Определение № 4327 от 21.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3903/2026 г.

Производството е по реда на чл.229 ал.1 т.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Д. Й., гражданин на Република Турция, с процесуален представител адвокат Георгиев срещу определение №2313 от 19.1.2026г., постановено по административно дело №588 по описа за 2026 година на Административен съд София град, с което е оставена без разглеждане жалбата на лицето срещу разпореждане по чл.60 ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс за допускане на предварително изпълнение на заповед №4536 РАМ-5 от 09.01.2026г. на началника на ГПУ – Свиленград, с която е наложена принудителна административна мярка „Експулсиране – Република Турция на чужденеца Д. Й.. Съдът е приел, че жалбата е недопустима и е прекратил производството. В частната жалба се поддържа неправилност на определението, излагат се доводи и се иска отмяна на акта като се върне делото на административния съд за произнасяне по същество на жалбата. Няма постъпили становища. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид доводите в частната жалба, мотивите на обжалваното определение и данните по делото, преценява следното: Частната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба само срещу разпореждане по чл.60 ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс за допускане на предварително изпълнение на заповед №4536 РАМ-5 от 09.01.2026г. на началника на ГПУ – Свиленград, с която е наложена принудителна административна мярка „Експулсиране – Република Турция на чужденеца Д. Й.. Съдът е приел недопустимост на жалбата, тъй като на първо място по закон процесната заповед подлежи на предварително изпълнение и на второ място – не била обжалвана цялата заповед за експулсиране, а само разпореждането за предварително изпълнение. Определението е правилно. Няма спор по фактите и приложимото право. В частната жалба оплакванията са свързани с принципно излагане на несъгласие с разпореждането на органа за предварително изпълнение, без да се поддържат съдържат оплаквания срещу самата заповед за експулсиране и няма никакви други доводи. Съгласно разпоредбата на чл.44 ал.4 т.3 от Закона за чужденците в Република България издадената заповед / не е оспорена, както е вписано на стр.2 от обжалваното определение/ подлежи на незабавно изпълнение. Следователно е ирелевантно вписаното в нея разпореждане за предварително изпълнение и няма изложени никакви мотиви в частната жалба и жалбата пред административния съд, при изрична законова разпоредба какво се цели с обжалването само разпореждане за допускане на предварително изпълнение. Атакуването /или оспорването като законов термин/ на определен административен акт трябва да има определена защита от нарушаване на права или определяне на задължения – в случая възникването на задължението за незабавно изпълнение на издаден неоспорен акт е по силата на закона и няма никакви искания от страна на жалбоподателя., свързани именно с това задължение. Частният жалбоподател не сочи какво цели за себе си с искането разпореждането в процесната заповед да бъде обявено за нищожно. Обжалваното определение е правилно с изложените в него мотиви и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.236 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение