Определение № 10 от 19.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2305/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадена от Ц. С. С., чрез адв. П. Г., частна жалба против определение № 135 от 13. 05. 2020 г. по в. гр. д. № 105/2019 г. на ОС – Разград в частта, с която е оставено без уважение искането на Ц. С. С. по чл. 248 ГПК за допълване на въззивното решение в частта за разноските, като бъдат осъдени Й. П. Ц. и Д. А. Ц., на осн. чл. 38 ЗА, да заплатят на адв. П. Г. по 496, 50 лв. всеки от тях, които суми представляват адвокатски възнаграждения за осъществяваното безплатно процесуално представителство на Ц. С. по предявените срещу него от Й. Ц. и от Д. Ц. искове по чл. 31, ал. 2 ЗС, в частта, с която е уважено искането на Й. Ц. по чл. 248 ГПК, за изменение на решението в частта за разноските чрез цялостно отхвърляне претенцията на Ц. С. С. за осъждането й за сумата 623 лв. съдебни разноски, направени при разглеждане на делото във въззивното производство, и в частта с която Ц. С. С. е осъден да заплати на Й. П. Ц. сумата 267, 78 лв. деловодни разноски. Твърди се, че в първите две атакувани части определението е незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на чл. 78 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА, а в частта, с която частният жалбоподател е осъден да заплати разноски на Й. Ц. определението е недопустимо, тъй като е постановено по непредявено искане. Иска се обезсилването му в недопустимата част, отмяната му в останалите обжалвани части, уважаване на молбата на Ц. С. С. по чл. 248 ГПК и отхвърляне на молбата на Й. Ц. по чл. 248 ГПК. Ответницата по частната жалба Й. П. Ц. не изразява становище по същата. При преценка основателността на частната жалба настоящият състав на Върховния касационен съд съобрази следното: С въззивното решение в частта за разноските (с характер на определение в тази част) Д. Ц. и Й. Ц. са осъдени, на осн. чл. 78 ГПК, да заплатят на Ц. С. по 623 лв. разноски, направени при разглеждане на делото във въззивното производство, а С. К. е осъдена, на осн. чл. 78 ГПК, да заплати на Ц. С. разноски в размер на 571 лв. Д. Ц., Й. Ц. и С. К. са осъдени, на осн. чл. 38 ЗА, да заплатят на адв. П. Г. сумата 600 лв. възнаграждение за безплатно оказаната на Ц. С. адвокатска помощ и процесуално представителство. Ц. С., чрез адв. П. Г., е подал молба по чл. 248 ГПК, с която е направил две искания: а/. да бъде изменено, на осн. чл. 248 ГПК, въззивното решение в частта, с която тримата съделители Д. Ц., Й. Ц. и С. К. са осъдени, на осн. чл. 38 ЗА, да заплатят на адв. П. Г. сумата 600 лв. възнаграждение за безплатно оказаната на Ц. С. адвокатска помощ и процесуално представителство, като така присъдената сума бъде увеличена със сумата 120 лв. ДДС; б/. да бъде допълнено въззивното решение в частта за разноските, чрез осъждане на Д. и Й. Ц. да му заплатят, на осн. чл. 38 ЗА, по 496, 50 лв. всеки от тях адвокатски възнаграждения за осъществяваното безплатно процесуално представителство на Ц. С. по исковете по чл. 31, ал. 2 ЗС. Молбата му в частта й по т. „а“ е уважена и въззивното определение в тази част е влязло в сила като необжалвано. Молбата му в частта й по т. „б“ е оставена без уважение, като в тази част определението по чл. 248 ГПК е атакувано с подадената пред настоящата инстанция частна жалба по чл. 274, ал. 2 ГПК. Й. Ц. е поискала изменение на решението в частта, с която е осъдена, на осн. чл. 78 ГПК, да заплати на Ц. С. сумата 623 лв.разноски за въззивната инстанция, и в частта, с която е осъдена да заплати на адв. П. Г. сумата 200 лв. (и тримата съделители осъдени общо за 600 лв.) част от възнаграждението за безплатното процесуално представителство на Ц. С.. Заявила е, че с така постановения акт е осъдена два пъти да заплати адвокатски хонорар на пълномощника на съделителя С. – адв. П. Г.. Ответникът по молбата Ц. С. е изразил становище за неоснователност на молбата по съображения, че сумата 623 лв. представлява припадащата се на молителката Й. Ц. част от внесената от него държавна такса по въззивната жалба. Съдът е приел, че молбата на Й. Ц. е основателна, като размерът на възложените в нейна тежест разноски следва да бъде намален със сумата 623 лв. В тази връзка е приел, че от сумата 623 лв. (платена от С. такса за въззивно обжалване и разходи за изготвяне на скица-проект по чл. 7 ЗСПЗЗ, съставляваща неразделна част от въззивното решение) припадащата се на Ц. дължима част възлиза на 373, 43 лв., приел е, че е пропуснал да се произнесе