Решение № 156 от 25.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 393/2009 г.

Решение № 156 от 25.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 393/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Емил Марков Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на застрахователя "Б" А. - София, подадена против въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, с-в II-В, постановено на 4.VII.2008 г. по гр. д. № 148/08 г., с което, като неоснователен и недоказан, е бил отхвърлен иска на този търговец с правно основание по чл. 402, ал. 1 (отм.) във вр. чл. 407, ал. 1 (отм.) ТЗ, предявен срещу "Д" А. - София, чиито предмет е била претенцията за заплащане на сума в размер на 1 324 лв. - като платено по риска "каско" застрахователно обезщетение за вреди, нанесени на л. а. "Л" с ДК № С* в резултат от настъпило на 5.V.2002 г. пътнотранспортно произшествие с участието на друг л. а. - марка "Л", модел ВАЗ 2103, с ДК№ Е* собственост на И. Д. Т. от с. М., но към този момент управляван от В. К. Ц. от гр. г. С единственото оплакване за незаконосъобразност на атакуваното въззивно решение на СГС "Б" АД-София претендира касирането му изцяло и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който исковата му претенция да се уважи за сума в размер на 1 324 лв., като бъдат присъдени и всички направени от дружеството в трите инстанции съдебно-деловодни разноски. С определение № 508 от 9.IХ.2009 г., постановено по делото, касационният контрол е допуснат поради наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: решаване от въззивната инстанция в противоречие със задължителната практика на ВКС на материалноправния въпрос за възможността упълномощаването на виновния за настъпването на процесното ПТП водач да е било извършено с конклудентни действия от страна на собственика на автомобила, с който това произшествие е било причинено: т. 10 от ППВС № 7/77 г. от 4. Х.1978 г. Ответното по касация "Д" А. - София е изразило чрез процесуалния си представител юрисконсулта Д. становище в откритото с. з. пред настоящата инстанция, че жалбата на "Б" АД - София следвало да бъде оставена без уважение, понеже бил спорен по делото въпросът за надлежното упълномощаване на водача на ладата, участвала в ПТП, от което са били причинени вреди на другия лек автомобил - "Л" с ДК№ С* Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение при такъв изход на делото в настоящата инстанция. Като взе предвид оплакванията и доводите по жалбата и извърши проверка по чл. 290, ал. 2 ГПК относно правилността на атакуваното въззивно решение, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, приема следното: Жалбата на "Б" А. - София е основателна. Атакуваното въззивно решение на СГС е постановено в нарушение на материалния закон: чл. 5, ал. 1 от Наредба за задължителното застраховане (отм.) Първостепенният съд, процедирайки в съответствие с изискването на чл. 109, ал. 4 ГПК (отм.), е приел, че спорни по делото са били три въпроса: 1/ Относно виновността на водача на л. а. "Л"; 2/ Относно валидността на застрахователното правоотношение между собственика на същата лада И. Д. Т. и ответното "Д" АД-София и 3/ Досежно размера на обезщетението, претендирано от първия срещу втория застраховател. Като резултат, в мотивите на първоинстанционното решение е било прието, както че застраховката между ответника /"Д" АД-София/ и И. Т. е породила действие, така и че ПТП-то на 5.05.2002 г. е причинено от застрахованият при този ответник л. а. ВАЗ 2103, управляван от В. Ц. "като упълномощено лице", а също и че вредите причинени от неговите действия се покривали от сключената застраховка "гражданска отговорност". Във въззивната си жалба пред СГС ответното "Д" АД - София не е противопоставяло възражение, че виновният за настъпване на ПТП водач В. Ц. не е бил всъщност редовно упълномощен от собственика на лекия автомобил лада - ВАЗ 2103 И. Д. Т. Напротив, оплакванията на въззивника са били, че в първата инстанция делото е било решено "при липса на пасивна материалноправна легитимация по иска, произтичаща от невалидност на застрахователна полица и при недоказаност на извършен деликт - с оглед на нередовност във формата на представения констативен протокол, който не съдържа дата". При тези констатации и по аргумент от текста на чл. 109, ал. 4 ГПК (отм.), се налага извод, че въпросът дали виновния за настъпване на процесното ПТП водач е бил редовно упълномощен, не е бил сред спорните по делото, а е недопустимо същият да може да бъде повдиган сега - като защитно възражение, за първи път пред касационната инстанция. От друга страна, макар да е приел, че упълномощаването на определено лице за водач на МПС от неговия собственик, може да се извърши и с конклудентни действия на последния, въззивният съд е игнорирал установеното по делото обстоятелство, че при съставяне на констативния протокол от КАТ за настъпилото на 5.V. 2002 г. ПТП, водачът Ц. е представил намиращият се у него регистрационен талон на ладата, видно от който е, че неин собственик е бил И. Д. Т. от с. М.. С. разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от действалата при настъпването на ПТП от 5.V. 2002 г. Наредба за задължителното застраховане (отм.), задължителната застраховка "гражданска отговорност" покрива отговорността на собствениците, ползвателите и държателите на МПС, както и на упълномощените от тях лица за водачи. При липсата на нормативно изискване за форма на упълномощаването, а и щом между страните по делото не е било спорно, че и ключовете, и регистрационния талон от ладата са се намирали в държане на виновния за настъпването на ПТП от 5.V.2002 г. водач В. К. Ц., т. е. липсват данни той да е установявал по престъпен начин фактическата си власт върху този лек автомобил, то в нарушение на диспозитивното начало в процеса се явява преценката на въззивния съд за липса на обективираното в действителност като конклудентно действие упълномощаване на правоспособния Ц. от собственика Т. да управлява това МПС, за което са му били доброволно предоставени от него ключове и регистрационен талон. С оглед всичко изложено обжалваното от "Б" АД-София въззивно решение на СГС ще следва да се отмени изцяло, като вместо него бъде постановено друго - идентично по смисъл и съдържание с това на първостепенния съд - за уважаване на иска с правно основание по чл. 402, ал. 1 (отм.) във вр. чл. 407, ал. 1 (отм.) ТЗ до размер на сумата 1 324 лв., но с разликата че към разноските за първоинстанционното производство следва да се прибави и сбора от внесените по с/ка на ВКС две държавни такси: първоначална от 30 лв. и допълнителна, в размер на 26.48 лв. или общо 277.73 лв. /двеста седемдесет и седем лева и седемдесет и три стотинки/. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение