Определение № 129 от 01.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 1247/2021 г.

Постъпила е молба по чл.248, ал.1 ГПК от ответната страна АД „Силови машини”, Руска федерация за изменение на Определение № 222 от 21.04.2022г., постановено по настоящото дело в частта, с която не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по иска с правно основание чл.82 ЗЗД с искане да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение „за процесуалните действия на страната пред ВКС”. С молба, подадена след образуване на касационното производство вх.№ 1421 от 14.02.2022г. ” и преди произнасянето на настоящия състав по реда на чл.288 ГПК, АД „Силови машини” е поискало присъждане на разноски при недопускане на касационното обжалване и е представило списък по чл.80 ГПК. С определението по чл.288 ГПК при недопускане на касационното обжалване по иска по чл.82 ЗЗД, разноски са присъдени единствено на другия ответник „Риск инженеринг”АД. Съгласно списъка по чл.80 ГПК се иска присъждане на сума в размер на 54 420.95лв. - по фактура № 591 от 13.07.2020г. за 33 570лв. и по фактура 619 от 10.12.2020г. за 20 850.77лв. В молбата е пояснено, че в основанието на фактурите е посочен номерът на въззивното дело - 1314/2020г. на САС, но първата фактура е издадена и съответно платена след депозиране на писмените бележки пред САС, „с което вече са били изчерпани процесуалните действия пред тази инстанция”; втората фактура е издадена и платена след постановяване на въззивното решение и се отнася за отговор на касационната жалба. В писмен отговор другият ответник „Риск инженеринг”АД счита молбата за основателна. Ищецът /касатор/ „Топлофикация София”ЕАД по подробно изложени съображения оспорва основателността на искането. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Молбата по чл.248 ГПК е подадена в преклузивния срок. Същата е неоснователна, независимо че, страната е направила искане за присъждане на разноски при недопускане на касационното обжалване преди постановяване на определението по чл.288 ГПК и е представила списък по чл.80 ГПК: По отношение на сумата 33 570лв по фактура № 591 от 13.07.2020г.: Като основание във фактурата е посочено „процесуално представителство по т.д.№ 1314/220г. пред САС и последващи процесуални действия”. Фактурата е издадена на 13.07.2020г. за сумата 17 164.16 евро с левова равностойност 33 570.18лв. АД „Силови машини” е уведомено за постановеното на 07.08.2020г. въззивно решение на 01.09.2020г., подало е молба по чл.248 ГПК пред САС на 02.09.2020г. с искане за присъждане на сума в същия размер по фактура от 24.06.2020г. Въз основа на тези данни, (дори да се счете, че не е налице дублиране на сумата от 17 164.16 евро) следва несъмнен извод, че процесуалните действия, за които е издадена фактура № 591/13.07.2020г., няма как да са във връзка със защита в касационното производство, което е образувано по подадена от ищеца касационна жалба на 25.09.2020г. По отношение на сумата 20 850.77лв. по фактура 619 от 10.12.2020г.: Като основание във фактурата е посочено „процесуално представителство по т.д.№ 1314/2020г. на САС, съгласно писмо за възлагане от 13.06.2019г. и допълнително споразумение от 15.05.2020г.”. И двата цитирани във фактурата документа, послужили като основание за издаването й - писмо за възлагане и допълнително споразумение носят също дата към момент, който предхожда и постановяване на първоинстанционното решение и уведомяването на страната за него, и депозирането на касационната жалба от насрещната страна. Поради това, очевидно неоснователно е твърдението, че сумата по тази фактура „се отнася до отговора на касационната жалба”, който „Силови машини” е депозирало на 12.11.2020г. Датата на издаване на фактурите и плащането на възнаграждението са ирелевантни за момента, към който в действителност е договорено заплащането на възнаграждението за съответните процесуални действия, които обективно могат да бъдат осъществени на съответния етап от съдебното производство - съобразно етапа на развитието на делото. Страната недобросъвестно чрез представяне на доказателства за договорено адвокатско възнаграждение за процесуални действия, които не са относими към защитата пред настоящата инстанция, се домогва да й бъде присъдено възнаграждение за касационното производство при недопуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта по чл.82 ЗЗД. Ясно във фактурите защитата и процесуалните действия са посочени като дължими и осъществявани пред въззивната инстанция; на този етап от развитието на делото във времево отношение съответстват данните във фактурите. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.