Определение № 1991 от 03.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 1927/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. и И. И. против решение № 126/29.05.2025 г. по в.т.д. № 178/2025 г. на Окръжен съд Шумен в частта, с която е потвърдено решение № 260134/08.11.2021 г. по гр.д. № 271/2021 г. на Районен съд Нови Пазар за уважаване на иск с правно основание чл. 422 ГПК относно дължимост на законна лихва върху сумата 3 970, 20 евро, считано от 24.11.2020 г. до окончателно й изплащане.

В касационната жалба касаторите сочат наличието на хипотезите на чл. 281, т. 3, предл. 2 ГПК. Поддържат теза, че съдът не е изпълнил указанията, дадени от предходен състав на ВКС с решение № 129/2024 г. по т. д. № 630/2023 г. на I т.о. Считат, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване поради наличие на хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК като поставят следните въпроси:

1. “Следва ли при приложение на чл. 23 ЗПК, имаща за цел транспониране на чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО, след признаване на договор за потребителски кредит за недействителен на основание чл. 22 ЗПК съдът да извърши сравнение при обстоятелствата по делото между сумите, които кредиторът би получил като възнаграждение по договора за потребителски кредит при условие, че беше спазил изискванията, посочени в чл. 22 ЗПК със сумите, които би получил, като се приложи чл. 23 ЗПК?“

2. “Ако при сравнението се окаже, че сумата, която кредиторът би получил в резултат от приложение на чл. 23 ЗПК, е от полза за кредитора, компенсира го, или санкцията за кредитора е отслабена, следва ли съдът да остави разпоредбата на чл. 86 ЗЗД без приложение?“

Твърди се противоречие с указанията, дадени в решение № 129/2024 г. по т. д. № 630/2023 г. на I т.о., и решения на СЕС по дело С-565/2012 г. и по дело С-520/2021 г. При тези оплаквания и съображения касаторите молят за постановяване на акт, с който въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено в обжалваната част с присъждане на разноски

Ответникът по касация „Първа инвестиционна банка“ АД моли да не бъде допускано касационно обжалване поради липса на основания за това. Алтернативно моли въззивното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно постановено в частта, атакувана от касаторите. Претендира присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Съвместната касационната жалба е подадена от легитимирани да обжалват акта страни в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което се явява процесуално допустима.

Настоящият съдебен състав констатира, че пред Съда на Европейския съюз е образувано дело С-641/25 по отправено преюдициално запитване относно правото на търговеца да иска от потребителя лихва за забава при обявяване на договор за кредит за недействителен, включително за период преди деня на влизане в сила на решението, с което договорът се обявява за недействителен.

Като съобрази нормата на чл. 633 ГПК, настоящият състав на ВКС намира, че на основание чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1, изр. 1 ГПК производството по настоящото дело следва да бъде спряно до произнасяне от Съда на Европейския съюз по отправеното до него преюдициално запитване, по което е образувано С-641/25 г., доколкото въпросът е включен в предмета на т. д. № 1927/25 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о.

С тези мотиви настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС,