Определение № 87 от 11.07.2016 г. на ВКС по н. д. № 611/2016 г.

Районният съд в Кнежа е прекратил пред себе си наказателно дело от общ характер като съд, „на който делото е подсъдно, [но той] не може да образува състав” (чл.43, т.3 НПК) за неговото разглеждане; поискал е ВКС да „реши делото да бъде разгледано от друг, еднакъв по степен съд” (пак там). Пред ВКС прокурорът от Върховната касационна прокуратура е изразил становище за основателност на искането. ВКС намери искането за основателно. Заедно с него районният съд е удостоверил, че отвелите се от разглеждане на делото трима съдии са всички, които биха могли да го разгледат. Това е достатъчно за уважаване на искането, въпреки неубедителното мотивиране на отвода на единия от съдиите (бил„произнасял[присъди по две предишни дела от 2009 и 2010 г.]против подсъдимия[…,]като е логично да се предполага от него, че има […]негативно отношение против същия, въпреки че реално няма […]такова”). От друга страна, съдът, който в най-голяма степен отговаря на целесъобразността, вложена в уредбата за промяна на местната подсъдност (да създава възможния минимум затруднения от тази промяна при разглеждане на делото), е според ВКС Белослатинския районен съд. Ето защо