразена с материалния закон. Съдът е приел жалбата за неоснователна, като не са били налице основанията за недопустимост на производството по см. на чл.27, ал.2, т.1 и т.2 АПК, с оглед предходно издадената заповед № РД-253С-215/02.04.2024г. на управителя на НЗОК в частта по т.9. Липсвала пълна идентичност в предмета на двете административни производства, приключили с двете заповеди, които са издадени при направени по различно време проверки и относно две отделни нарушения. Позовал се е на разпоредбата на чл. 453, ал.2 от НРД за МД 203-2025г.. Приел, че административния орган правилно е приложил материалния закон, поради което отхвърлил жалбата. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Тежестта на доказване в процеса е разпределена в съответствие с доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Към обжалваното съдебно решение са изложени мотиви, в които в съответствие с чл. 172а, ал. 2 от АПК са посочени становищата на страните, установените по делото факти и формираните правни изводи по прилагането на закона. По делото е установено, че за пациента И. Н. Н. на 19.09.2024 г. ЛЗ е изискало и получило такса от 5.00 лева, като констатираното нарушение е неизпълнение на изискванията на чл. 33, т. 4 от НРД за медицинските дейности за 2023 - 2025 г. и чл. 55, ал. 2, т.2, т. 3 и т. 7 от ЗЗО, чл. 2, ал. 4 от Наредба за осъществяване на право на достъп до медицинска помощ, във връзка с чл. 30 от НРД медицинските дейности за 2023-2025 г. Съгласно предвиденото в посочената разпоредба, е създадено задължение за изпълнителите на медицинска помощ, да не изискват плащане или доплащане от осигуреното лице за видове медицинска дейност, която е заплатена от НЗОК, извън предвидената сума, с изключение на медицински изделия за определени КП/АПр/КПр, в които изрично е посочено. Не се спори, че лечебното заведение е изискало и е получило от посоченото ЗОЛ заплащане на такса за „електронно обслужване“, включваща покриване на разходи за електронна обработка на персоналната медицинска документация за пациента; влизане в информационните системи, базирани на здравни уеб платформи. В съответствие с установените факти административния орган е приел, че тази дейност е част от медицинската дейност заплащана от НЗОК на лечебното заведение. В тази връзка последващите уточнения на дейностите, разходите за които според касатора покрива тази такса, не следва да се съобразяват, тъй като не са посочени като описание на предоставяната услуга. Касае се за защитна теза след издаването на административния акт, която не доказана по надлежния ред в съдебното производство. Обосновано съдът е изложил, че с изискването на суми от пациентите, различни от „потребителската такса“ по чл.37, ал.1 от ЗЗО, са накърнени икономическите им права, защото те са заплатили за „услуга“, която не са поискали и не им е била предоставена. Необосновано е възражението на касатора, че контролът относно това нарушение следва да бъде осъществен от ИА „Медицински надзор“. Касае се за неизпълнение на задължение по НРД за МД във връзка с осъществуване на медицинска дейност финансирана от НЗОК, която се контролира съгласно чл.73 ал.1 от ЗЗО от контролните органи по чл.72 ал.2 от същия закон. Ето защо в компетентността на управителя на НЗОК е да наложи санкцията за допуснатото нарушение. Анализът на релевантните към предмета на спора материалноправни норми налага извод в подкрепа на приетото от страна на първоинстанционния съд, а именно, че лечебното заведение е допуснало визираното в оспорената заповед нарушение, за което му е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 150 лв.. Обосновано съдът е приел, че този размер на санкцията е съответен на тежестта на нарушението, преценена на плоскостта на защитените обществени отношения, както и обстоятелството, че се отнася до второ извършено такова в рамките на няколко месеца, както и че са засегнати икономическите права на пациента. Сочената от касатора дейност, която се покрива по посочената такса, представлява част от дейността която лечебното заведение следва да извършва при предоставяне на медицинска помощ. Тази услуга не е поискана от пациента, поради което задължавайки го да я заплати ЛЗ е нарушило императивните забрани по чл.33, т.4 от НРД за МД за 2023-2025г. и чл.2, ал.4 от Наредбата за осъществяване право на достъп до медицинска помощ. Първоинстанционният съд подробно е изследвал възражението, че са наложени две наказания за едно нарушение, като е прието за неоснователно. Тези мотиви се възприемат от касационната инстанция, поради което не следва да бъдат приповтаряни. С оглед гореизложеното, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Искания за разноски не са правени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,