Определение № 13869 от 19.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11584/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 157, ал. 4 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по частна жалба директор на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Бакърджиева, срещу Определение № 23638 от 15.11.2024 г., постановено по адм. дело № 10332/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е по искане на Т. А. Ч. е постановено спиране изпълнението на Ревизионен акт (РА) № Р-22221124000986-091-001/05.07.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с Решение № 1317/27.09.2024 г. от директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП. Поддържа доводи, че определението е неправилно, тъй като съдът не е преценил дали наложените обезпечителни мерки действително са достатъчни, за да гарантират изпълнението на установените с РА задължения. Иска се отмяна на обжалваното определение и вместо него да се постанови отхвърляне на направеното искане за спиране на изпълнението. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и заплатената държавна такса. Ответникът – Т. А. Ч., чрез упълномощения адв. А. С. Черногорски, в писмен отговор е изложил становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение преценява частната жалба като процесуално допустима, а разгледана по същество тя е основателна. Неоснователни са направените възражения за недопустимост на частната жалба, тъй като юрисконсултът не бил представил към депозираното по делото пълномощно доказателства за юридическа правоспособност и доказателства за назначаването си, тъй като тези обстоятелства не са представлявали спор по делото и не е изисквано представянето им. Неправилно се поддържа и, че същата представлява физическото лице Е. П., тъй като юрк. Бакърджиева в настоящото производство е процесуален представител на държавен орган - директор на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП. С молба на Т. Ч. до първоинстанционния съд е направено искане за спиране на изпълнението на РА, с който на Т. А. Ч. е установена отговорност по чл. 19, ал. 2 ДОПК в общ размер на 139 773,50 лв., в качеството ѝ на управител на „ХОУМ ТАУЪР“ ООД. Съдът е уважил искането за спиране на изпълнението на РА, приемайки, че са налице условията по чл. 153, ал. 3, във връзка с чл. 157, ал. 3 ДОПК, тъй като са представени доказателства за наложени обезпечения, в размер на главницата и лихвите по РА. Определението е неправилно. Първоинстанционният съд необосновано е приел, че са налице предпоставките на чл. 153, ал. 3-5, във връзка с чл. 157, ал. 3 ДОПК, тъй като наложените от публичния изпълнител обезпечения са запори и възбрани върху имущество на стойност 143 945,50 лв., което покрива задълженията, установени с РА. Очевидно съдът е приел, че с издадените постановления за налагане на обезпечителни мерки се гарантира изпълнението на установените с РА задължения, което не се подкрепя от доказателствата по делото. При преценка за наличието на предпоставките на чл. 153, съдът следва да отговори на въпроса, дали направеното, съответно предложеното обезпечение гарантира правото на държавата да получи удовлетворение на вземането, установено с ревизионния акт - а именно дали длъжникът е единствен собственик, има ли привилегировани кредитори - дали върху активите са наложени ипотеки или особени залози, има ли други наложени възбрани или запори върху същите активи в полза на други кредитори или за обезпечаване на задължения по други подлежащи на изпълнение актове, както и налице ли са други относими факти и обстоятелства. При тази преценка административният съд се ръководи от принципа на съразмерност на наложените обезпечителни мерки с обжалваното данъчно задължение по РА, както и от принципа за бързо и ефективно евентуално принудително събиране на публичните вземания. В конкретния случай първоинстанционният съд не е извършил такава преценка, тъй като се е позовал на наложен запор върху дружествени дялове – частта от капитала на „ХОУМ ТАУЪР“ ООД на обща стойност 85 600,00 лв. Това е дружеството, за чиито задължения е ангажирана отговорността на Т. Ч., и в случай, че същото имаше някакви активи, то тези задължения биха били събрани от него. Следователно записаната стойност на дружествените дялове няма как да се приравни на реалната им към момента на насочване на изпълнение върху тях. По изложените съображения настоящият състав на ВАС, Осмо отделение приема, че обжалваното определение е постановено при неправилна преценка на доказателствата по делото и в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменено и да се постанови друго, с което искането за спиране на РА да бъде отхвърлено като неоснователно. При този изход на спора, доколкото не се разрешава главния спор по делото по същество, заявените и дължими разноски на частния жалбоподател по частната жалба ще бъдат взети предвид при постановяване на окончателно решение по делото. Водим от горното Върховният административен съд, състав на Осмо отделение