Решение № 1614 от 12.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6488/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от „Юробанк България“ АД против решение № 7136/ 28.02.2025 г. по адм. д. № 2331/2024 г. по описа на Административен съд – София-град. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва извода на съда, че не е налице бездействие на Областния управител на област Благоевград да плати дължимата сума за обезщетение на отчуждените земеделски земи. Моли да бъде отменено решението на съда и да бъде уважен предявения иск. Претендира заплащане на разноски по делото. В съдебно заседание се представлява от адвокат М. Антонова, която поддържа касационната жалба. Ответникът - Областна администрация Благоевград, редовно призован, се представлява от директор на Дирекция "Административно-правно обслужване, финанси и управление на собствеността" - А. В.. Моли да се остави в сила като правилно решението на административния съд, постановено в съответствие на материалния и процесуалния закон. Твърди, че в случая е налице изричен отказ по молбата "Юробанк България" АД на областния управител, който не е обжалван и е влязъл в сила. Възразява, че "Юробанк България" АД не са собственици на имотите. С постановлението за възлагане на изпълнително дело от 1999 г., имотите са възложени на "ДЗИ Банк" за задължения, собственост на длъжника му ЕТ "Г. Саботанов - Мерино", който е праводател и е прехвърлил тези имоти още 1994 г. на ЕТ "Еталон-ОИАМ-И. Маламов", на който ние сме изплатили обезщетение. Става въпрос за продажба на чужда вещ и "ДЗИ Банк" не е ставал собственик на описаните в постановлението за възлагане имоти. Счита, че няма непосредствена причинно-следствена връзка между бездействието и настъпилия вредоносен резултат, а именно, че изплащането на обезщетението от областния управител, е обосновано от влязлото в сила решение на МС. Прави възражение за претендираните разноски и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по приложен списък. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд – София-град е образувано по искова молба от „Юробанк България“ АД, гр. София, с която са предявени срещу Областна администрация на област Благоевград осем обективно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за претърпени имуществени вреди от бездействието на ответника да изпълни задълженията си по чл. 34а ЗДС, а именно да бъде изплатено на дружеството дължимото парично обезщетение за отчуждените с Решение № 749/10.09.2016 г. имоти, негова собственост, в посочените в исковата молба размери както следва: Сумата от 2 646 лв., представляваща обезщетение по чл. 346 от ЗДС по отношение на недвижим имот с № по регистър към ПУП-ПП 200.1 /селскостопански двор/, с обща площ от 864 кв.м.; Сумата от 4 385 лв., представляваща обезщетение по чл. 346 от ЗДС по отношение на недвижим имот с № по регистър към ПУП-ПП 200.1 /сграда/ с обща площ от 176 кв.м.; Сумата от 2 810 лв., представляваща обезщетение по чл. 346 от ЗДС по отношение на недвижим имот с № по регистър към ПУП-ПП 200.2 /стопански двор/ с обща площ от I 370 кв.м.; Сумата от 4 195 лв., представляваща обезщетение по чл. 346 от ЗДС по отношение на недвижим имот с № по регистър към ПУП-ПП 200.2 /сгради/ с обща площ от 180 кв.м.; Сумата от 6 088 лв., представляваща обезщетение по чл. 346 от ЗДС по отношение на недвижим имот с № по регистър към ПУП-ПП 200.3 /стопански двор/ с обща площ от 1 960 кв.м.; Сумата от 4 393 лв., представляваща обезщетение по чл. 346 от ЗДС по отношение на недвижим имот с № по регистър към ПУП-ПП 200.3 /сграда/ с площ от 464 кв.м.; Сумата от 969 лв., представляваща обезщетение по чл. 346 от ЗДС по отношение на недвижим имот с № по регистър към ПУП-ПП 200.4 /стопански двор/ с обща площ от 969 кв.м и сумата от 6 863 лв., представляваща обезщетение по чл. 346 от ЗДС по отношение на недвижим имот с № по регистър към ПУП-ПП 200.4 /сгради/ с обща площ от 469 кв.м. Съдът е отхвърлил предявените от „Юробанк България“ АД, гр. София, срещу Областна администрация на област Благоевград осем обективно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за претърпени имуществени вреди от бездействието на ответника да изпълни задълженията си по чл. 34а ЗДС. Изложил е мотиви, че изплащането на обезщетението не е фактическо, а правно действие. Според съда е необходима преценка относно правото на собственост върху имота, последвана от акт, с който се нарежда или отказва изплащането му. Този акт, по разбиране на съда, представлява ИАА, който подлежи на съдебен контрол за неговата законосъобразност. Съдът е приел за установено, че по отношение на ищеца такъв акт е издаден и това е Писмо изх. № 30-00-113/1/ от 29.11.2023 г., издадено от Областния управител на област Благоевград въз основа на искането на ищеца да му бъде изплатено обезщетение за процесните имоти. Съдът е направил извод, че след като вече е налице акт, с който е отказано изплащане на обезщетението, то неизплащането му не може и не следва да бъде преценявано като бездействие. Посочил е, че правната норма на чл. 39а, ал. 2 ЗДС вменява задължение на областния управител, но не за действие, а за издаване на административен акт, който ако е неблагоприятен за заявителя, подлежи на съдебен контрол и именно в такова производство същият може да установи, че именно на него се дължи определеното с РМС обезщетение. Поради това съдът е приел, че неизплащането на процесното обезщетение на ищеца от областния управител не представлява бездействие, каквото именно е заявил в основанието си на предявените искове. Решението е правилно. Съдът е изложил обосновани мотиви, които се споделят напълно от касационната инстанция. От фактическа страна по делото е установено, че с Решение №749/10.09.2016 г. на основание чл. 34а, ал. 1, вр. чл. 34б и §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост Министерски съвет е отчужил за държавна нужда за изграждане на обект: "Автомагистрала "Струма", засягащ землищата на с. Зелен дол, с. Покровник, с. Мощанец и с. Церово, община Благоевград, с. Железница, с. Градево, гр. Симитли (с изключение на частта, попадаща в регулационните граници на града), с. Крупник и с. Полето, община Симитли, област Благоевград, имоти и части от имоти - частна собственост, намиращи се в землищата на с. Зелен дол, с. Покровник, с. Мощанец и с. Церово, община Благоевград, с. Градево и гр. Симитли (с изключение на частта, попадаща в регулационните граници на града), община Симитли, област Благоевград. Като собственик на част от тези имоти в приложението е посочен ЕТ „Еталон-ИАМ-И. Маламов“ и за издаденото РМС по отношение на процесните имоти АПИ е уведомил посочения в приложението собственик ЕТ „Еталон-ИАМ-И. Маламов “. Доколкото в предвидения срок в Агенцията не са се явили собственици с надлежно окомплектовани документи за изплащане на определените им обезщетения, с писмо от 05.01.2017 г. АПИ е информирала Областния управител на област Благоевград, че сума в размер на 1014505 лева, която представлява общата стойност на определените обезщетения за собствениците, по отношение на които е налице влязъл в сила отчуждителен акт, е преведена по сметката на Областната администрация. Към писмото е приложено платежно нареждане за преведената сума. В писмото е посочено, че АПИ не е актуализирала информацията за собствеността върху засегнатите имоти, която е динамична във времето поради непрекъснатия процес на покупко-продажба на недвижими имоти. На 13.01.2017 г. И. А. М. е депозирал заявление до Областния управител на област Благоевград с искане да му бъде изплатено полагащото му се обезщетение за отчуждените имоти по приложението от решението на МС, като е представил необходимите за това документи, удостоверяващи правото му на собственост, включително актуални скици на имотите, удостоверения за тежести от Служба по вписванията, в които е посочен като собственик. Представил е и декларация за липса на подадена жалба срещу РМС и на спор за материално право. Искането е разгледано от назначена комисия и в изготвен Протокол тя е приела, че същото е основателно и по посочената банкова сметка на заявителя следва да се преведе сума в размер на 32349 лева, представляваща обезщетение за собствените му имоти, отчуждени в РМС. Протоколът е утвърден от областния управител и на 23.02.2017 г. сумата е преведена на ЕТ „Еталон-ИАМ-И. Маламов“. На 23.11.2023 г. от „Юробанк България“ АД, гр. София е подадена молба, с която е поискано да му се изплати обезщетението за отчуждаване на същите имоти, заедно със съответната лихва, която обслужващата банка начислява върху депозираната сума за периода на депозита по посочена банкова сметка. В молбата се твърди, че имотите са собственост на дружеството, за установяване на което са представени писмени доказателства. С писмо изх. №30-00-113/1/ от 29.11.2023 г. Областния управител на област Благоевград уведомил дружеството, че за описаните имоти в землището на с. Градево, общ. Симитли вече е изплатено определеното обезщетение на ЕТ „Еталон-ИАМ-И. Маламов“, на когото същото е определено в приложението към т. 1 от Решение №749/10.09.2016 г. и който е подал заявление с приложени доказателства, удостоверяващи правото му на собственост. За да установи правото си на собственост върху имотите ищецът е представил доказателства в тази насока: Постановление за възлагане от 07.12.2004 г. на П. К. - съдия-изпълнител при PC - Благоевград по изп. дело № 50/1999 г. по описа на СИС - Благоевград, по силата на което „ДЗИ БАНК“ АД с придобило собствеността върху следните недвижими имоти: 1. Едноетажна сграда, представляваща обор в гр. Симитли, кв. Ораново, със застроена площ от 510 кв.