Решение № 3441 от 26.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 161/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директор на дирекция „Вътрешна сигурност“ – Министерство на вътрешните работи, чрез процесуален представител Р. Минчева срещу решение №4848 от 28.10.2025г. по адм. дело № 790/2025г. на Административен съд - Пазарджик. С обжалваното решение е обявена нищожността на Заповед № 7855з-440/09.06.2025г. на директора на дирекция „Вътрешна сигурност“ /ДВС/ – МВР, с която главен инспектор А. Г. С. - началник на сектор 01 „Превенция на корупцията и анализ на корупционния риск“ към отдел 07 „Превенция на корупцията“ при Дирекция „Вътрешна сигурност“– МВР е командирован в Гранично полицейско управление - Резово към Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Елхово при ГДГП-МВР, за периода от 11.06.2025г. до 10.07.2025г. включително. В касационната жалба са въведени твърдения, че съдебното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. По същество твърденията са за неправилно тълкуване и разбиране на т. 2 от Заповед № 8121з-168/20.02.2025г. на министъра на вътрешните работи и значението на израза „съответната структура“ на „ръководена дирекция“, като се твърди, че на осн. чл. 143, ал. 1, т. 3 от ЗМВР директора на ДВС може да командирова служители от същата дирекция. Моли за отмяна на съдебният акт и вместо него да бъде отхвърлена жалбата срещу Заповед № 7855з-440/09.06.2025г. Ответникът по касация - А. Г. С., чрез процесуален представител адв. Пейчев в пимен отговор и становище по делото оспорва касационната жалба. В съдебно заседание лично, ответникът иска оставяне в сила на оспореното решение като правилно. Претендират разноски по делото. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да се произнесе по спора, съдът е установил, че жалбоподателят А. Г. С. - началник на сектор 01 „Превенция на корупцията и анализ на корупционния риск“ към отдел 07 „Превенция на корупцията“ при Дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР заема ръководна длъжност в системата на МВР по смисъла на чл.143, ал.1, т.3 във вр. с чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. С оспорената пред съда Заповед №7855з-440/09.06.2025г., на основание чл. 46, ал. 1 и ал. 2 и чл. 181а от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 10, ал. 1 от Наредба за командировките в страната във вр. със Заповед № 8121з-168/20.02.2025г. на министъра на вътрешните работи и докладна записка № 3282р-15506/30.05.2025г. с цел обезпечаване и подпомагане на дейностите по гранично наблюдение и противодействие на незаконното преминаване на чужденци през територията на страната в зона на българо-турската граница, главен инспектор А. Г. С. - началник на сектор 01 „Превенция на корупцията и анализ на корупционния риск“ към отдел 07 „Превенция на корупцията“ при Дирекция „Вътрешна сигурност“– МВР е командирован в Гранично полицейско управление - Резово към Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Елхово при ГДГП-МВР, за периода от 11.06.2025г. до 10.07.2025г. включително. За да прогласи нищожността на Заповед №7855з-440/09.06.2025г. АС Пазарджик е приел, че независимо от позоваване на разпоредбата на чл.181а от ЗМВР и Заповед № 8121з-168/20.02.2025 г. на министъра на вътрешните работи за делегиране правомощията от министъра към директорите на дирекции, същите са с определен структурен обхват, "в съответната структура“. Това уточнение според съда ограничава директора на дирекция „Вътрешна сигурност“ да командирова служители единствено в рамките на тази структура, не и в различна, каквато съгласно чл. 37 ЗМВР е Главна дирекция „Гранична полиция“. За командироване от вида на процесното директорът на дирекция „Вътрешна сигурност“ не е оправомощен, тъй като се касае командироване в различни структури в МВР. Предвид обстоятелството, че А. С. заема ръководна длъжност в системата на МВР по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 3, вр. чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, само министърът на вътрешните работи чрез едностранно волеизявление може да предизвика пряка правна промяна в служебното правоотношение на държавния служител, която касае изпълняваните от него функции – длъжността и мястото – структура и териториална определеност, в която се изпълнява службата. Съгласно чл. 158, т. 1 ЗМВР министърът на вътрешните работи е орган по назначаването на държавните служители на висши ръководни или ръководни длъжности в МВР, поради което същият притежава правомощието да командирова ръководните служители или оправомощено от него лице. Допълнително, съдът е установил, съществени нарушения на административно процесуалните правила - нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, предвид липсата конкретни фактически и правни основания за издаване на акта и упражняването на оперативна самостоятелност при издаването на оспорената заповед. Установено е, че данни за възникнала служебна необходимост за командироването по смисъла на чл.181а, ал.1 от ЗМВР не се съдържат в оспорената заповед. Не се посочва изрично „служебна необходимост” като основание за издаването й. