Решение № 38 от 1.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 343/2011 г.

Решение № 38 от 1.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 343/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 64744 от 23.09.10 г. на Р. Д. С. от [населено място] срещу определение от 30.07.10 г. по гр. д. № 294/92 г. на Софийски градски съд, имащо характер на решение по чл. 247 от ГПК. Жалбоподателката счита за неправилен извода на въззивния съд, че не са допуснати очевидни фактически грешки при изчисляване на сумите за уравнение на дяловете в решението на СГС, с което е извършена делба на недвижими имоти в [населено място]. Ответниците в производството не вземат становище по жалбата. С определение № 861 от 27.09.11 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК по въпроса кога е налице очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 192, ал. 2 от ГПК (отм.). По този въпрос настоящият състав приема следното: С обжалваното решение от 30.07.2010 г. по гр. д. № 294/2002 г. на Софийски градски съд, неправилно означено като определение, е постановен отказ да се допусне поправка на очевидна грешка в решение № 129/18.06.08 г. по същото дело, в частта за определените суми за уравняване на дяловете. Прието е, че определянето им е съобразно колената на наследяване, съдът е формирал воля, съвпадаща в мотиви и диспозитив и е недопустимо тя да се променя по реда за отстраняване на очевидна фактическа грешка. Същевременно в практиката на ВКС се приема, че грешките в пресмятането, включително и когато са в мотивите и в диспозитива, се отстраняват по реда на чл. 192, ал. 2 от ГПК (отм.), сега чл. 247 от ГПК. В този смисъл са например решение № 1128/20.11.08 г. по гр. д. № 1426/06 г. на ВКС, III ГО, определение № 443 от 8.06.10 г. по ч. т. д. № 359/10 г. на ВКС, I ТО и др. Настоящият състав счита за правилна практика в посочените актове на ВКС, която следва да бъде прилагана и за в бъдеще. По съществото на касационната жалба. Решение № 129/18.06.08 г. по гр. д. № 294/02 г. на Софийски градски съд е постановено във втората фаза на делбата. С него допуснатите до делба имоти са разпределени между пет групи съделители по реда на чл. 292 от ГПК (отм.) и са присъдени суми за уравнение на дяловете. На наследниците от първо коляно И. Г. и Г. Г. - Д., с квоти по 6/72, или обща квота в съсобствеността в размер на 12/72, а в стойностно изражение - 85 116,67 лв., е поставен в дял недвижим имот на стойност 96 500 лв. Осъдени са да заплатят на останалите съделители следните суми за уравнение на дяловете: на Д. П., М. П., И. Г. и Й. И., притежаващи по 3/72 ид. части от съсобствеността - по 4020,83 лв.; на П. Ан., Р. П. и П. П., притежаващи по 2/72 ид. част - по 2680,56 лв.; на Е. Т., К. Т., Р. С., М. Г., М. И. и М. И., притежаващи по 1/72 ид. част - по 1340,28 лв. и на А. К., притежаваща 36/72 ид. части - 48 250 лв. На наследниците от второ коляно Д. П. и М. П., с квоти по 3/72 ид. части; П. Ан., Р. П. и П. П., с квоти по 2/72 ид. части, или с обща квота в съсобствеността 12/72 ид. части, а в стойностно изражение - 85 116,67 лв., е поставен в дял недвижим имот на стойност 110 100 лв. Осъдени са да заплатят на останалите съделители следните суми за уравнение на дяловете: на И. Г. и Г. Г. - Д. - по 9175 лв.; И. Г. и Й. И. - по 4587,50 лв.; на Е. Т., К. Т., Р. С., М. Г., М. И. и М. И. - по 1529,17 лв. и на А. К. - 55 050 лв. На наследниците от трето коляно - И. Г. с квота 3/72; Е. Т., К. Т. и Р. С. с квоти по 1/72, или с обща квота в съсобствеността 6/72, а в стойностно изражение - 42 558,33 лв., е поставен в дял недвижим имот на стойност 92 600 лв. Осъдени са да заплатят на останалите съделители следните суми за уравнение на дяловете: на И. Г. и Г. Г. по 7716,67 лв.; на Д. П., М. П. и Й. И. - по 3858,33 лв.; на П. Ан., Р. П. и П. П. - по 2572,22 лв., на М. Г., М. И. и М. И. - по 1286,11 лв. и на А. К. - 46300 лв. На наследниците от четвърто коляно Й. И. с квота 3/72; М. Г., М. И. и М. И., с квоти по 1/72 или с обща квота 6/72, а в стойностно изражение - 42 558,33 лв., е поставен в дял имот на стойност 76200 лв. Осъдени са да заплатят на останалите съделители следните суми за уравнение на дяловете: на И. Г. и Г. Г. по 6350 лв.; на Д. П., М. П. и И. Г. - по 3175 лв.; на П. Ан., Р. П. и П. П. - по 2116,67 лв., на Е. Т., К. Т. и Р. С. - по 1058 лв. и на А. К. - 38100 лв. На наследника от пето коляно А. К., с квота в съсобствеността 36/72, а в стойностно изражение 255 350 лв., е поставен в дял недвижим имот на стойност 135 300 лв. Осъдена е да заплати на останалите съделители следните суми за уравнение на дяловете: на И. Г. и Г. Г. по 11275 лв.; на Д. П., М. П., И. Г. и Й. И. - по 3758,33 лв.; на П. Ан., Р. П. и П. П. - по 2505,56 лв., на Е. Т., К. Т., Р. С., М. Г., М. И. и М. И. - по 1252,78 лв. и на А. К. - 38100 лв. При изчисляване на сумите за уравнение на дяловете съдът е вземал за основа стойността на получения дял и е определял дължимите суми на останалите съделители в стойностно изражение съобразно квотата им в съсобствеността. Така например, при получено от наследниците от първо коляно имущество на стойност 96 500 лв., паричните уравнения са определени както следва: на Д. П., М. П., И. Г. и Й. И., - по 3/72 от 96500 лв. = 4020,83 лв.; на П. Ан., Р. П. и П. П. - по 2/72 от 96 500 лв. = 2680,56 лв.; на Е. Т., К. Т., Р. С., М. Г., М. И. и М. И. - по 1/72 от 96500 лв. = 1340,28 лв. и на А. К. - 36/72 от 96500 = 48 250 лв. По същия начин съдът е изчислявал сумите и при останалите колена. Настоящият състав констатира, че при изчисляване на сумите, които А. К. е осъдена да заплати на част от останалите съделители, е допусната грешка в пресмятането. Така 3/72 от 135 300 лв. за съделителите Д. П., М. П., И. Г. и Й. И. е 5637,5 лв., а не 3758,33 лв., колкото е приел съдът; 2/72 от 135 300 лв. за П. Ангелска, Р. П. и П. П. е 3758,33 лв., а не 2505,56 лв., колкото е приел съдът; 1/72 от 135 300 лв. за Е. Т., К. Т., Р. С., М. Г., М. И. и М. И. е 1879,17 лв., а не 1252,78 лв., колкото е приел съдът. Тази грешка в пресмятането се е пренесла и в диспозитива на съдебното решение. Тъй като грешката е аритметическа, а не в правните изводи на въззивния съд, тя следва да бъде отстранена по реда на чл. 247 от ГПК. Като е отказал да стори това, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и искането за поправка на очевидна фактическа грешка да бъде уважено от настоящата инстанция. Тъй като производството се движи само по молбата на Р. Д. С., искането за отстраняване на очевидна фактическа грешка следва да бъде уважено само за нейното уравнение на дяловете. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,