Определение № 2524 от 09.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1981/2026 г.

Производството е по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Медикъл Ейдс“ ЕООД, ЕИК 205048143, действащо чрез пълномощника адвокат Минчева, против определение № 155 от 19.01.2026 г., постановено по адм. дело № 740/2025 г. по описа на Административен съд – Русе, с което е оставена без разглеждане като недопустима на основание чл. 159, т. 1 АПК, жалбата на дружеството срещу протокол № РД-13-965/17.10.2025 г., съставен от контролни органи на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Русе, и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател е изложил доводи за неправилност поради материална незаконосъобразност, съществени процесуални нарушения и необоснованост, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че съдът неправилно е приел, че протокол № РД-13-965/17.10.2025 г. не поражда правни последици за дружеството. Според него именно този протокол е основанието за отказа да бъде изплатена сумата от 1 312 лв., тъй като последващото месечно известие единствено възпроизвежда направените в него констатации и не съдържа самостоятелни мотиви. Сочи, че протоколът е съставен в рамките на контрол по глава VI от договор № 181074/31.03.2025 г. между НЗОК и „Медикъл ейдс“ ЕООД, съдържа установени нарушения и на практика води до налагане на имуществена санкция, поради което пряко засяга правата и законните интереси на дружеството и подлежи на съдебен контрол. Иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за разглеждане по същество. Ответникът – директорът на РЗОК – Русе, действащ чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Станчев, в писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна и обосновава теза за правилност на атакуваното с нея определение, като моли жалбата да бъде оставена без уважение, а определението да се потвърди. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл. 160, ал. 1 и чл. 229, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд – Русе е протокол № РД-13-965/17.10.2025 г., съставен от контролни органи на РЗОК – Русе по повод извънпланова тематична проверка, възложена със заповед № РД-09-1191/10.10.2025 г., извършена по реда на глава VI от договор № 181074/31.03.2025 г. между НЗОК и „Медикъл ейдс“ ЕООД за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения, медицински изделия и ремонтни дейности, заплащани от НЗОК. В протокола са обективирани констатации за конкретни нарушения, изразяващи се в предоставяне на помощни средства и ремонтни дейности в обявени почивни дни (първа и трета сряда на месеца). Прието е, че е налице нарушение на чл. 8, ал. 14, изр. второ от договора, и е направен извод, че заявените за заплащане суми (в общ размер 1 312 лв.) не следва да бъдат изплатени. Протоколът индивидуализира четири конкретни случая, посочва съответните приемо-предавателни документи и съдържа изрична преценка относно недължимостта на плащането, като впоследствие именно на него е основан отказът за заплащане, отразен в месечното известие. За да остави жалбата без разглеждане и да прекрати производството, първоинстанционният съд е приел същата за недопустима поради липса на подлежащ на оспорване акт, като е посочил, че протокол № РД-13-965/17.10.2025 г. не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като не създава права или задължения и непосредствено не засяга права, свободи или законни интереси на жалбоподателя. Определението е валидно, допустимо и правилно (по своя резултат). Първоинстанционният съд e достигнал до правилен извод, че протокол № РД-13-965/17.10.2025 г. не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Същият е съставен в рамките на контролна дейност по изпълнение на индивидуален административен договор и има констативен характер. В него се съдържат фактически констатации относно начина на изпълнение на договора, но липсва разпоредителна част, с която да се създават, изменят или прекратяват права и задължения на изпълнителя. Протоколът не определя окончателно размера на подлежащите на изплащане суми, не разпорежда удържане, не подлежи на изпълнение и не поражда самостоятелни правни последици. Наличието на фактически констатации за евентуални нарушения не придава на протокола характер на властнически акт. Констатирането на определени обстоятелства не е равнозначно на налагане на санкция или на отказ за плащане, доколкото липсва самостоятелно разпореждане, с което да се определя дължимост или недължимост на конкретна сума. Същественото в случая обаче е, че се касае за спор за изпълнение на договорни задължения, а не във връзка със законосъобразността на властническо волеизявление, обективирано в административен акт, или досежно приложението на санкционни или други рестриктивни норми. Неплащането на суми по договора въз основа на констативен протокол от проверка също не може да бъде приравнено на административен акт. В качеството му на юридически факт то сочи неудовлетворено притезание за частно вземане и реализирането му. Такъв спор в приложимата нормативна уредба е предвидено да се решава по исков ред. Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 3 от АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за изпълнение на административен договор, доколкото не е предвидено друго в специален закон. Сключеният индивидуален договор между дружеството и НЗОК, съгласно разпоредбата на чл. 45а, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), е административен, който подробно регламентира правата и задълженията на страните по него, и наличието му изисква възникналите между тях спорове във връзка с неговото изпълнение да се решават по реда на чл. 19ж от АПК. Следва да се отбележи, че първоинстанционният съд не е изтъкнал в мотивите си посоченото в горния абзац, но това не променя правилността на крайния му правен извод, макар и обоснован по друг начин. В случая отсъства абсолютна положителна процесуална предпоставка по възникване правото на съдебно оспорване. При наличие на основанието по чл. 159, т. 1 във връзка с чл. 236 от АПК за процесуална недопустимост на жалбата, първостепенният съд правилно я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото. Ето защо не са налице основания за отмяна на проверяваното определение и същото следва да бъде оставено в сила. При позитивния за ответника краен резултат, искането му за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Същият е бил представляван пред настоящата инстанция от надлежно упълномощен юрисконсулт. Поради това и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 228 от АПК в полза на РЗОК - Русе следва да се присъди сума в размер от 200 лв. (платима от частния жалбоподател) за такова възнаграждение. Размерът на последното е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е представлявал издалия акта административен орган, съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България във връзка с чл. 24 от същия закон сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл. 12 и чл. 13 от закона, и изчислена по този начин, се равнява на 102,26 евро. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,