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Административен съд Пазарджик е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, събрал относимите към спора доказателства и не е допуснал нарушения при анализа им. Изцяло се споделя извода на първоинстанционният съд, че липсата на компетентност на органа и упражняване на непредвидено в закона правомощие във връзка с командироването на държавни служители влече най тежкия порок на административния акт – нищожност по см. на чл. 146, т. 1 от АПК. Верен е извода на АС Пазарджик, че Главна Дирекция „Гранична полиция“ и Дирекция „Вътрешна сигурност“ са различни структури на МВР – съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗМВР. Правилно съдът е приел, че А. С., заемащ длъжността началник на сектор 01 „Превенция на корупцията и анализ на корупционния риск“ към отдел 07 „Превенция на корупцията“ при Дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР е ръководен служител по см. на чл. 143, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Предвид заеманата длъжност и по арг. от 158, т. 1 ЗМВР министърът на вътрешните работи, като орган по назначаването на държавните служители на висши ръководни или ръководни длъжности в МВР притежава правомощието да командирова ръководните служители или оправомощено от него лице. В представената по делото Заповед № 8121з-168/20.02.2025г., т. 2 са предоставени правомощия на директорите и заместник директорите на главни дирекции, вкл. и на дирекция „Вътрешна сигурност“ да командироват служители по чл. 143, ал. 1, т. 3 и т. 6 от ЗМВР (ръководни и изпълнителски длъжности в съответната структура на МВР), съгласно чл. 181а от ЗМВР и чл. 10 от Наредбата за командировките в страната. Правилно решаващият съд е оценил като ограничение посочването „в съответната структура на МВР“. В този смисъл неоснователни са възраженията на касатора за неразбиране на понятията „съответната структура“ и на „ръководена дирекция“ - т. 2 и т. 3 от заповедта за оправомощаване. Анализа на съдържанието на Заповед № 8121з-168/20.02.2025г. не може да обуслови извод за възможност за оправомощаване за командироването на лице от една структура в друга. Според т. 1 главният секретар може да командирова директорите на главните дирекции без ограничения, според т. 2 директорите и заместник директорите на дирекции могат да командироват техните служители, заемащи ръководни и изпълнителски длъжности в техните структури, а според т. 3 директорите на регионални дирекции, към които се приравнява и ДМОС, командироват служители по чл. 143, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗМВР само в рамките на ръководените от тях дирекции. Правомощието за командироването от една структура в друга може да притежава единствено органът, на който са подчинени и двете структури. Предвид установеният най-тежък порок на оспорения административен акт и само с оглед пълнота на изложението, касационният състав посочва, че споделя и изводите на АС Пазарджик по отношение незаконосъобразността на Заповед № 7855з-440/09.06.2025г. поради нарушение на форма и допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с мотивите на акта и упражняване на правомощието при условията на оперативна самостоятелност. Към изводите му настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК и не следва да ги преповтаря. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е необосновано. Изводите на съда почиват на правилен анализ на събраните доказателства по делото и са логични и последователни. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски следва да се уважи в доказан по делото – 383,47 евро договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно представените по делото доказателства л. 42. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, Пето отделение