по претенцията на Й. Ц. за осъждане на Ц. С. да й заплати разноски в размер на сумата 641, 22 лв., представляваща припадащата му се част от платените от нея 961, 83 лв. такси за изготвяне на скица-проект по чл. 7 ЗСПЗЗ за три земеделски имота от наследството на Х. К. (без да е направено искане в този смисъл от Й. Ц.), служебно е направил прихващане между сумата 641, 22 лв., дължима от С. на Ц., и сумата 373, 43 лв., дължима от Ц. на С., приел е че в резултат на прихващането задължението на Ц. към С. в размер на 373, 43 лв. се е погасило, а С. е останал задължен за сумата 267, 78 лв. и е осъдил последният да заплати същата на Ц.. С. е обжалвал определението и в частта, с която е уважено искането на Й. Ц. да бъде отхвърлена претенцията на С. за осъждането на Ц. да му заплати сумата 623 лв. съдебни разноски за въззивното производство и в частта, с която С. е осъден да заплати на Ц. сумата 267, 78 лв. разноски по делото. При тези данни настоящият състав прие следното: Подадената от Ц. С. частна жалба е допустима и частично основателна. Определението по чл. 248 ГПК е незаконосъобразно в частта, с която е оставено без уважение искането на С. да бъде допълнено въззивното решение в частта за разноските, като бъдат осъдени Й. Ц. и Д. Ц. да заплатят на адв. П. Г. възнаграждение за безплатно осъществяваното процесуално представителство от Ц. С. в размер на 375 лв. с ДДС, на основание чл. 78 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 и пар. 2а ДР от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претенцията е основателна в посочения размер предвид уважаването на подадената от Ц. С., чрез адв. Пл. Г., въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта му по предявените от Й. Ц. и Д. Ц. против Ц. С. претенции по чл. 31, ал. 2 ГПК, всяка с размер по 2625 лв., и отхвърлянето им за пълните предявени размери. В отхвърлителната му част за разликата над сумата 375 лв. до сумата 993 лв. (претенцията е за присъждане на две адвокатски възнаграждения от по 496, 50 лв. всяко) определението е законосъобразно. За осъществяваното от адв. Пл. Г. процесуално представителство на С. и по двата иска по чл. 31, ал. 2 ГПК следва да се присъди едно адвокатско възнаграждение, тъй като защитата на С. и по двата иска е осъществена с една обща въззивна жалба, в която са изложени идентични аргументи за неправилност на въззивното решение в частта по тези искове. Определението по чл. 248 ГПК е незаконосъобразно в частта, с която е уважено искането на Й. Ц. за изменение на решението в частта за разноските чрез отхвърляне претенцията на С. за осъждането й за сумата 373, 43 лв., представляваща припадащата й се част от платените от С. такса за въззивно обжалване и за разходи за изготвяне на скица-проект по чл. 7 ЗСПЗЗ, съставляваща неразделна част от въззивното решение. Уважаването на въззивната жалба на С. срещу първоинстанционното решение в частта по извършване на делбата ангажира отговорността на ответницата Ц. за съответната част от направените от С. разходи, представляващи такса за въззивно обжалване и разходи за изготвяне на скица-проект по чл. 7 ЗСПЗЗ за разделяне на част от земеделските имоти, съставляваща неразделна част от въззивното решение. В останалата отхвърлителна част определението е законосъобразно, тъй като отговорността за разноските за разликата над сумата 373, 43 лв. до сумата 623 лв. следва да се понесе от останалите двама съделители, а не от Й. Ц.. Определението по чл. 248 ГПК е недопустимо в частта, с която е осъден Ц. С. да заплати на Й. Ц. сумата 267, 78 лв. разноски по делото, тъй като в тази част е налице произнасяне от съда по незаявена претенция. Молбата на Й. Ц. не съдържа искане за осъждане на С. да й заплати разноски по водене на делото (искането е било да се намалят разноските, които тя е осъдена да плати на С. със сумата 623 лв.). Като недопустимо, определението следва да бъде обезсилено в посочената част. В останалите обжалвани части определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение на адв. П. Г. за осъществяваното от него процесуално представителство на Ц. С. С. в настоящото производството по чл. 274, ал. 2 ГПК, тъй като определените на същия адвокатски възнаграждения за безплатно осъществяваното процесуално представителство и защита на С. в делбеното производство, за всяка от инстанциите, включва и защитата по съпътстващите частни производства, породени от възникналите в делбеното производство процесуалноправни спорове. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,