Определение № 6466 от 16.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5785/2025 г.
ВАСЧетвърто отделение16.06.2025 г.докладчик Кремена Хараланова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 467/08.05.2025 г., постановено по преписка № КЗК-357/2025 г. от Комисията за защита на конкуренцията. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА секретар: Членове: /п/ МИРА РАЙЧЕВА /п/ ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 216а във връзка с чл. 205, ал. 3 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Образувано е по частна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на МВР/ОДМВР/-Монтана, чрез процесуалния му представител юрисконсулт К. Димитрова, срещу определение № 467/08.05.2025 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка № КЗК-357/2025 г., с което е оставено без уважение искането му за допускане на предварително изпълнение на негово решение № D43379277/11.04.2025 г. за определяне на изпълнител на обществена поръчка по вид "публично състезание", с предмет "Извънгаранционно техническо обслужване и ремонт на служебни автомобили и мотоциклети, числящи се на ОДМВР-Монтана". Частният жалбоподател твърди, че са налице предпоставките за допускане на предварително изпълнение, поради което претендира отмяната на обжалвания акт и постановяване на друго определение, с което да бъде уважено искането му за допускане на предварително изпълнение. Ответните страни, редовно уведомени, не изразяват становище по частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, приема частната жалба, като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 216а ЗОП, за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред КЗК е образувано по жалбата на "Аутосорсинг България" ЕООД, срещу решение № D43379277/11.04.2025 г. на директора на ОДМВР-Монтана, за определяне на изпълнител на обществена поръчка с горепосочения предмет, открита с негово решение № F649257/24.02.2025 г. Едновременно с депозирането на писмено становище по жалбата, от възложителя е предявено искане за допускане на предварително изпълнение на атакувания акт. В тази връзка е постановено обжалваното определение, с което Комисията приема, че не са налице материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 205, ал. 4 ЗОП, за допускане на поисканото предварително изпълнение. В мотивите си КЗК изтъква, че независимо, че в искането на възложителя е предоставена обширна информация относно спецификата на предмета на обществената поръчка и целения от нейното реализиране резултат, като същевременно е акцентирано и върху обществената й значимост, в случая не са посочени фактически обстоятелства, обосноваващи извод за неотложността от възлагане на поръчката, нито са представени съответни доказателства. Атакуваното определение е правилно. Съгласно чл. 205, ал. 4 ЗОП, когато се обжалва решение за избор на изпълнител възложителят може в становището си по чл. 200, ал. 2 ЗОП да поиска от КЗК допускане на предварително изпълнение на решението. Комисията се произнася по това искане, като съгласно ал. 4 на чл. 205 ЗОП допуска предварително изпълнение на решението за избор на изпълнител, но само по изключение - когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. Вярно е, че предметът на процесната поръчка обуславя извод за обществената му значимост, предвид това, че предполага избора на изпълнител, който да извършва извънгаранционното техническо обслужване и ремонт на зачислените на ОДМВР-Монтана, служебни автомобили и мотоциклети, посредством които се обезпечава поддържането на обществения ред, опазването на сигурността и реакцията на служителите на МВР при различни инциденти и престъпления на съответната територия. Но независимо от това, обоснован е направеният от КЗК краен извод, че в случая не се установяват непосредствено застрашени, особено важни държавни или обществени интереси, нито възможност за настъпване на значителна или трудно поправима вреда, а оттам и че не е налице неотложност, налагаща допускането на предварителното изпълнение на оспореното пред нея решение. Още повече, като се отчита, че отстраняването на евентуален порок в обжалвания акт на възложителя, макар и с известно забавяне, би нанесло много по-малки вреди за обществото, отколкото провеждането на незаконосъобразна процедура, по която да бъде предварително възложено изпълнението на поръчката. Посочените изводи на КЗК съдът преценява като правилни - обусловени от данните по делото и едновременно с това, съответни на материалноправната разпоредба на чл. 205, ал. 4 ЗОП. Допускането на предварително изпълнение на решението за избор на изпълнител има характера на предоставена от законодателя възможност за сключване на договор за възлагане на обществена поръчка преди окончателното приключване на спора по отношение законосъобразността на акта на възложителя, регламентирана само по изключение и осъществима с цел избягването на сериозни негативни последици. Но възложителят е този, който претендира допускане на предварително изпълнение, поради което, по аргумент от чл. 205, ал. 2 ЗОП, именно той носи тежестта за доказване на обстоятелствата, налагащи отклонението от общото правило. В разглеждания случай това не е сторено, при което обосновано искането е счетено от Комисията за недоказано, и оттам - за неоснователно. Сам по себе си, изтъкнатият от частния жалбоподател факт, че предходният договор за изпълнение на извънгаранционното обслужване и ремонт на служебните МПС на ОДМВР-Монтана е изтекъл на 11.04.2025 г., не налага различен извод, още повече, че в задължение на възложителя е да открие, проведе и финализира своевременно процедурата по възлагане на обществената поръчка, докато в случая такава е открита едва около месец и половина преди тази дата - на 24.02.2025 г. По изложените съображения, правилно с оспорения акт на КЗК е прието, че не е налице неотложност за изпълнението на решението за определяне на изпълнител, както и че с искането не са представени доказателства, сочещи, че от забавянето на процедурата ще произтекат негативни последици от вида на тези, визирани в чл. 205, ал. 4 ЗОП. Наведените в искането до КЗК обстоятелствени доводи на възложителя, дословно възпроизведени и в частната му жалба до съда, не обосновават различен извод, като изцяло относими към изначалната необходимост на възложителя от възлагането на обществената поръчка, и в действителност - без правно значение за преценката, дължима от КЗК и съда, за наличието на материалноправните предпоставки по чл. 205, ал. 4 ЗОП. Освен това, следва да се отбележи, че спирането на процедурата, поради обжалването на приключващия я акт на възложителя, е за кратък период от време с оглед съкратените срокове за произнасяне по жалбата от КЗК и Върховния административен съд. Предвид установеното от фактическа страна, съдът приема, че в случая не се установява основание, налагащо отмяната на атакувания акт на КЗК, с който е прието, че не са налице визираните от чл. 205 ЗОП, материалноправни предпоставки за допускане на предварителното изпълнение на решението на възложителя за определяне на изпълнител на обществената поръчка, а оттам и че частната жалба е неоснователна и оспореното определение на Комисията, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 216а, ал. 1 ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,