Определение № 103 от 13.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 102/2014 г.

Д. Й. Д. от [населено място] бряг, област П. е подал частна жалба вх. № 100077/11. 09. 2013 г. срещу определението от 19. 08. 2013 г. по гр. д. № 5909 /2012 г. на Софийския градски съд. Ответницата по жалбата В. Н. от [населено място] не е взела становище. След проверка, касационният съд установи следното: Софийският районен съд, с решение по гр.д. № 12916/2011 г. е осъдил Д. да заплаща издръжка на малолетните му деца Д. и Д., представлявани от тяхната майка В. Н., месечна издръжка в размер на 140 лв. за Д. и 110 лв. за Д.. Д. е подал въззивна жалба вх. № 574/27. 01. 2012 г. срещу решението на районния съд, която е върната като подадена след срока за обжалване, с разпореждане на районния съдия от 27. 01. 2012 г.. Срещу това разпореждане е подадена частна жалба от Д. за разглеждането на която е образувано ч. гр. д. № 5909/2012 г. по описа на Софийския градски съд. Същият съд, с определение от 03. 07. 2012 г. е счел за неоснователна подадената от Д. частна жалба и потвърдил разпореждането на районния съд от 27. 01. 2012 г.. Д. е подал частна касационна жалба вх. № 101695/09. 10. 2012 г. срещу определението на градския съд от 03. 07. 2012 г., която е била администрирана по реда на чл. 262 и чл. 275 ГПК. В изпълнение на тази процедура, градският съд е уведомил жалбоподателя, че може да поиска правна помощ за безплатна адвокатска защита като представи и необходимите по закон документи, което Д. не е изпълнил и съдът е приел, че той не желае правна помощ. С разпореждане от 23. 07. 20143 г. са дадени указания на Д. да посочи в какво се състои порочността на определението от 03. 07. 2012 г. и какво е неговото искане до ВКС, което разпореждане той е получил на 05. 08. 2013 г.. С жалба, написана от Д. на 09. 08. 2013 г. и подадена в съда с вх. № 93256/13. 08. 2013 г. той е посочил, че определението на Софийския градски съд от 03. 07. 2012 г. не е написано точно и ясно, а е шикалкаване. С оглед на тези изявления, администриращият съд е приел, че нередовностите на частната касационна жалба не са отстранени и постановил връщането й с обжалваното определение от 19. 08. 2013 г.. Частната жалба вх. № 100077/11. 09. 2013 г. е необоснована. Жалбоподателят Д. не излага съображения за допуснати от градския съд нарушения или пропуски при администриране на частната касационна жалба. При служебната проверка, касационният съд констатира, че администриращият съд е изпълнил точно изискванията на закона – дал е указания на жалбоподателя за отстраняване нередовностите на жалбата, предоставил му е време за изпълнение на тези действия и точно е констатирал, че нередовностите не са били отстранени. По изложените съображения Върховният касационен съд