м. и прилежаща земя с площ от 3 152 кв.м, съгласно скица, при съседи: изток - парцел III, запад - обслужващ път, север - обслужващ път, юг - обслужващ път. 2.Едноетажна сграда, представляваща тютюнева сушилня в землището на с. Железница, ведно с прилежащата към нея земя от 1 185 кв.м., заедно със застроената съгласно скица, при съседи: изток-обслужващ път, парцел III, запад - обслужващ път, север - свободна площ, юг - свободна площ. 3. Едноетажна сграда, представляваща овчарник в с. Железница, със застроена площ от 420 кв.м. и прилежаща към него земя от 1 988 кв.м., заедно със застроената съгласно скица, при съседи: изток - свободна площ, запад - обслужващ път, парцел II и IV, север - свободна площ, юг - свободна площ. 4. Едноетажни сгради, представляващи обор с битова къща в с. Железница, със застроена площ от 208 кв.м. и прилежаща земя с площ от 1 372 кв.м., заедно със застроената, съгласно скица, при съседи: изток - парцел VI и III, запад - обслужващ път, север - обслужващ път, юг - обслужващ път. 5. Еднаетажна сграда, представляваща сеновал в с. Железница, с прилежаща към него земя от 864.22 кв.м., при съседи: изток - парцел V, запад - свободна площ, север - свободна площ и юг - обслужващ път. 6. Едноетажна сграда, представляваща сеновал в гр. Симитли, кв. Ораново. със застроена площ от 196 кв.м. и прилежащата към сградата земя от 1 346.48 кв.м., при съседи: изток - обслужваш път, запад - съществуващ път, север - съществуващ път и юг - парцел V, собственост на длъжника ЕТ „Мерино-Г. Саботинов“ гр. Благоевград. С нотариален акт за удостоверяване на право на собственост - констативен № 146, том IV, per. № 10808, дело № 686 от 01.09.2006 г. на нотариус И. Кутева, per. № 241 на НК, с район на действие PC - Благоевград, вписан в Служба по вписванията - гр. Благоевград с вх.рег. № 2710 ог 01.09.2006 г., акт № 91, том II, дело №2078/2006 г., „ДЗИ БАНК“ АД е било обявено за собственик на посочените по-горе недвижими имоти. Видно от Решение № 61 от 01.11.2007 г. по ф.д. № 10646/91 г. на Софийски градски съд „ДЗИ Банк“ АД, се е вляло в „Юробанк България“ АД. Съгласно разпоредбата на чл. 39а, ал. 2 от Закона за държавната собственост, в случаите, когато собственикът на имота не е потърсил в едномесечен срок от публикуване на съобщението определеното му обезщетение, бившият собственик на отчуждения имот или неговите правоприемници доказват правото си да получат определеното обезщетение пред областния управител, който нарежда на банката да изплати дължимото обезщетение заедно със съответната лихва. Както за нареждането да се плати обезщетението, така и за отказа да се плати, областният управител следва да издаде изричен акт. След подаденото заявление от ЕТ „Еталон-ИАМ-И. Маламов“ да му се изплати обезщетение за отчуждените имоти, назначената от областния управител на област Благоевград комисия е изготвила протокол. С печат и резолюция на протокола, областният управител е одобрил плащането, което представлява и нареждане до банката да преведе сумата по сметката на едноличния търговец. Нормално е в административното производство в тези случаи областният управител да издаде заповед, с която да одобри плащането. Но в случая поставената от него резолюция „утвърдил“ има същите правни последици. Що се отнася до подадената от „Юробанк България“ АД молба от 17.11.2023 г. до областния управител по чл. 39, ал. 2 ЗДС, по нея той е бил длъжен също да се произнесе изрично. В отговора си от 29.11.2023 г. областният управител е посочил, че за описаните в молбата имоти вече е платено обезщетение на ЕТ „Еталон-ИАМ-И. Маламов “. Този отговор по съществото си представлява отказ да се плати по отношение на молителя и е подлежал на обжалване в сроковете по чл.140 АПК. В съответствие с изложените мотиви, административният съд правилно е приел, че в хипотезата на чл. 39а, ал. 2 ЗДС не може да е налице бездействие на административния орган - областният управител, поради това че той винаги следва да се произнесе с изричен акт. Защитата на правоимащите е или да обжалват мълчалив отказ да им бъде заплатено обезщетението или да обжалват изричния акт, с който им се отказва да им бъде заплатено то. Това не изключва защита на правата на „Юробанк България“ АД по гражданскоправен ред срещу лицето, за което твърдят не е било собственик на отчуждените имоти и не е следвало да получи сумите за обезщетение. С оглед на това решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. На ответника следва да бъде заплатено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение